Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как се водят коалиционни преговори? Примерът на три партии от Германия


Съпредседателката на "Зелените" Аналена Бербок (л), лидерът на социалдемократите Олаф Шолц (в средата) и лидерът на либералите Кристиан Линднер (д)

Това не се случвало никога досега. В 30-годишната история на обединена Германия никога коалиция от три партии не е управлявала страната на федерално ниво. Точно това обаче е на път съвсем скоро да стане реалност.

Трите партии, които ще се опитат да съставят коалиционно правителство и да излъчат нов канцлер, наследник на Ангела Меркел, имат фундаментални различия в идеологиите си и вижданията си за управлението на страната.

Но въпреки това от вече почти месец те водят интензивни разговори за съставяне на общо правителство.

Как изглеждат преговорите за коалиция в най-голямата европейска икономика, как партиите преодоляват различията си и как ще изглежда евентуалното им коалиционно правителство? Краткият отговор е, че преговорният процес е сложен, многопластов и ще завърши най-рано през декември. Дългия отговор ще намерите в следващите редове.

„Коалиция светофар“

Изборите за нов немски парламент се проведоха на 26 септември. Още месеци преди вота обаче както самите политици в Германия, така и наблюдателите предвещаваха дълги и тежки коалиционни преговори, независимо от резултатите.

Тези очаквания се потвърдиха и след като стана ясно, че Германската социалдемократическа партия (ГСДП) печели изборите с минимална преднина пред консервативния блок на християндемократите. Трети бяха „Зелените“, а четвърти либералите от „Свободната демократическа партия“ (СДП).

Както социалдемократите, така и консерваторите веднага заявиха желание да сформират коалиция с двете по-малки партии. Преди да се срещнат с тях обаче, „Зелените“ и СДП се срещнаха самостоятелно помежду си, за да обсъдят бъдещите си действия.

Това, което последва, е един сложен процес в няколко стъпки, продължаващ и в момента.

Вместо да пристъпят директно към преговори, партиите първо проведоха вътрешнопартийни заседания. „Зелените“ например проведоха специален конгрес, на който беше определен екипът, който да води коалиционните преговори. На него беше взето и решението, че всяка коалиционна сделка, включително разпределението на министерските постове, първо ще трябва да бъде одобрена при гласуване от членовете на партията, които наброяват около 120 000 души.

След вътрешнопартийните заседания последва седмица на двустранни срещи. В нейния край изборната загуба на християндемократите на Меркел беше потвърдена, а „Зелените“ и либералите затвърдиха ролята си на ключови партньори и обявиха, че ще започнат преговори за съставяне на „коалиция светофар“ със социалдемократите – наречена така заради червения, жълт и зелен цвят, асоциирани с трите партии.

Първи етап: проучвателни преговори

От този момент нататък разговорите за съставяне на правителство започнаха да следват ясно начертан план в множество стъпки. Първият етап представляваше проучвателни преговори между трите „партии на светофара“. Между 7 и 15 октомври те проведоха 6 срещи, някои от които почти 10-часови. Всички срещи се проведоха при закрити врата, пред които обаче чакаха журналистите.

Впоследствие лидерите на трите партии успяха да постигнат споразумение и подписаха документ от 12 страници, излагащ на хартия договореното досега. Той обаче е само предварителен и целта му е да служи като основа, върху която партиите да започнат формални коалиционни преговори.

По думите на Олаф Шолц, лидера на социалдемократите, документът е първата стъпка към осъществяването на „най-големия проект на модернизация, провеждан в Германия през последните 100 години“.

Компромисите в името на общата цел

Лидерът на СДП Кристиан Линднер коментира факта, че въпреки засега успешното договаряне между трите партии „все още има големи политически различия“. Той обаче определи това като „очаквано“. По думите му тази коалиция е „брак по сметка“ и „зависи от всеки от участниците дали от нея ще се получи нещо“.

В този смисъл компромисите по определени политики са неизбежни. Както става ясно от документа, обобщен от немското издание Шпигел, всяка една от трите партии е успяла да впише в него някои от приоритетите си, но и се отказала от други. Социалдемократите например са успели да наложат изискването си за увеличаване на минималната работна заплата, като за първата година от бъдещето управление тя трябва да достигне 12 евро на час.

Близката до бизнеса СДП пък е наложила искането си данъците в Германия да не бъдат увеличавани – нещо, което другите две партии бяха застъпили в политическите си програми.

От друга страна по настояване на „Зелените“ в документа е вписано, че спирането на въглищните електроцентрали ще трябва да се случи до 2030 г., доста по-рано от планираното до момента.

След представянето на документа и трите потенциални коалиционни партньори проведоха вътрешнопартийни събрания, на които документът беше одобрен. Чак с това беше дадена и окончателната зелена светлина за потенциалната „коалиция на светофара“.

Втори етап: същински коалиционни преговори

С тази стъпка обаче преговорите за съставяне на правителство бяха далеч от завършени.

Една голяма част от основните въпроси, по които партиите имат фундаментални различия, изцяло отсъстват или пък са само неясно споменати в документа, подписан след предварителните разговори. Такъв например е ключовият въпрос откъде да дойдат инвестициите, нужни за обещания енергиен и дигитален преход.

За да бъдат изяснени тези ключови въпроси, трите партии започнаха „задълбочени и интензивни“ коалиционни преговори на 27 октомври. В тях участват близо 300 партийни представители, разпределени в общо 22 работни групи. Те заседават в рамките на 6 часа всеки работен ден, като целта им е да изгладят различията между бъдещите коалиционни партньори по всички конфликтни теми.

Всяка работна група има за задача да състави документ, обобщаващ коалиционната политика в отделните области. Изцяло в съответствие с клишето за немската прецизност, дори формалните изисквания за тези документи са ясно определени (обем между 3 и 5 страници; шрифт Calibri; размер на шрифта 11; разстояние между редовете 1.5).

Трети етап: подписване на коалиционно споразумение

Срокът, с който работните групи разполагат, също е предварително определен. Те трябва да са готови с докладите в своите области до 10 ноември.

След тази дата документите ще бъдат обсъдени в нов формат от преговорни екипи, състоящи се само от най-високопоставените политици от трите партии. Чак на този етап ще бъде обсъдено и разпределянето на конкретните министерски постове.

До края на ноември партиите обещават вече да са подготвили окончателното коалиционно споразумение, което да служи като пътна карта за бъдещото правителство. Едва след като и то бъде одобрено при гласуване на вътрешнопартийно ниво от всяка от партиите, кабинетът ще бъде предложен за гласуване в парламента. Според обявения план това трябва да се случи през втората седмица на декември.

Очаква се канцлер да бъде лидерът на социалдемократите Олаф Шолц, а съпредседателката на „Зелените“ Аналена Бербок да получи поста министър на външните работи. Лидерът на либералите Кристиан Линднер пък вече даде заявка, че е готов да оглави финансовото министерство, но това е обект на ожесточени обсъждания, тъй като „Зелените“ също предявяват претенции за това министерство.

Въпреки многото различия и препъни камъни пред потенциалните коалиционно партньори обаче, настроенията в Германия са по-скоро оптимистични.

Спомените за изборите през 2017 г., когато преговорите за съставяне на правителство продължиха цели 172 дни, са все още пресни, коментира немският журналист Тео Кол пред телевизия ZDF. Затова и според него те ще окажат мотивиращ и дисциплиниращ ефект върху трите партии, преговарящи в момента.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво идва след изборите?
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:58 0:00
XS
SM
MD
LG