За четири години вече има четири държави, които са издавали заповед за арест на един и същи човек. Става дума за Карлес Пучдемон – най-преследваният каталунски сепаратист.
Последният арест беше краткосрочен, състоя се в Италия, в петък, а в събота Пучдемон отпътува за Белгия, където се върна към задълженията си на евродепутат.
Тази почти невероятна история продължава от 2017 година насам, когато премиерът на Каталуня беше отстранен от поста си и осъден за провеждането на незаконен референдум и нарушаване на конституцията.
Тогава Пучдемон даде тласък на най-голямата политическа криза на Испания след края на режима на Франсиско Франко. Той обяви независимост на Каталуня, централната власт в Мадрид отговори със сила и започна да преследва сепаратистите. Четири години по-късно раната не е заздравяла и стотици хиляди протестират и до днес.
Как се стигна дотук
След година и половина прекъсване заради пандемията, министър-председателят на Испания Педро Санчес и новият лидер на Каталуня Пере Арагонес подновиха разговорите за бъдещето на региона.
Въпреки очакванията пандемията да отвлече публичното внимание от политическата криза, от началото на 2021 насам по улиците на Барселона се състояха няколко масови протеста, довели до размирици - през февруари, през юни и последният - на 11 септември. На тази дата сепаратистите отбелязват Националния ден на Каталуня.
На него се отбелязва падането на Барселона под испанска власт през 1714. Оттогава в региона има неколкократни опити за отцепване, най-вече през 20 век. Всеки от тях в различен исторически и политически контекст.
Последният обаче като че ли няма много общо с индивидуалността на каталунската култура и език. Не е и за да се дистанцира Каталуня от диктаторското минало на Испания, както се случва през 1978. Тогава Каталуня добива частична автономност при съставянето на новата конституция.
Колко са важни парите
Днес основният аргумент в подкрепа на сепаратизма в региона е икономическият. Въпреки че населението в региона е едва 16 процента от това на страната, той осигурява една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на Испания.
„Представете си държава с размерите на Белгия, населението на Швейцария, икономическата сила на Финландия, с БВП на глава от населението някъде между Великобритания и Франция. В европейски аспект това би била една сравнително богата държава“, казва каталунският икономист Хавиер Куадрас Морато пред френското обществено радио RFI.
Вследствие на това, че е богата, Каталуня плаща и много повече данъци на Мадрид.
“Данните показват, че ако Каталуня може да събира собствените си данъци и да финансира публичните си сектори сама, БВП би се увеличил с осем процента, а това са много пари”, добавя Морато.
Има обаче и рискове, и то не само за Испания. Друг каталунски икономист – Анхел Талавера, казва пред Би Би Си, че отделянето на Каталуня би довело до това тя да остане извън Европейския съюз (ЕС) и така да бъдат затруднени отношенията ѝ с Испания и Съюза – „към момента най-големите ѝ търговски партньори“.
Според икономиста опасност има и за чуждестранните инвестиции. Неговият колега Морато твърди и за случаи, в които каталунски компании превантивно „преместват“ адресите си в други части на Испания – чисто административно, а не физически.
Какво предстои
На фона на всички потенциални икономически и политически усложнения, двамата лидери, Санчес и Арагонес, се стремят към балансиран изход от ситуацията. Макар крайните им цели да са коренно противоположни.
И двамата обаче срещат отпор от собствените си поддръжници. Много испанци например критикуват министър-председателя за това, че освободи деветима каталунски сепаратистки лидери по-рано тази година.
От друга страна някои от сепаратистите в Каталуня, най-вече от партията на Пучдемон, настояват за по-дръзки действия и по-бързо постигане на самостоятелност.
Страната обаче се намира в обстоятелства на криза вследствие на пандемията. Затова не е ясно как такива промени биха се отразили на която и да е нейна територия.
