Връзки за достъпност

Извънредни новини

Имейл, принтиране, сканиране. Как (не) се прави електронно правосъдие


Десетки съдии се събраха на символичен протест пред ВСС на 16 септември 2020 г. Последва преработване на Единната информационна система на съдилищата, срещу която те протестираха. Година по-късно проблемите остават.

Адвокат иска да подаде до съда молба от името на клиента си. Иска да го направи по електронен път, за да стане по-бързо. За целта функционира електронен портал, чрез който съдебната система и гражданите да си комуникират. В него обаче все още не съществува техническа възможност за подаване на електронни документи. Затова адвокатът изпраща исковата молба чрез собствения си имейл.

След като е получена от съда, тя отново се превръща в хартиен документ, върху който се полага печат и се посочват номер на образуваното дело и съдията, който ще го разглежда. Накрая принтираната молба се сканира, за да се превърне отново в електронна и в тази форма се качва в друга електронна система, чрез която пък съдилищата комуникират.

Това е една от многото особености на въведеното на теория това лято електронно правосъдие в България. То се изразява в изработването и пускането в употреба на Единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), които би трябвало взаимнно да се допълват.

Казано накратко, порталът трябва да осигури достъпа на адвокати и граждани до всички възможности на електронното правосъдие, а системата трябва да превърне досегашния хартиен документооборот между съдилищата в електронен. Въвеждането ѝ обаче провокира масови критики от действащи съдии, които преди година дори излязоха на протест пред Висшия съдебен съвет (ВСС).

Недоволството им беше заради твърде усложнения и бавен процес по електронно администриране на делата...

Недоволството им беше провокирано от твърде усложнения и бавен процес по електронно администриране на делата и от факта, че голяма част от него вече трябваше да се извършва от самите съдии. Вместо да използват това време, за да правораздават. Така се стигна до поредно отлагане на въвеждането на системата, преработването ѝ от изпълнителя „Информационно обслужване“ АД и пускането ѝ през тази година.

Накрая десетки съдии от Върховния касационен съд (ВКС) остро разкритикуваха ЕИСС, заявявайки в своя обща позиция, че тя „не само не води до по-бързо и качествено електронно правораздаване, но връща съдебната власт години назад – бавна, некачествена и най-вече безсмислена система“. Впоследствие председателят на съда Лозан Панов разпореди тя да не се използва във ВКС „с оглед принципа за гарантиране на справедлив процес от независим и безпристрастен съд“.

Портал, който не може да се ползва адекватно

Междувременно стана ясно, че макар ВСС да смята ЕИСС за напълно изградена, адекватно електронно правосъдие няма как да има преди да бъдат направени промени в ЕПЕП и в Системата за електронно призоваване и съобщаване. За които тепърва ще се разчита на нови европроекти.

Възможността за подаване на искови молби, заявления и жалби онлайн до съда стои в основата на идеята за електронно правосъдие. Целта е адвокатите и гражданите да не зависят от работното време на пощи, куриери и съдебни служители. За да стимулира хората в тази посока, парламентът въведе в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) отстъпка от 15% от държавната такса, ако съответното дело е изцяло електронно. Тази поправка влезе в сила на 30 юни.

Тоест, вече близо два месеца гражданите по закон имат право да ползват отстъпка при подаване на искове през ЕПЕП, но на практика не могат да се възползват от него, защото в портала все още не работи функцията за подаване и плащане по електронен път.

Парадоксът става дори по-сериозен заради факта, че същите промени в ГПК предвидиха връчването на документи от съда на голяма част от бизнеса, администрацията, частните съдебни изпълнители и нотариусите да става само чрез този недовършен портал. Възможността за връчване чрез имейл или на хартия остана само за гражданите.

Ако си имаме проблеми с ЕИСС, то с ЕПЕП сме в пълна катастрофа.
Даниела Марчева, ВСС

„В настоящия момент ЕПЕП предоставя на участниците по делата единствено възможността да се прегледа съдържанието на електронната папка на съдебното дело и да се предаде призовка, в случай, че съответното лице доброволно е направило регистрация в портала“, призна Даниела Марчева от ВСС в края на юни, цитирана от правния сайт „Лекс“. По думите ѝ тогава, „ако си имаме проблеми с ЕИСС, то с ЕПЕП сме в пълна катастрофа“.

По тази причина членовете на ВСС в момента търсят работещо временно решение за подаване и връчване на документи и за призоваването по дела. Съдии от Софийския районен съд (СРС) коментираха пред Свободна Европа, че това моментно състояние на електронното правосъдие е насочило администрацията на съда към нестандартно решение.

Как електронният документ става електронен

Според закона от 30 юни всеки адвокат може да влезе в Единния портал за електронно правосъдие, да качи искова молба, заявление или жалба, да въведе паролата на личния си електронен подпис и така да изпрати съответния електронен документ на съда. Идеята е въпросният портал да прави автоматична проверка на валидността на електронния подпис и, след като документът веднъж е качен в системата, всички по веригата да са сигурни в неговата автентичност.

Тъй като ЕПЕП все още не позволява изпращане и получаване на документи обаче, в Софийския районен съд продължават да приемат документи от адвокати и граждани по имейл. За целта адвокатът ползва електронния си подпис на собствения си компютър и след това прикачва документа в мейл до съда. Когато той бъде получен от регистратурата на СРС, там прикаченият в съобщението от адвоката документ се принтира.

След това същият вече хартиен документ се сканира, за да се превърне отново в електронен и да бъде качен в ЕИСС.

Върху вече хартиения документ се поставя печат и се посочва номер на новообразуваното дело и съдията, разпределен да го гледа. След това същият вече хартиен документ се сканира, за да се превърне отново в електронен и така да бъде качен в ЕИСС.

По този начин идентификацията му, направена от адвоката с електронния му подпис, обаче се губи, а заради натовареността на СРС, служителите в регистратурата му нямат време да проверяват валидността на електронните подписи във всеки получен имейл. Това създава хипотетичен риск някой да фалшифицира чужд електронен подпис, което впоследствие би могло да стане основание за отмяна на съдебен акт.

Отговор на въпроса защо съдиите и служителите от регистратурата в Софийския районен съд не проверяват всеки отделен имейл дава отчетът му за 2020 г., когато натовареността на съда дори беше намалена заради епидемията от COVID-19. В рамките на миналата година най-големият съд в страната е разгледал 66 882 граждански и 17 579 наказателни дела като за този период са били образувани общо 82 866 нови съдебни производства.

Друг сериозен проблем за адвокатурата, която е основният потребител на ЕПЕП, е обстоятелството, че документите, съдържащи се във всяко едно дело, не се качват хронологично в портала и в него не остава следа дали нещо по делото е променено, кое е то и кога е станало.

Разбърканият ред и големият обем от документи затруднява страните в процеса в това да следят кога съдът е излязъл с нов акт, за чието обжалване веднага почва да тече задължителен срок, или искане от другата страна за доказателства, по което своевременно трябва да се даде становище. А това създава риск за нарушане на нечии процесуални права заради пропуснати срокове.

Предисторията на електронното правосъдие

Решението за въвеждане на електронно правосъдие официално беше взето на най-високо държавно ниво преди около десетилетие и в разработването му оттогава са участвали поне три състава на ВСС, четири редовни правителства и четири парламента. Въпреки това редовите съдии бяха включени в реалното обсъждане на проекта за ЕИСС едва през миналата година, след като излязоха на протест.

През последната година критиките на съдиите бяха подкрепени нееднократно и от адвокатурата. Стигна се и до самоинициативно сформиране на смесени работни групи, които да анализират проблемите в предлаганите от ВСС системи и да намерят практически решения.

Предисторията датира още от началото на века, когато Върховният административен съд (ВАС) пръв въвежда подобна електронна система. През 2006 г. е въведен принципът за случайно разпределение на делата, а три години по-късно всички съдилища бяха задължени със закон да публикуват съдебните си актове онлайн. Единна система обаче през годините така и не беше направена и всеки отделен съд сам решаваше каква система да ползва. Идеята на ЕИСС беше да предложи еднакво решение за всички, така че да бъдат свързани помежду си.

Оказа се, че за почти всяко действие по администрирането на дела, отнемащо минути, сега е необходимо десетократно повече време.

Затова новата система беше въведена пилотно в 17 съдилища в страната през миналото лято. И тогава започнаха проблемите. Оказа се, че за почти всяко действие по администрирането на дела, отнемащо минути, сега е необходимо десетократно повече време. А някои възможности, като регистриране на особено мнение по присъда на тричленен състав, например, не функционират. Страничният ефект от тези проблеми беше, че на адвокати се налагаше да чакат протоколи от заседания или изпълнителни листове с дни.

На този фон функционалността на ЕПЕП остана встрани от фокуса на общественото внимание. Така фактът, че порталът, предназначен да бъде електронната връзка на гражданите и адвокатите със съдебната система, на практика не работи, стана публично известен едва в началото на това лято.

Критиките към ЕИСС и ЕПЕП

Точката на кипене в ескалацията на напрежението сред съдиите беше достигната в края на юли, когато 69 съдии от ВКС излязоха с обща позиция по отношение на Единната информационна система на съдилищата, с която призоваха цялата юридическа общност към дебат за електронното правосъдие.

С тази "единна система" се погазва на първо място именно независимостта на съдебната власт.
Позиция на съдии от ВКС

„С тази „единна система“ се погазва на първо място именно независимостта на съдебната власт, тъй като съдиите, при изпълнение на своята правораздавателна дейност, вместо да се подчиняват на правилата, предписани им от закона, трябва да се подчинят на предписани им от софтуерни специалисти действия в една програма, в която всеки акт, който изготвят по същество, е достъпен за намеса в него от софтуерните „специалисти“, изготвили системата, но не и от съдията – член на състава, освен за подпис“, заявиха върховните съдии в острата си позиция, цитирана от сайта „Лекс“.

Според съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд, който беше сред съдиите, подкрепили миналогодишния призив към ВСС за отлагане на ЕИСС, проблемите идват от факта, че тя е разработена без участието на съдии и съдебни служители. Това е и причината, че функционалностите на системата не отразяват адекватно дейността на съда. Така, по думите на Кунчев, вместо да се направи крачка напред към ефективно електронно правосъдие, работата на съдиите и служебните служители се забавя и затруднява.

„Вместо ЕПЕП да улесни достъпа на гражданите до съда, а ЕИСС да улесни работата на съда, като автоматизира процесите, некоректно работещите системи създават хаос и затормозяват правосъдието“, коментира Кунчев пред Свободна Европа.

Той добавя, че въвеждането на ЕИСС „парадоксално направи невъзможно съдиите да следят през интернет развитието на дела в горните инстанции, а решенията на ВКС, който има за задача да уеднаквява съдебната практика, станаха недостъпни“. По думите му подобни затруднения срещат и страните по делата, както и гражданите и медиите, които преди можеха да получат анонимизирана информация за делата в сайтовете на съдилищата.

След като заедно с колегите му внесоха миналия септември във ВСС призив за отлагането на ЕИСС, подписан от 147 съдии, „Информационно обслужване“ направи над 130 промени в него. Дори и след тях обаче съдия Кунчев е на мнение, че въпросната система не отговоря на съвременните изисквания за ефективно електронно правосъдие.

Системата е тромава и създава допълнителни несвойствени административни задължения за съда.
Константин Кунчев, СРС

„От една страна, системата е тромава и създава допълнителни несвойствени административни задължения за съда и съдебните служители да попълват информация, която не се изисква по закон. От друга страна, ЕИСС и ЕПЕП не са напълно свързани, например, по отношение на съхраняване на информация. Липсват работещи модули за връчване на актове и подаване на документи, което минира адекватната електронна комуникация между съда и страните по делата, която е в основата на идеята за електронно правосъдие.“

Съдия Кунчев подчертава, че заедно с колегите му в СРС искрено подкрепят осъвременяването на правосъдната система в тази посока. Според тях това е абсолютно необходима стъпка за подобряване на състоянието на правосъдието, а в условията на пандемия е и единственият начин за осъществяване на адекватен достъп до съда.

Затова от края на 2020 г. досега заедно с представители на адвокатурата са изработили редица конкретни предложения за технически и законодателни подобрения на електронното правсъдие. По думите на Кунчев идеите им обаче не са срещнали необходимата подкрепа от „Информационно обслужване“ и ВСС.

По тази причина Съюзът на съдиите в България и Софийският адвокатски съвет започват обща инциатива, която цели да обедини мнозинството от юристи в страната, за да се възстанови нормалната работа на съда. Става въпрос за обща онлайн петиция с призив за няколко конкретни стъпки в тази посока.

Подкрепата от адвокатурата

В началото на седмицата Висшият адвокатски съвет (ВАдС) също излезе с остра позиция, в която заяви, че „липсата на техническа възможност чрез ЕИСС, съответно ЕПЕП, да бъдат извършвани от съда и страните предвидените в процесуалните закони изявления и процесуални действия, не само компрометират изцяло идеята за електронно правосъдие, а на практика ограничават достъпа до съд“.

По този начин адвокатурата подкрепи съдиите в настояването им за ново отлагане на използването на новите системи и за създаване на контактни групи от адвокати и магистрати, които да предложат адекватни решения.

Ние няма как да не подкрепим съдиите и винаги ще подкрепим съдиите.
Валя Гигова, ВАдС

„Следва обединение на цялата правна общност за позитивна промяна в разбирането за електронно правосъдие“, обобщи по този повод съдия Кунчев пред Свободна Европа, според когото тези групи трябва още през есента да обявят „ясни, конкретни и точни мерки как да се направи ново техническо задание за ЕИСС“.

„Ние няма как да не подкрепим съдиите и винаги ще подкрепим съдиите, защото нямаме никакво съмнение дали да им се доверим на преценката за годността на системата. Това, което изнесоха съдиите от ВКС, включително рисковете за сигурността на съдебните актове и възможността за промяна на тяхното съдържание след подписването им – това е изключително тревожно и ние няма как да не реагираме и да не подкрепим техните усилия за отстраняване на недостатъците“, коментира пред Свободна Европа и адвокат Валя Гигова, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

По думите ѝ „всички форми на съпротива [на съдиите] трябва да бъдат подкрепени“, защото „няма как да се направи електронно правосъдие, ако няма сигурност в комуникацията и абсолютна гаранция, че няма да бъдат застрашени права“.

„Електронното правосъдие у нас се възприема като изпращане на мейли и електронна комуникация, а всъщност е много повече – то е възможността съдът да постановява актовете си в електронна форма, но същото да правят и страните“, обобщи Гигова и добави, че „да се налага една система, която не е удобна на съда и на съдебната администрация, няма как да се случи, защото потърпевши накрая ще са пак хората“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG