Връзки за достъпност

Извънредни новини

Избираме си най-добрите в областта, за да развиваме идеите. Кирил Петков пред Свободна Европа


Кирил Петков

Новоучреденият политически проект "Продължаваме промяната" ще лансира в кандидат-депутатските си листи доказано независими лица с успешни бизнеси, чиято кариерна мечта не е политиката.

Това заяви бившият служебен икономически министър и основател на формацията Кирил Петков пред Свободна Европа във вторник, когато изтича крайният срок за регистриране на кандидат-депутатските листи в ЦИК.

По-рано стана ясно, че известничт рапър Христо Петров, известен с артистичния си псевдоним Ицо Хазарта, ще оглави листа на "Продължаваме промяната" в София по лична покана на Петков.

"В момента, когато избирахме отбор от самураи, които са независими, които са смислени и които искат да бъдат част от промяната, аз му се обадих", каза партийният лидер в интервю за Свободна Европа.

Представителите на коалиционните партньори на "Продължаваме промяната" - Настимир Ананиев и Константин Бачийски,също влизат в листите на партията за изборите.

Петков анонсира още, че се очаква програмата на коалицията да стане ясна в следващите дни: "Тя е абсолютно готова. За нас хубавото в тази програма е, че за разлика от други партии, ние не я пишем бързо и в момента. Ние тази програма сме я обмисляли в последните 15 години."

На въпрос за позицията на "Продължаваме промяната" спрямо Северна Македония, той каза, че с колегите му подкрепят членството ѝ в Европейския съюз, но искат българските интереси да бъдат защитени.

Според Кирил Петков една от неотложните мерки, които трябва да се вземат за преодоляване на проблема с енергийната криза, е да наблегне максимално на възможността за внос на по-евтин азерски газ.

- Започнахте да обявявате имената на водачите на листите си. Тази сутрин Христо Петров сам каза, че ще бъде ваш кандидат. Говорим за Ицо Хазарта, за да стане ясно, защото той е по-популярен с артистичния си псевдоним. Как се свързахте с него?

- Знаете ли аз от много отдавна много харесвам неговото творчество. Това е една от малкото групи, на които мога да кажа, че наистина съм бил фен. И не защото харесвам ритъма на песните, а защото винаги имаха смисъл повече отколкото изглежда на повърхността.

И в момента, когато избирахме отбор от самураи, които са независими, които са смислени и които искат да бъдат част от промяната, аз му се обадих с надеждата, че той може да бъде човек, който ще допринесе към нашия екип точно това, от което имаме нужда и това е още една различна гледна точка.

Провеждайки доста разговори с него, като един много сериозен разговор в началото, усетих, че това, което винаги съм го усещал в неговите песни и този смисъл, всъщност е водещото при него и бях напълно очарован от нашия разговор и всъщност каузите, които ние имаме, усетихме, че са ни общи.

- Само че вие не го каните да ви пее, а вие го каните да свърши някаква работа. Как именно се спряхте на него? Защото има и много други талантливи и известни български изпълнители.

- Да, абсолютно. Въобще не го каним за концерти. Ние го каним, защото е смислен човек.

- Каква работа конкретно мислите, че той може да свърши?

- Темата, по която много говорихме, ще ви учудим може би, е за образованието. Всъщност и той е баща на три деца, и аз съм баща на три деца. И темата образование ужасно много ни интересува и двамата. И то от първо лице.

Моите две дъщери, например първата и втората, минаха през Математическата гимназия в София (СМГ), трета сега е малка и е в 112-то училище, но виждаме, че освен тези няколко елитни гимназии плюс частните училища, образованието в момента е в много затруднено положение. Това, което си говорихме с него е, че тези хора, които сега влизат, да кажем, в първи клас, те ще излязат след 12 години през 2033 от училище, което означава, че те трябва да имат подготовка до 2080 година, да кажем. А нашето образование не е мръднало от 1980 година, когато аз се учих. Да, сменят се картинките, сменят се част от учебниците, но реално нещата, които следващите 50 години ще изискват, искат нов поглед върху образованието.

С Христо Петров, когато говорихме е, че тук трябва да съберем различни гледни точки. Проведохме и разговори с професор Денков, който е министърът на образованието, който аз много бих се радвал да продължи да бъде министър на образованието и след това.

-Виждате го като министър ли?

-Това са хора, които аз много уважавам, в сфери, в които са много добри. И тази обща тема за образованието беше водеща. Когато говорим за Христо Петров, ние го знаем в частта Ицо Хазарта, но този човек има много дълбока мисъл.

-Така е, но когато човек си мисли за проблемите в образованието, първата му мисъл не е Христо Петров. Кое ви провокира точно на него да звъннете?

-Не знаех, че темата за образование ще ни е толкова важна. Мислех, че темата за култура ще е водеща в общата дискусия, защото аз наистина вярвам (бидейки фен от много време) в неговото изкуство, като едно модерно българско изкуство с много смисъл отзад. Особено последните му песни.

Те са една ирония на това, което ни заобикаля в момента и всъщност това, което се надявах, защото се изисква голяма смелост да скочиш… Всички знаят, че политиката е мръсна работа. Всички знаят, че в следващия момент от най-различни места ще се излеят най-невероятните истории. Аз лично се учудвам понякога от нещата, които жълтите медии успяват да измислят.

Човек, за да реши да направи тази стъпка – да изостави един много хубав, успешен, контролиран живот, трябва да е много смел и трябва да го е грижа. Това, което аз винаги съм усещал в песните на Христо Петров е, че има една грижа. Не е само „този свят не го искам“. Иронията му показва посоката на промяна.

И когато се замислих – кой, му се обадих без идея какво би станало от този разговор. Но от разговора разбрах, че този човек наистина го е грижа за бъдещето на България. Грижа го е за децата. Имаме един общ страх, че един ден ще сме успели в това, което правим – аз в моята си компания, той ще си е може би най-известното българско име в музиката, но дали ще сме направили всичко това, което е зависело от нас, да направим промяната или сме я оптимизирали заради комфорт, семейство, кариера или нещо друго.

-Очаква се днес да обявите листите си. Може ли да кажете имена в аванс? На кого друг се обадихте?

-За Николай Събев вече съм казал. Човекът от „Еконт“. Неговата компания е една от най-успешните за мен. Водачът ни в Плевен е Иван [Христанов]. Той е ултрамаратонец, чете по 1000 страници на ден, защото още от дете това му е било много голяма сила. Успява да продаде и да бъде част от един много успешен бизнес, още докато е на 30 години и едновременно с това е завършил земеделие. На Bluebag Coffeе - това е една много успешна фирма за кафе. Това е Инна [Иванова]. Тя ще води листата в Монтана.

-По малки имена ли ще ни ги казвате?

-По малки. Трите имена - като се публикуват. Аз я знаех като много добър предприемач и много свободен човек. Човек, който мотивира и знае какво иска да прави. Никога не съм знаел, че говори пет езика. Никога не съм знаел, че е 40 пъти републикански шампион по плуване и световна шампионка по биатъл. Освен, че са независими, освен, че животът извън политиката им е много по-добър и никой не може да им каже нещо в бъдеще – направи това или онова, тези хора се оказва, че имат успехи в повече полета, отколкото аз съм знаел.

-Във Велико Търново кой ще ви е водач на листата?

-Там ще кажа една фамилия – [Йордан] Терзийски. Човекът е млад архитект, който наистина вярва, че градоустройствата и архитектурата са основна част от стандарта на живот на един град. Той има много успешна кариера в областта на архитектурата и реши, че може да направи нещо повече за града си, а не само в архитектурната част.

- Вие ли ги търсихте тези хора, или сами Ви се предлагаха?

- Не само, че ние ги търсихме, не само, че не ни се предлагаха сами, ами мисля, че на всички водачи, с които говорих, първият им отговор беше: „Бих помагал, но не съм сигурен, че ми се влиза въобще в политиката“. С други думи отне обикновено между три и четири дни на дълбоки разговори, за да се съгласят.

И е много интересно, когато някои отказваха в първия момент, това ми даваше още по-голям стимул да ги привлека. В „Продължаваме промяната“ всъщност много вярваме, че, за да си независим, не може политиката да ти е кариерната мечта. Ние такива хора не искаме.

- Т.е. ние имаме в случая обратния процес на това, което се е случвало по линия на Вашите коалиционни партньори, които, доколкото разбрахме от интервюто с г-н Лорер, сами са Ви търсили. В случая Вие сами търсите кандидатите за листите. Така ли е?

- Той го каза по този начин, но примерно за „Средна европейска класа“, аз всъщност познавах Косьо Бачийски преди да знам въобще за партията му. Реално там пак стана през човек, но понеже ние с него имаме най-различни каузи, даже съвсем наскоро бяхме на среща за летището в Бургас, и де факто намерихме партията през човека.

- Настимир Ананиев, например, ще бъде ли водач на листа?

- Не. Той няма да е водач на листа. Ще е в листата, но няма да я води.

- На кое място ще е?

- Мисля че на второ или трето.

- В коя листа?

- В софийската.

- Нали това беше едно от условията – да не са в листите? Защо се случва?

- За Косьо Бачийски – аз го помолих да е в листата.

- Значи Константин Бачийски също ще е в листата? В коя листа ще е той?

- Той ще води в Бургас. Аз го помолих да е водач на листата, защото за мен той знае наистина за голяма част от проблемите в града. А Росенец, цялата инициатива, той беше част от нея.

- А за Настимир Ананиев?

- С Настимир Ананиев проведохме доста разговори. Не го сложихме водач на листа – факт. Но това, което видяхме, даже мисля, че един човек още харесахме от неговата партия. Тя е живяла 20 години в Ирландия. Имахме дълги разговори. Там завоят се случи, защото е факт, че нямахме време да регистрираме собствена партия, но когато си избирахме партиите, „Волт“ примерно – паневропейската платформа, която ни дава, е много свързана с нашата програма.

С Настимир Ананиев много говорихме по темата. Той първо не иска по никакъв начин да е водач. После говорихме по няколко теми, които са му водещ мотив и казахме „ок ще влезеш в листата, радваме се, но няма да си от водачите“.

- Понеже започнахте да говорите и за програма, аз вчера се опитах да Ви я намеря, да намеря и сайт на партията, но такива неща няма.

- Това всъщност е отговорът на всички тези теории за политическо инженерство. Истината е, че ние започнахме цялата идея за „Продължаваме промяната“ точно, когато го обявихме. И, да, сайтът би трябвало да дойде до няколко дни, програмистите го правят в момента. Програмата ни е готова и ще бъде сложена на сайта.

- В средата на септември, при обявяването на кандидатурата, на практика казахте „пишем я програмата“, сега все още я няма.

- Да, тя е абсолютно готова. За нас хубавото в тази програма е, че за разлика от други партии, ние не я пишем бързо и в момента. Ние тази програма сме я обмисляли в последните 15 години.

Реално нашите „Харвардски курсове“ са икономическата ни програма. Имаме хора като Николай Събев, който ни помага за транспортната инфраструктура, по съвсем различен начин погледнато. Имаме, а това име не знам защо започна да става лошо, но имаме доста хора от Харвард, които са примерно юристи, които ще дадат частта за съдебната система и антикорупционната част от програмата.

В нашата партия и коалиция, и това е много важно, се фокусираме в две неща: не кой колко е близък до някакъв партиен лидер, а кой колко знае. Всъщност избираме си най-добрите в областта, за да развиваме идеите. Ще видите, че във всички програми, които са много свързани с идеологии и други неща, нашите са много по-практични.

- Включват се вече и зрители. Ето да речем Елена Георгиева, по повод Харвад, пита – на кои специалисти, завършили в България, ще разчитате в управлението? И в писането на програмата, бих допълнила аз.

- Благодаря за хубавия въпрос. Имаме много специалисти, които са завършили в България. Например за земеделието изцяло е написано от хора, завършили – Софийския, Пловдивския университет.

- Кой Ви е министърът на земеделието?

- Не искам да влизам в тази работа с министрите. Когато го споменах, имам предвид за представата ни за капацитет за длъжност, а не за някакви хора за длъжност. Оттам тръгваме.

- Добре, кой ви е капацитетът за земеделието?

- Иван [Христанов] от Плевен.

- Иван от Плевен? Това същият Иван с маратона ли е?

- Да, но той всъщност е, ще го видите, абсолютен гений. И това, което е правил, той го е и завършил.

-Аз за това не споря. Просто Иван не може да ме ориентира за качествата, с които той разполага.

- Ще видите всички имена в листите.

- Добре, значи Иван ви е капацитетът за земеделие. Понеже няколко пъти казвате за г-н Събев, собственикът на „Еконт“, казахте в едно интервю, че той Ви е предоставил данни, с които само той разполага, за да можете да се ориентирате. Какви данни Ви предостави той, защото той, като собственик на куриерска фирма, на практика разполага с личните данни на цяла България.

- Представете си какъв скандал може да излезе от тази тема.

- Може да излезе, не знам.

- Не, нищо няма да излезе. Той ни предостави агрегирани данни за всички пратки от един град към друг град. Което означава примерно - имате 1000 пратки от Велико Търново към Пловдив. Всъщност тези общи цифри на общи агрегирани данни, могат да кажат как изглежда икономическата активност, която се случва между различните градове в България, и по този начин можем реално, в истинския живот, да видим кои центрове на България в момента са най-активни. Кои в момента изнасят, внасят.

- Т.е. той по никакъв начин не ви е предоставял лични данни за клиенти?

- По никакъв начин. Той не само, че не ми е предоставял данни за клиентите му. Тези данни са агрегирани на база град.

- А как може да се гарантира, че той няма да използва личните данни да речем за маркетинга по популяризиране на Вашия проект и таргетиране на хора?

- Ще видите. Ние държим на много изчистена култура за това. Както не сме поискали, както си говорехме за Христо Петров, примерно да направи концерт, защото едното няма нищо общо с другото. Така бизнесът на Николай Събев не искаме по никакъв начин да е свързан с нашата партия.

Той самият вече няма да го управлява, когато влезе при нас. Но много интересно е това, как от всички тези хора се очакват едва ли не действия на някакво ниско ниво, нисък морал. На тези хора им пука и тези хора скачат само на база каузата. Чистотата, която ще внесат в тази сфера е на съвсем различно ниво.

- Разбирам идеализма Ви, но също така мога да обясня и причината, поради която ние сме скептични към подобен идеализъм, просто защото сме се наслушали на много такива приказки. Например г-н Събев, за когото казахте, че в идеалния Ви свят би могъл да е транспортен министър, как той ще управлява под шапката на транспортното министерство на практика конкурентна фирма като „Български пощи“, която е в много тежко състояние?

- Да започнем с това, че министерските постове не са раздадени, защото първо трябва да минат едни избори.

- Разбирам, но понеже го казахте.

- Представете си един човек, аз не знам каква е валидацията на неговата компания, но да кажем, че е близо милиард. Какъв е стимулът на някакъв човек, който в момента има почти милиардна фирма, да влезе в политиката, за да има конфликт на интереси с „Български пощи“. Това е толкова абсурдно за неговия начин на мислене.

Това може да си го помисли някой, който изобщо не е успял и може през политиката да завладее „Български пощи“ и да има конфликт на интереси. На този човек нищо не му трябва откъм финансови средства, откъм комфорт. За какво да влиза той в този ужас, а камо ли да влиза в конфликт на интереси.

- Добре, да поговорим за програмата Ви. Можете ли да кажете какви са Вашите позиции да речем по отношение на Северна Македония – един изключително чувствителен въпрос.

- Абсолютно. Там ние имаме много ясна и изчистена позиция. Искам обаче да вкарам малко информация откъде идва тази позиция. Аз, като човек, който преди управляваше бизнес, за мен беше много странно, че мога да продавам моите продукти в Ню Йорк, Австралия, Япония по-лесно, отколкото мога да ги продавам в Македония.

Още по-странното беше, че когато съм обикалял Балканите, всяка една страна говори за всяка друга страна с много негатив. Когато бях в Сърбия те казват – „ох тези черногорци“. Когато бях в Черна гора ми казаха „през Албания карай много бързо, защото ще ти откраднат колата“. В Албания ми казаха „о, те западномакедонци“. Ужас е, но това са нормалните хора. Но всички имаме горе-долу еднакъв вкус, горе-долу слушаме една и съща музика, имаме едно и също икономическо развитие. Изглеждаме като малки селца, но всеки плюе всеки.

-Добре, но позицията Ви е?

- Да. Другото, което много ме обиди беше на тема дискординация. Когато едни хора не могат да работят заедно и професорът каза „балканизация“. Тогава усетих, че това е влязло в речника на световните икономисти да използват „балканизация“ като елемент на дискординация.

Така че истината там е следната: Балканите са 55 млн. души. Ако този пазар може един път завинаги да заработи като едно, това би било най-добре за целите Балкани. Точка.

Сега, за Македония е специфично. Има неща, които трябва да изясним, но трябва да ги изясним през работа. Не може така с хвърляне на едни националисти от едната и на други националисти от другата страна. Няма работни групи. Ние всяка седмица трябва да имаме работна група. Да кажем кои са важните неща за нас.

Ние имаме български суверенитет, който трябва да се защитава. Има права на българите в Македония, които трябва да бъдат защитени. Да, има исторически неща, които трябва да бъдат изчистени, но това трябва да дойде под чадъра на общата стратегия за работа заедно, координация заедно.

Тези граници не трябва да ни спират. Това беше другото нещо, което ми беше странно при обикалянето на Балканите. Карате по една голяма магистрала и точно преди границата пътят става двулентов, едвам минавате. Когато питате защо отговорът е: „ами да не влезели танковете“.

Това са неща, които вече трябва да ги оставяме на втора степен. Точно това можем да направим в тези работни групи. Ще го направим с историци. Да ще има историци, но ще има и икономисти, хора от бизнеса, хора от академията. Трябва да отворим този фронт. Да имаме истинска дискусия не само за миналото, но и за бъдещето.

- А каква е позицията Ви за членството на Северна Македония в ЕС?

- Те задължително трябва да влязат в ЕС, но това не трябва да е на цената на българския суверенитет или на цената на правата на българите в Македония. Но дискусията трябва да стане практична, проактивна, а не на всеки шест месеца някой да идва тук и там. Трябва да направим работни групи, всяка седмица. Да открием казусите. Да разберем кои са нещата, от които ще спечелим от това. Просто засега говорим само за миналото.

- В едно свое интервю говорите за правата на българското малцинство в Северна Македония. Такова обаче няма. Трябва ли да има признато българско малцинство там?

- Задължително трябва правата на българите да бъдат много добре защитени. Знаем, че в тяхната конституция има различни малцинства и че българското не е едно от тях. Това ще бъде част от работните групи. Аз, като цяло, мисля, че трябва да бъде, но без да е реципрочно.

- Т.е. да има българско малцинство там.

- Най-опасното в тази дискусия е да се мятат думички и изречения, които не помагат за координация, а всяка една от страните да си избере защо другата не е права. Малко трябва да се примирим.

- Питам Ви, защото това е формулировка, която Вие използвахте. Затова питам за българското малцинство.

- Истината е, че ако трябва да направим прогрес с Македония, трябва да направим ежеседмични работни групи, които да включват, освен историци, и хора от бизнеса, които могат да търгуват един с друг, както и хора от академията.

- Т.е. Вие сега бягате от тази формулировка за малцинството?

- Не искам да влизам в никакви формулировки в този момент, защото това ще е поредният български политик, който ще се изказва без да е прецизирал точната стратегия. Ние трябва да работим заедно.

Аз имах много интересен опит със заместник-министъра на икономиката. Знаете ли какво си говорихме? Казахме си, че вместо да говорим за история – хайде да видим кои са всички македонски компании, които могат да са доставчици или клиенти на българските компании и да видим всичките български компании, които могат да са доставчици и клиенти на македонските.

Хайде, като начало, защото ние сме министри на икономиката, а не историци, да съберем тези хора и да видим кои са всички плюсове, които тези хора могат да изградят от работа заедно. Ние трябва да правим тези тип групи, стига толкова сме говорили за история.

- Разбрах Ви позицията. Каква е позицията Ви по отношение на Русия каква ще бъде?

- Практична.

- Тоест?

- Тоест, както с всяка друга страна, с която трябва да имаме и следните правила. Ако има добър бизнес, с който да си взаимодействаме, ако са добри износни пазари или добри възможности за тяхна инвестиция, защо не.

- Равнопоставени играчи ли сме в този бизнес?

- Това зависи от нас. Това, което е много важно за мен, е всеки, които иска да прави търговия или да има бизнес инвестиции в България, да спазва правила. Тези правила трябва да са на базата закони на България и да бъдат изпълнени наистина. Значи идеята някакви заигравки, с политически партии и на някакви непазарни принципи, не само за Русия, за нито една страна според мен не са подходящи.

-„Турски поток“ добър бизнес ли е?

-Това беше ужасен бизнес! Аз по-ужасен от този бизнес не съм виждал. Когато похарчите три милиарда за една тръба, която минава през цялата ви страна и даже няма отклонения, откъдето да черпите този газ, това е по-близко до подарък, отколкото до бизнес. Аз такъв бизнес не бих направил никога.

-Само че това е бизнесът с Русия, с руска компания.

-Този тип бизнес по никакъв начин не бих го подкрепил. Не само, а бих бил много против. Истината е, че стига сме мислили, че някой трябва да направи нещо за нас или трябва да пази нашите интереси. Единствените хора, които можем да си пазим интересите, сме си самите ние. Няма друг. Всяка една страна иска да оптимизира за себе си. Аз съм сигурен, че ако някоя друга страна иска да подари 3 милиарда на България, за да се прокара някакъв български интерес, ние с голямо удоволствие ще го направим.

Така че тук въпросът е, че всяка една страна трябва да си пази собствения интерес, да мисли, защото ресурсите са винаги по-малко, отколкото са нуждите, и да сме сигурни, че тези ресурси се използват по най-добрия начин. Така че – практична външна политика на всяко едно ниво.

Ние сме много „за“ активна европейска политика и членството ни в НАТО. Изцяло сме ориентирани семейството да си е Европа, ориентирано към НАТО, но и там искаме да сме активни.

-Да, но тези отношения минават и през отношенията с Русия, включително и в настоящата ситуация, където сме изправени пред много тежка зима заради цените на енергийните ресурси. Тези отношения отново са свързани с борбата между големите, отношенията с Русия и начина, по който ние се наместваме на тази геополитическа карта.

-Да, затова, както казах – абсолютно практичен поглед към външната политика с една цел – оптимизиране на българския интерес. Точка. Ще видите, че повече от тези проекти, например като „Турски поток“ – той не оптимизира българския интерес. Защо да похарчим 3 милиарда за чужда тръба? Той не просто не е оптимизиран, той е изоставен. Така че ние не бихме правили по никакъв начин занапред този тип сделки. Не само с Русия, с всеки.

-В краткосрочен план какво е решението ви за преминаване през зимата с оглед на това, че ни очаква скок в цените на всичко – като започнем от ток, газът вече се увеличи, парно и т.н.?

-Ето сега пак като говорим за външна политика, това е хубава тема. Веднага трябва да се фокусираме, на момента, да вземем максимално много от азерския газ. Защо? Защото е по-евтин.

-Той е по-евтин, само че в момента Азербайджан не желае да го продава, защото пък на него не му е изгодно да го подава на по-ниски цени.

-Така е, но това е въпрос на по-агресивни преговори. Не казвам агресивни с лошо, ами по-адекватни преговори. Те трябва да се правят от адекватни хора. Аз веднага, ако зависеше от мен, бих сменил бордовете на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на НЕК (Национална електрическа компания), и на „Булгартрансгаз“. Трябва да се сложат най-кадърните хора, които могат да правят най-добрите преговори за България.

-А те защо не бяха сменени според Вас?

-Много е трудно. Аз лично имах огромен проблем със смяната на бордовете…

-Не беше направен опит дори.

-Мисля, че не е така. Аз лично не съм влизал в конкретика на Министерството на енергетиката, но знам например при мен, в ДКК [Държавната консолидационна компания], както и в ББР [Българската банка за развитие] – отне ми 60 дни, всеки ден борба, писане на писма. Не са лесни тези работи.

-Проследихме тази история. Да ви върна отново към вашия план за минаване през кризата, която ни чака, и то краткосрочния план.

-Много бърз фокус върху ПАВЕЦ „Чаира“. В момента три от турбините не работят. Само една [работи]. Това веднага ще ни даде допълнително доставка на евтин ток. Второ, мислейки как да направим на енергийната борса форуърдни контракти, които да са между три и шест месеца. По този начин ще избегнем индивидуалните пикове на цените, които изведнъж изказват цялата система извън нормалността ѝ.

Веднага бихме започнали да говорим, заедно с другите европейски страни, а в момента виждаме, че това е паневропейски проблем с цената на тока, да помислим дали тази система с цената на емисиите в тези огромни размери е правилната.

Ние сме „за“ Зелената сделка, но никой не мисля, че би помислил такива скокове да се случват на цените на емисиите. Не може днес да е 5 евро, а утре да е 65. А това е все пак пазар, който е регулиран и изкуствено направен. Така че това е въпрос, по който заедно да помислим дали можем с такива бързи темпове да се придвижваме. Аз мисля, че не. И това не може да стане България сама. Трябва веднага да започнем да говорим с другите европейски стани и да мислим заедно.

Това е и отговора на външната ни политика. Защото досега България някак си едва ли не или трябва да ѝ се казва нещо от Европа, или не разбира за какво иде реч, или крие нещо. Не, ние трябва да сме пълноправен, активен, смислен член и това означава да говорим за истинските проблеми, особено когато са паневропейски.

-Какво мислите за съюза, който се заформя, за това ядрената енергия да бъде вкарана в енергиите, които са чист тип енергии?

-За ядрената енергия е много чувствителна темата. Знаем, че след „Фукушима“ и в момента се излива радиоактивна вода в Тихия океан. Светът осъзна, че колкото и да казваме, че е безопасна тази енергия, стане ли един инцидент, той предизвиква огромен проблем.

За този тип енергия, за ядрената енергия според мен смислената посока е да мислим за АЕЦ „Козлодуй“, за удължаването още повече и какво е необходимо това да се случи. Аз мисля, че не е реалистично и това са политически подмятания АЕЦ „Белене“ да бъде построена, защото най-малкото трябва да се лицензира наново площадката на „Белене“, а не вярвам, че това ще се случи след случилото се в Япония.

Така че по-интересно за мен би било защо ние сме единствената страна по поречието на Дунав, която няма ВЕЦ. Това за мен би била много интересна тема. Друга интересна тема е защо в Турция 1200 мегавата енергия вече са използват от геотермални източници, а ние, въпреки че в цяла Северна България имаме топли води, не сме ги включили като източник на енергия.

Всъщност ако помислим, ние оттук нататък трябва да мислим за две неща – най-евтината възможна енергия, диверсификация и това да си е чисто българска енергия. Ако искаме да сме независими, както досега говорих за политиката, така говоря и за енергетиката – ние трябва да разчитаме на максимално много наши си енергийни източници.

-„Мариците“ – срокът, който се залага, е между 2038 и 2040 г. като най-дълъг срок. Поддържате ли това решение, или смятате, че те трябва да продължат да работят извън тези срокове?

-Там решението според мен трябва да бъде технологично. И ще ви кажа защо. Защото в момента институтът „Франк Хофер“ прави разработка, която вече изглежда възможна на тези цени на тока, на старите не, но на тези е възможна. Трябва много бързо да я изследваме, и то от топ експерти. Защото да се копаят въглища не е проблем, да се горят въглища не е проблем, големият проблем е въглеродните емисии да отиват в атмосферата.

С други думи въглища, горене и емисии са три отделни процеса. Това, което в момента разработва института „Франк Хофер“, е утилизация на въглеродния диоксид. С други думи казано, слагане на един химически завод за тор, който да хваща въглеродния диоксид и да го превръща в тип торове.

-Пречистване на емисиите, които се изхвърлят…

-Даже утилизация, не пречистване. Това е различно, утилизацията значи да ги ползваш.

-Тоест какъв е отговорът Ви?

-Нашият отговор трябва да бъде според мен максимално бързо фокусиране над този тип технологии. Защото те ще ни дадат възможност и шанс хем да продължат да работят и мините, хем потенциално да работят ТЕЦ-овете, хем да не замърсяваме околната среда. Трябва да мислим оттук нататък за тези политики не на база идеология – аз съм зелен, аз съм миньор. Трябва да мислим реално дали могат да се решат.

-Това означава те да продължат да работят извън срока, който вече беше поставен?

-Не, не го казвам. Аз казвам, че имаме още 10 години. Нямаме право да заспим и да забравим и след 10 години да кажем „леле, какво се случи“. Не, имаме много важна работа в тези 10 години – да се опитаме да намерим решение. Хубавото на въглищата от една страна е, че са си български ресурс. Лошото е, че правим емисии. Аз имам три деца и…

-Вие казвате да намерим решение, но това решение отново би било свързано с този ресурс. Тоест вие говорите за работа с намерено решение извън този срок от 2038 г., така ли?

-Не, ако за тези 10 години можем да измислим решение, което да не изхвърля емисии в атмосферата, а едновременно с това да продължи срока на дейност, това би било страхотно. Не знам дали е възможно обаче.

- По отношение на здравеопазването. Вие казвате, че образованието и здравеопазването са едни от приоритетите. Какво точно мислите да направите конкретно в здравеопазването?

- Знаете ли, когато направих проверка на Българската банка за развитие (ББР), се учудих, че има заплата от 66 хиляди на месец и си казах: „А, това е невероятно за държавна заплата“. Аз съм от частния сектор и не съм вярвал, че такива заплати има.

Учудващо за мен беше, че някои директори на болници правеха по 90 000. В това изречение има два проблема. Първо, че някой прави по 90 000 лева на месец, въпреки че е само директор на държавна болница. Вторият проблем е, че те са хората, които управляват тази система. С други думи, не само, че им плащаме много, ами това е типът човек, който управлява системата.

- Това го знаем. Но как ще го промените?

- Аз мисля за една рестрикция, че никой няма право да прави повече от 20 пъти най-ниската заплата в една болница, независимо къде е във веригата на болницата. Ако [си] болница към държавната каса. Ако си частна болница, която си оперира без държавната каса, правете си каквото си искате. Но ако държавата плаща, трябва да има такива рестрикции.

След това [идват] пътеките. Трябва да се мисли много внимателно за тези пътеки, защото знаем, че там има много голямо изтичане на средства. Примерно: не може ли едни пътеки да бъдат комбинирани? Задължително ли е, че всяка една процедура трябва да се води „от до“, или може, когато влизате [в болница] за един общ проблем, този общ проблем да бъде включен.

След това – нивото на превенция. Ние говорим само за лечение „след това“. В мястото, на което съм живял, както стана дума покрай канадското ми гражданство – Канада, там превенцията е най-големият фокус. Всеки канадец минимум на 6 месеца трябва да ходи на преглед. Това дава огромни спестявания в системата, защото проблемите се хващат много по-рано, вместо да ги чакате [да прераснат] в тежки проблеми.

Аз не съм експертът в нашия екип (имаме много добър експерт), но знаем, че има такива бързи победи в управлението на една здравна каса, че средствата, които в момента се използват, могат да бъдат оптимизирани много по-добре. Само да кажа от кое ме боли. Най-голямата ми болка е, че в момента тренираме много добри кадри. Имаме добри сестри, добри лекари.

Всичките млади лекари имат в момента възможност за 3 пъти, 4 пъти [по-високи] заплати в Европа, и ние реално сме станали едно производство на млади кадри за не-български нужди. И не мога да ги обвиня тези хора, защото нямат условия тука да се развиват.

- Към финала сме на нашия разговор. В момента тече заседание на Конституционния съд (КС) във връзка с Вашия казус. Интервюто с вас няма да е интервю, ако няма въпрос за канадското Ви гражданство. Четох становищата на български юристи, които вече са внесени в КС. Това, което е факт, е че към 20 август 2021 Вие сте човек, който има и канадско гражданство.

- Не е задължително.

- Това го казват юристите.

- Четохте ли на г-н [Михаил] Екимджиев статията?

- Четох. Ако броим и неговото становище, мненията ще станат 2 към 1, защото има и още две депозирани становища. На Михаил Екимджиев не беше депозирано в КС.

- Първото, което би било много хубаво, е КС днес да реши, и което е мое право, е да бъда конституиран. Според мен не може да се вземе такова решение – или то може, но не знам дали би било правилно – без дори да се чуе цялата фактология...

- Вие сте им предал документите. Този съд не работи по този начин...

- От друга страна, най-малкото трябва да чуят последователните действия, които са свързани с тези документи. Защото едни документи нищо не ни казват сами.

По тази тема аз не съм само Кирил Петков, има страшно много хора, които са в моето положение... Всъщност, нека да разделя нещата. Тук се опитват да се включат няколко теми едновременно. Първото е, че конституцията не разрешава двойно гражданство [на министър]. Факт.

Канадската администрация има право да реши кога един човек за нея е гражданин или не. Факт. Българската държава има право самостоятелно да реши същия този факт и тези два факта не е задължително да са свързани. А не е и хубаво да са свързани. Примерът, който давам с [грузинската територия] Южна Осетия, [която обяви независимост, но е под контрола на Москва] също е факт.

- В защита на различните тези могат да се дават различни примери. Вашето усещане за справедливост и това, което пише в Конституцията също са две различни неща...

- Само да кажа, че никъде в Конституцията не пише, че когато получите бележката от чуждата държава, тогава [спирате да сте] гражданин. Това го няма никъде в Конституцията. Това е интерпретацията, която чакаме.

- Не. В Конституцията е казано много ясно и там пише, [за министър може да бъде] избран само български гражданин.

- Да, но не пише от кой момент един човек е само български гражданин. И това се опитват да го включат в една обща теза. Никъде не пише, когато един български гражданин си прави пълното волеизявление, това не е достатъчно той да бъде зачитан само за български гражданин. Това е въпрос на интерпретация: кой е моментът, от който един човек не е български гражданин? И целта на Конституционния съд е да реши [въпроса].

- Моментът, който Вие представяте, е 20 август...

- Само да кажа. Документът, който аз представям, не е един документ. Те са три документа. Първият е от 21 април, когато аз...

- ... представяте Вашето желание...

- Не желание...

- ... а волеизявление...

- Да. Което е подписано, нотариално заверено...

- Но то засяга процедура на друга държава.

- Това е много интересно, защо по тази тема имам чувството, че комуникирам, а не ме чуват от другата страна. Ето, даже се учудвам, че сега...

- ... че и аз не ви чувам.

- Да. Само държавата може да реши кога един човек е само неин гражданин или е гражданин и на друга държава. [Но] не е необходимо това да е потвърдено от другата държава. Примерът с Южна Осетия е такъв. Когато Русия паспортизира без волята [на хората] грузински граждани, за да предотврати [възможността им] за работа в Грузия, това е нещо, което много се надявам да избегнем.

- Говорим за много специфична област. Ние сме европейска държава. Имаме си конституция, в която е ясно регламентирано, че...

- Ама никъде не е записано в конституцията, че волеизявлението [на човека] не е достатъчно. Кой от двата документа взимате – канадския документ или българския?

- Вие също така знаете, че има много европейски държави, в които двойното гражданство просто не е позволено.

- Ама това е тяхно право. Всяка държава трябва да си има собствен суверенитет и да си отговаря за него. Но да кажа: Конституционният съд каквото и да каже, аз вярвам в правовата държава и ще приема тяхното решение 100%.

- Вие подали ли сте декларация с невярно съдържание?

- Не.

- Ако КС излезе с решение, че до 20 август [2021] Вие сте имали и канадско гражданство, това ще означава, че Вие сте подали декларация с невярно съдържание.

- Не. Първо нека чуем какво ще каже КС. Второ, аз продължавам да казвам, че от моя гледна точка, с цялото ми съзнание и с документа, който съм представил, денят на отказа ми е 21 април [2021]. Ако те кажат, че не е това денят, добре, тогава ще се извиня, че съм направил тази грешка. Но оттам нататък...

- Няма ли да влезете в конфликт с Вашия принцип за почтеност?

- Не. Аз щях да съм влязъл в конфликт, ако аз съм знаел, че това не е достатъчно. Ако съм мислел, че или ако не съм направил достатъчно (ако не съм си бил предал паспорта, или ако не съм бил попълнил декларацията, пък в последния момент нещо...), тогава – да.

Но аз когато съм направил всичко възможно, което е зависило от мен, и като български гражданин съм си упражнил цялото право, отказъл съм се от гражданството на една много хубава държава, с всичките плюсове за това, аз съм абсолютно чист пред собствения си морал.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG