Връзки за достъпност

Извънредни новини

Свободата, глупако! Какво не се вижда в левите цели на дясната политика


"Дори повърхностен опит за рефлексивно мислене прояснява, че, ако нещо се определя като положително, но като се придвижим по-нататък от тази основа, то това позитивно тайно се е превърнало в нещо отрицателно."

Г.Ф.В. Хегел, Науката логика (1813)

След въпросите, които Стефан Попов зададе по темата, обсъжданията какво всъщност е обещаваната „нова политика“ сякаш спряха или по-скоро не започнаха. Отново е на мода само отъждествяването с една или друга част на политическия спектър. Но то всъщност нищо не показва.

Опитът

Да речем, че преди 1989 г. стопанската и социалната политика са били „леви“. Измерени в сравнителен план, като БВП на човек от населението и постоянни цени (разменен курс от 2011 г.), за периода от 1950 до 1990 г. сравнителният резултат от тези политики е нулев, а след 1970 г. започва да става отрицателен – разликата със западна Европа се влошава до края на 1990-те години.

Онова, което се случва като промяна през 1991 г. е либерализация. Ако се съди по резултатите, тя е лява идея, а не дясна идея.

Защото включва доброволността и съревнованието, които стимулират изобретателността и иновациите, понижават цените и повишават качеството. Тези резултати са от полза за по-младите, безработните и сравнително малоимотните слоеве от населението (за сметка на сравнително малки групи, привилегировани от преразпределението през държавните разходи, решения и проекти).

Либерализация, ако се съди по резултатите, е лява идея, а не дясна идея.

Либерализацията включва освобождаването на международната размяна и движението на хора и капитали. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) тук често се тълкуват като „колонизация“, „износ“ на богатство и „обедняване“ на населението.

ПЧИ за периода 1998-2008 г. са 49 пъти повече от тези инвестиции за периода 1987-1997 г. От 2004 до 2008 година делът на ПЧИ в брутното образуване на капитал е 75%, за 2007 – 2008 г. – малко над 90%. Това ще рече, че поне 75 стотинки от всеки нов лев в икономиката на България е с такъв източник. Според Индекса за привличане на ПЧИ на УНКТАД за 2007 г. България е на първо място в света след Хонг Конг. След този период делът на ПЧИ в натрупването на капитал намалява до около 20%, на направените инвестиции „работят“, произвеждат около 1/5 от новите доходи в страната. (Това е повече от дела на ПЧИ в Чехия или Румъния например.)

Ако това би било „дясна политика“, вероятно би било бедността да се увеличи.

В началото на „лявото управление“ през 1995 г., крайно бедните (1.9 щатски долара на човек на ден) в България са 5-6% от населението. В неговия край през февруари-март 1997 г. – 36-37%. Но в края на „дясното“ управление (валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничения) тази бедност е 12.8%. През 2019 г., при де факто спряла приватизация, ограничени и дори понякога преследвани ПЧИ, плюс подтисната либерализация, бедните в България по този критерий са 0.79%.

Подобен ефект на либерализацията се наблюдава навсякъде в света. Например в Китай през 2019 г. крайно бедни са 0.2% от населението, но над 90% в началото на 1980-те.

Ако данъчната система с равен за всички данък е „дясна“, то в някакъв смисъл е по-лява от системите с прогресивен данък: по критерий данъци върху заплатите европейските юрисдикции с плосък данък преразпределят средно 11-12% повече такива данъци от юрисдикциите с прогресивен данък.

Кратки обяснения за „ляво“ и „дясно“

Поуката от този кратък преглед е, че политиките валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничения могат и трябва да продължат. Онова, което им пречи, е върховенството на закона, а не на човека.

Тук разположението на „ляво“ и „дясно“ в политиката е по-сложно. Но в крайна сметка върховенството на закона отново е в интерес на онези, които нямат привилегии.

Координатната система „ляво-дясно“ е много ограничен, почти безполезен ориентир за разбиране на политическото.

Координатната система „ляво-дясно“ е много ограничен, почти безполезен ориентир за разбиране на политическото. Значително по-разумно, „по-рефлективно“ – би казал Хегел, е политическите идеи и прилагането им да се делят на такива, които отдават приоритет по-скоро на авторитета или по-скоро на свободата.

Авторитетът може да бъде морален, интелектуален или властови. Свободата може да бъде индивидуална, обществена – в смисъл на отговорност на всеки, или групова. Груповата свобода може да се превърне във власт на едни и несвобода за други.

Авторитетът може да бъде превърнат в привилегия. Привилегията може да бъде установена и поддържана със закон. Тогава тя е монопол и държавна принуда.

Без монопол на авторитета като власт, без организирано държавно насилие, нито една от следните политики не може да бъде осъществена.

Не може да има експроприация на собственост за покриване на държавните разходи. Или да се въведе „висок прогресивен данък“. Нито да се премахне правото на наследство. Нито да се „конфискува имуществото на всички емигранти и бунтовници“ или пък да се „централизира кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал“. Не би могъл да се „съсредоточи целият транспорт в ръцете на държавата“, нито да се „увеличи броят на държавните предприятия“ и т.н.

Това са цели от една програма на малка секта, сочена за основоположник на „левия“ политически спектър. Тя е без влияние дори в него до към 1920 г. Дотогава в социалистическото движение са повече застъпени идеите за денационализация на парите, свободното банкиране, абсолютно либерализираната търговия и премахването на пречките на пазара на работна сила. Това са идеи на Прудон, Щирнер и мнозина други т.нар. „анархисти“, които днес също ги категоризират като „леви“ или „десни“.

Но същите идеи "на малката секта" често се прилагат и от „десни“ правителства, от немските национал-социалисти през 30-те години на ХХ век, в някаква ограничена степен прилагат от диктаторски режими, от „десни“ или „центристки“ партии, във видоизменени си пробиват път в политиките на международни организации или на ЕС.

Изглежда по-полезно в оценката на цели и политики ориентир да бъде дали онова, което се предлага като управление на закона разширява или нарушава индивидуалната свобода.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

** "Икономиката, глупако!" е популярна фраза, въведена от Джеймс Карвил през 1992 г. Той е един от двигателните сили зад успешната президентска кампания на Бил Клинтън през 1992 г. Фразата е насочена към останалите служители в кампанията и цели да ги накара да се фокусират върху това съобщение като водещо.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

Как живеят наркозависимите при талибаните
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:38 0:00
XS
SM
MD
LG