Връзки за достъпност

Извънредни новини

Коя партия как си представя нуждите на образованието


Димитър Атанасов

Повечето партии гледат на училището като на магазин. Всички са съгласни с огромните проблеми на образованието, но си представят да ги решат с пари и техника, пише Димитър Атанасов.

Повечето формации са на едно и също мнение по въпросите на образованието, отнасят се към състоянието му критично, понякога предлагат и еднакви решения. Но решения ли са това?

Един повърхностен прочит на управленските програми на политическите субекти с шанс да бъдат част от следващото Народно събрание създава усещане, че трудностите в полето на образованието са все по-консенсусно различими.

Първи консенсус: твърде много деца са неграмотни

Първият проблем, разпознат от практически всички кандидати за власт, е обезпокоително ниското равнище на функционална грамотност у българските ученици. „Демократична България“ и БСП дори цитират изследването на PISA от 2018 г., според което 47,1% от българските младежи на 15 годишна възраст не достигат минималното позитивно ниво на четене с разбиране.

Тук ГЕРБ акцентира върху дигиталната трансформация на образованието: споделен подход, който политическите формации разбират всяка посвоему. За експертите на Бойко Борисов навлизането във Века на цифровизацията ще бъде подсигурено чрез купуване на лаптопи и обезпечаване на достъп до интернет на всички учители и ученици. В тяхната визия това би се постигнало със средства като приспособяване на класните стаи и снабдяването им със средства за съвременен дидактически процес, създаване на нови кабинети, аудитории и лаборатории за обучение с модерни технологични средства. Предвижда се и изграждане на чисто нови учебни корпуси. „Лаптоп за всяко дете“ е названието на планирана от ИБГНИ национална програма за обезпечаване на учениците и учителите с преносими компютри и периферни устройства, достъп до интернет. БСП посягат и към виртуална и добавена реалност.

Остава питането кой и как ще си служи със закупените от държавата електронни устройства и дали само с тази мярка аналоговите учители, които днес доминират, ще преходят успешно в цифровата ера.

Свеждането на образованието до неговата материална среда и представата, че проблемите се решават с пазаруване на техника, свидетелстват за силно ограничен зрителен хоризонт.

Успешното разпространение на знанието е безспорно зависимо от техническите пособия в час и извън класната стая, но далеч по-важно е да има кой да си служи правилно с тях. Въоръжени с лаптоп и достъп до глобалната мрежа, но неподготвени да боравият разумно с колосалните потоци от данни, учителят и ученикът биха могли споделено да се дезориентират и да станат жертви на дезинформация. Примери тук са преподавателите, които отхвърлят науката и застават на страната на конспиративни теории, голяма част от които са резултат от прочетено в Глобалната мрежа.

Редукцията на образователното надграждане до сдобиване с техника насочва и в друга посока, превърнала се в запазена марка на управлението на Борисов: засилената активност на територията на обществените поръчки, която често пъти провокира съмнение в своята законност и честност. След като за десетилетие Б. Борисов и подчинените му не изградиха електронно управление, но средствата за него бяха усвоени, кое би ни накарало да повярваме, че в този случай същите играчи не предлагат масово компютризиране, имайки предвид и корупционния заряд на подобна сделка?

Любопитно изглежда идеята на ИБГНИ за снабдяване на учители и ученици не само с лаптопи, но и с периферни устройства – конкретност липсва и в този случай, а съчетанието „компютри и периферия“ силно наподобява рекламен надпис, призван да привлече клиенти. Тук е мястото да се отбележи, че борбата с образователните неравенства и все по-застрашителната дигитална пропаст са обект на различни инициативи, в това число вече съществуват множество алтернативи на комерсиалните компютри, сглобени с базови функции и с инсталиран безплатен софтуер с отворен код, ориентиран именно към целите на образованието. Подобно решение би било евтино и би осигурило ученици и учители с машини, предназначени тясно за учебни потребности.

Повече от екзотично звучи предложението на БСП за интегриране на добавена реалност в образованието. Контекстът, в който понятието е въведено, ни кара да смятаме, че тук става дума по-скоро за съзнателна употреба на модерно звучащо словосъчетание, имащо за цел да създаде положително впечатление и да привлече онова аналогово мнозинство избиратели, за които този род терминология звучи непознато, но безспорно престижно и перспективно.

Единствени представителите на коалицията „Демократична България“ обръщат внимание на нуждата от преодоляването на наложения характер на обучението в училище като фактор за създаване на трайни знания, умения и компетенции, базирани на положителната емоционална връзка между обучавания и образователния процес. От принудително към приобщаващо образование и социално и емоционално обучение вместо дисциплиниране – така звучат част от мерките, предложени от този политически субект. Експертите на ДБ правят връзка тук и с други проблеми на българското школо – нарастващата агресия сред учениците, увеличаващия се брой вербални и физически нападения над учители, значителния брой младежи, които не завършват средното си образование. Въпреки комплексното гледане на проблемите на образованието, в някои зони от програмната заявка на този политически субект не стават ясни средствата, които ще бъдат отправени срещу наличните блокажи и дисфункции на системата.

Втори консенсус: да се облекчи материалът

Следващият значим пункт, по който поне част от състезаващите се за следващия Парламент се намират в относителна хармония, е идеята за облекчаване на учебния материал. Това е директно формулирано в пределно кратката програма за школския сектор на ИБГНИ. Експертите на тази хетерогенна коалиция застават зад нуждата от „опростяване“ на съдържанието в учебниците.

Сходен е и проектът на ПП. Въпреки че не е заявен в програмния им документ, на тази позиция застана водачът на листата на формацията в 25-и МИР Христо Петров, известен още като Ицо Хазарта. В интервю пред „Дневник“ той сподели, че ученическата раница на една от дъщерите му е непосилно тежка, че учебниците са ненужно обемни, съдържанието на учебния процес не отговаря на съвремието и голяма част от него следва просто да се изхвърли.

На тази позиция намираме и образователните идеолози на ГЕРБ, а планът за ревизия на школските помагала е част от вижданията и на ДБ.

По въпроса замълчават единствено от ДПС.

Дали поставянето на читанката на диета е правилният подход към справянето с претоварената чанта на ученика и с ширещото се наизустяване, което води до ниска функционална грамотност? Смея да заявя, че по доста от учебните предмети фактологията е на равнището на санитарния минимум. Независимо от това, наборът факти, с които ученикът трябва да си служи след завършване на средно образование, прогресивно намалява. Учебникът е отслабнал до степен, оттатък която би следвало просто да се откажем от употребата му, защото смисълът му би се разпаднал.

Трансформацията на модела, основан на възпроизвеждане на енциклопедично знание, в насока към придобиване на умения и компетенции, на превръщането на данните в средство за справяне с проблеми и за намиране на решения на непознати трудности, не изключва фактическата информация. Напротив – без познаване на основополагащи факти няма как да бъдат изградени умения за ефективно боравене с тях. Наизустяването като заместител на четенето с разбиране е резултат не от неспособността на ученическия ум да се справи с огромния фактически набор.

Малко факти, нула рефлексия: защо е така?

Причина за това – първо – е слабата адекватност на учителските колективи към изискванията на съвременната епоха. Българският учител в мнозинството от случаите се намира в предпенсионна възраст. Той рядко полага усилия за освежаване на знанията и компетенциите си в съгласие с новите тенденции в науката и преподаването. Новите технологии за него са все така ненужни – смартфоните не са цифрови помощници, а всезнаещи устройства, които заплашват авторитета му.

И второ – фактографската наситеност на уроците се усеща болезнено не поради прекалено количество информация, а заради неефективната селекция на фактите и лошото им поднасяне.

Не учебникът, а учителят е първото звено, което се нуждае от специални усилия. В това отношение най-задълбочено разработена е програмата на „Демократична България“, в която се предвиждат обучения за преподаватели, диференцирано заплащане спрямо постигнатите резултати, съдействие на учителите, които изпитват затруднения в професията си, основани на положителни мерки, а не на санкции.

Концепцията за непрекъсната квалификация на преподавателя присъства и в програмите на ДПС, макар и само с едно изречение и без никаква конкретност, на БСП – с повече детайли, и на ИБГНИ – отново без предвидени конкретни действия.

Персонално ориентирано образование

Едно от привлекателните наглед решения, подкрепено в различна степен от ДБ и БСП, настоява за замяна на задължителните учебни планове и програми с индикативни, в които е разписано не конкретно учебно съдържание в стандартизирани помагала, а компетентности, за чието формиране учителят избира гъвкаво методите, дидактическите средства и съдържанието.

Индивидуализацията е една от дълго чаканите възможности в българското образование. Важният въпрос тук е как бихме могли да го осъществим с учителски кадри, обучени изцяло в модела на фиксираното образование, за чиято концептуална основа отговорност носи единствено МОН.

БСП предлагат и друго: на фона на персонално ориентираното образование партията-столетница предлага за всеки клас да бъде утвърждаван само по един учебник по предмет. Предложение, което практически обезсмисля идеята за личностно насочен подход.

Логическа сглобка като тази също буди съмнения в автентичността си, доколкото изглежда като популистки формулирано послание, прицелено в две разноформатни публики – носталгично нагласените към социалистическата застиналост и единност на образованието, и търсещите по-голяма адаптивност на обучението към индивидуалните заложби и интереси на ученика.

Трети консенсус: да навлязат технологиите

Всички партии и коалиции се кълнат в цифровизацията и навлизането на електронните устройства в образованието. Терминология като „лаборатория“, „технологичен трансфер“, „STEM“, „spin off“ изчерпва почти целия смисъл на политическите програми. Факт, който свидетелства за едностранчив подход, основан не на реалните нужди на обществото от знания, а на стремеж към привличане на избиратели, жонглирайки с речника на дигиталните технологии, сигнализирайки несъмнена съпричастност към едно ново време, което повече от две десетилетия изпълва очакванията на мнозинството граждани.

От тази гледна точка подобен свръхакцент би могъл да бъде окачествен като мека форма на популизъм – необходимостта от технологична модернизация е очевидна, но дали следва така лесно да се откажем от приноса на хуманитаристиката и познанието за обществото като инструменти за формиране на граждански нагласи?

В програмата на ГЕРБ акцентът е най-вече в сферите, които са свързани с производството и новите технологии в индустрията – подход, който издава поне два проблема. Единият – тесен експертен хоризонт, който не калкулира нито историята на образованието, нито добрите практики в световен мащаб. Вторият – пълно отсъствие на въображение при изковаването на визията за този важен обществен ресор.

Обучението в училище създава най-вече нагласи към вглеждане отвъд видимото и създаване на нещо там, където днес е празно. Подобен визионерски почерк се култивира както от точните и природните науки, така и от хуманитарното и социално знание.

Четвърти консенсус: увеличаване на бюджета

Сред другите общосподелени образователни проблеми са финансирането – всички настояват за увеличаване на средствата до достигане на 4% от националния бюджет за средно образование (4,5% при ИБГНИ) и 1% за университетско обучение.

Социалистите предлагат и постепенно пълно разтоварване на потребителите на образование от такси за обучение – за детски ясли и градини, за висше образование.

Идеята има действителен потенциал, давайки шанс за добро образование на младежи от семейства с недостатъчни материални възможности. В съчетание със заявката за основаване на различни видове съфинансиране на образованието на социално слаби, предложена и от ДБ, мярката навярно би дала резултати.

Единствено властовата проверка би доказала дали имаме пред себе си реални намерения или привлекателна, популистка реторика.

Разногласия за майчиния език

Сред малкото разногласия в образователната област е майчиният език. Традиционно, според ДПС на всяко дете следва да се осигури възможност за обучение на езика на домашното му общуване – мярка, охраняваща интересите на малцинствата в България, която би могла да се разпознае в либералния спектър.

Според ИТН учениците, които не владеят български език, следва задължително да повторят 4-и клас.

И днес възможността за второ попадане в същия клас съществува. Употребата ѝ е ограничена, тъй като моделът „парите следват ученика“ демотивират учителите да активират подобни механизми. Зад подобна агресивна отбрана на официалния език наднича сянката на национализма. На този терен сходни идеи предлагат от БСП, които се противопоставят на „подмяната на българската култура, литература и история“ – речник, присъщ на националистическите партии от популистки тип, които съзнателно въвеждат усещане за заплаха за националната идентичност, превръщайки я в електорален капитал.

ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН се съгласяват относно нуждата от възстановяването на дуалното обучение. На терена на професионалното обучение към тях се присъединява и ДПС, макар и само със заявка без никаква конкретност.

Всички политически програми, прочее, са белязани и от още един важен компонент – ключовите им липси.

Какво няма в програмите

Само експертите на ДПС обръщат внимание на риска от разпространение на крайни националистически нагласи сред обществото, но този проблем не е разположен в контекста на образованието, което държи инструментите за смисленото му адресиране, а в частта от управленската програма, посветена на „права, свободи и вероизповедание“.

Напълно липсва проблемът с научната етика и регулацията на употребите на чужд текст в авторско произведение. За всички партии и коалиции у нас плагиатство няма, а последните примери в това отношение не са се превърнали в стимул за актуализация на управленските им програми.

Изглежда, че никой не желае да влиза в диалог със синдикалните организации в образованието. Всеобщо известно е, че сред истински значимите проблеми в сектора е и позицията на трудовите посредници, които често пъти – основателно или не – биват подозирани в следване на частни интереси, далечни на тези на образователното съсловие.

За повечето политически сили научната сфера е непозната територия. Само ДБ се осмелява да навлезе на този терен, а предлаганата идея е повече от дръзка: според авторите на програмата на коалицията научните институти към Българската академия на науките постепенно трябва да минат на подчинение на университетите и да оформят изследователско-преподавателски звена, събиращи повече потенциал.

Самата БАН на свой ред трябва да остане клуб на академичните отличници с ограничен брой членове, участието в който не представлява работно място и не води до допълнително заплащане, а съучаства в умножаването на престижа на науката в обществото и на държавата в международен план, ала нищо повече.

До 1949 г. Академията е съществувала тъкмо в този формат, а идеи за подобно завръщане се чуват вече близо 30 години, но без никакъв шанс за осъществяване. Такива коренни промени представляват скок в неизвестното, предизвикват страх и водят до съпротива от страна на засегнатите.

Предложените визии за развитието на образователно-научното поле са оскъдни на конкретност в повечето случаи. Сферата се познава сравнително слабо и все още, макар проблемите да са видими, не предизвиква достатъчен политически интерес.

Информираността на политиците често пъти е фрагментарна и води до формулиране на решения без детайлизация, звучащи по-скоро като лозунги. Изключенията са малко и трудно биха формирали диалогична среда за намиране на оптимална траектория за българското образование. Част от съвпаденията в проектното осмисляне на различните партии и коалиции могат да се отдадат на демагогско заиграване с очакванията на гражданството. В някои случаи проверката предстои, когато дадената политическа сила бъде овластена, но има и такива, в които съчленяването на крайно противоположни идеи сигнализира несъмнено популистко намерение.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Атанасов

    Димитър Атанасов е завършил история в Софийския университет, специализирал е в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия. Изнасял е лекции в СУ, ЮЗУ и НБУ. Автор на изследвания в областта на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за миналото. Понастоящем работи в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН.

Facebook форум

Най-ново видео

Да засадиш дърво за бъдеще. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:14 0:00
XS
SM
MD
LG