Връзки за достъпност

Извънредни новини

Нагоре към Фицрой. Режисьорът Явор Гърдев и театърът, който поставя въпроси


Явор Гърдев

Срещал се е с хиляди герои. Човъркал е до най-малката подробност хиляди образи – жени, мъже, деца, старци, войници, датски принцове, кралски дъщери, римски императори, затворници с прякори на насекоми.

Но дълбаенето в нови и нови образи не му омръзва. Последната му среща е с четири алпинистки, изкачващи един от най-трудните върхове в скалното катерене – връх Фицрой в Патагония.

Срещата се случва на сцената на „Малък градски театър“ в София, където режисьорът Явор Гърдев поставя най-новата си постановка „Фицрой“. Тя е по текста на каталунския драматург Жорди Галсеран, в превод на Нева Мичева.

По думите на Гърдев това, което го привлича именно към тази пиеса, е възможността да се занимае конкретно с женски образи, да подълбае в една изцяло женска динамика.

„Много отдавна не съм имал проект, който да се занимава толкова концентрирано точно с това: взаимодействията в група, съставена изцяло от жени“, казва Гърдев в интервю за „Свободна Европа“.

За него пиесата „Фицрой“ е ценна и с това, че за разлика от повечето драматургични текстове представя една актуална картина на женската реалност.

„Това е пиеса, която тежи със знанието си за това, което се е натрупало исторически в борбата за женска еманципация. Тя отчита най-новите реалности след третата и четвъртата вълна на феминизма, реалностите на днешния ден“, отбелязва Гърдев.

И въпреки че както Гърдев, така и авторът на пиесата Галсеран са мъже, Гърдев не вижда нищо притеснително.

„Да, това е нещо, което би могло да бъде оспорено от последните вълни на феминизма – „той е мъж, откъде би могъл той да знае?“ Но за мен лично такъв тип ексклузивност – кой за какво има право да говори, е по-скоро притеснителна. Много по-интересно е да се срещат тези различни гледни точки. Защото при кръстосването си те или се потвърждават, или се опровергават“, отбелязва Явор Гърдев.

„Пиесата е и провокативна именно защото поставя под въпрос някои идеологически аксиоми, които по принцип в политическото говорене никога не се поставят под въпрос. Политическият дебат в театъра е изключително смислен, защото театърът може да онагледява ситуации, които да отиват отвъд идеологическите рестрикции на публичното говорене.“

Премиерата на „Фицрой“ беше в сряда и представляваше и световна премиера на пиесата, която досега не е играна никъде другаде по света.

В представлението участват Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Анастасия Лютова, Каталин Старейшинска и Пенко Господинов. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова и Ванина Цандева, а музиката – на Калин Николов.

Въпреки че главните героини в нея са алпинистки, изкачващи връх Фицрой, основната тема не е толкова самият алпинизъм. На преден план всъщност стоят характерите и универсалните човешки въпроси.

„Ние не се занимаваме толкова с върха Фицрой или с алпинизма сам по себе си, ами се занимаваме с четири човешки същества от женски пол, които са поставени в екстремна ситуация”, казва Гърдев и добавя: „Става дума за базови човешки конфликти, които са свързани с емоционалния ни живот. А тези базови въпроси са разположени в суровия декор на опасната планина, за да бъдат изострени до край.“

По думите му в тези моменти на изостреност изпъкват и най-лошите, и най-добрите човешки качества.

„Както тези от животински тип, примитивните, най-базовите инстинкти за оцеляване, така тези, които подтикват към най-идеалистичните жестове. Жестове, които превъзмогват именно тази първичност.“

Колкото и тежки обаче да са въпросите, които пиесата поставя, според Гърдев тя завършва с „един позитивен, ободряващ“ финал, който – както казва самият режисьор – може да се каже, че е нетипичен за творческата му биография.

„Аз лично много се радвам, че понякога ми се случва да правя и такива работи“, казва с усмивка той.

„Фицрой“ е последната от десетките постановки, които Явор Гърдев е представял по сцени в България, Русия, Холандия, Германия, Франция, Швейцария, Португалия, Чехия, Полша, САЩ, Турция, Северна Македония. Той завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997, а през 1998 добавя към нея и магистратура по специалността „Режисура“ за драматичен театър в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ.

През годините участва и в много телевизионни и радиопроекти. Автор е на концептуални пърформанси и е носител е на дълъг списък от български и международни награди.

Филмът му „Дзифт“ печели редица отличия, сред които Наградата за най-добра режисура и Наградата на журито на Руската федерация на киноклубовете, Наградата за най-добър български игрален филм от Международния фестивал „София филм фест“ и Специалната награда за най-добра режисура от фестивала „На изток“ за централно и източноевропейско кино във Висбаден, Германия.

Facebook форум

Най-ново видео

Божи. Кучето, което обича да пътува в градски транспорт
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:50 0:00
XS
SM
MD
LG