Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ще премахнем 100 пречки пред бизнеса за 100 дни. Георги Ганев пред Свободна Европа


Икономистът Георги Ганев е част от преговорния екип на "Демократична България"

Преговорите за съставяне на кабинет започнаха. 18 екипа разговарят по 18 теми, като всичко се излъчва на живо онлайн, за да бъде прозрачен процесът. Георги Ганев е част от преговорния екип на "Демократична България" в областта на икономиката.

Експертите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“ започнаха преговори в областта на икономиката във вторник. Още след първата среща съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков каза, че има "огромно единодушие".

Представителят на икономическия екип на "Демократична България" Георги Ганев каза, че е постигнато съгласие за конкретни стъпки за отпадане на пречките пред малкия бизнес в рамките на 18 месеца. Четирите политически сили са се съгласили да проведат административна реформа и дигитализация на услугите.

Съгласие е постигнато и за премахване на безбройните проверки за бизнесите и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при започване на работа.

"Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 пречки за 100 дни" – да се премахнат 100 пречки пред малкия и средния бизнес за 100 дни", каза Ганев в Студио България на Свободна Европа.

Първият приоритет за всички обаче е засилване на ваксинацията и изследване на хората, за да може да отпаднат ограниченията, свързани с COVID-19. Постигнато е съгласие да продължат мерките за подпомагане на бизнеса.

Експертите на различните политически сили подкрепят идеята за вдигане на прага по ДДС, до който всяка фирма да може да си избира дали да се регистрира или не.

Според Георги Ганев е добре „Демократична България“ да участва със свои представители в правителството.

„На мен ми се струва нормално при положение, че "Демократична България" има изработен съвсем ясен профил и име, особено в света на правораздавателната реформа, да има известна претенция най-малкото за правосъден министър“, каза Ганев.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето и целия текст на интервюто:

- Какъв е принципът, по който сте се договорили да преминат тези преговори?

- Има преговорни групи, които са структурирани по начин, по който очевидно политическите ръководства на всички партии, са се договорили, че горе долу това ще е структурата на комисиите в парламента и евентуално на Министерски съвет със съответните министерства. Тя не е някаква новост.

Във всяка една от тези области се сформира подобна група с представители от четирите партии и се провеждат тричасови разговори по план. Партиите казват горе долу какви приоритети биха искали да видят в една управленска програма. Казват какви мерки виждат като начин за постигане на тези приоритети и започва да се търси по кои неща има пълно съвпадение на мненията, по кои неща трябва да се доработва или има някакви неща, които трябва да се доизгладят.

И една трета категория неща, за които със сигурност трябва да се свържат и с другите групи, защото минават през границите на съответните области и трябва да се координират между различните групи. След което, надяваме се тази седмица, когато това премине, започват разговорите на високо политическо ниво - лидерите да се договарят за евентуално коалиционно споразумение.

- Това, което ще видим до събота, ще е работата на експертните групи?

- Да.

- Това време достатъчно ли е за представяне на приоритети, за някакви конкретни неща, за да намерите допирните си точки?

- Като за начало е достатъчно. Всеки би се радвал да има повече време. За съжаление политиката и конституцията не го дават особено щедро това време за съставяне на подобен сложен тип кабинет.

Когато бъдат договорени основните неща, вече могат да послужат за основата на коалиционно споразумение.

Идеята е, че ще има динамика в целия процес. Когато бъдат договорени основните неща, като точки на съгласие, вече могат да послужат за основата на коалиционно споразумение. Дотогава ще продължава да има работни групи. Те ще доизглаждат неща.

Вече, когато се приеме достатъчно харесвано от всички замесени партии коалиционно споразумение, то ще послужи за основа на едно ново правителство, ще продължи работата там, където е нужно от конкретика, доразписване на неща, доизглаждане на нюанси, които различните партии имат. Така че това ще бъде една работа, която няма да приключи сега.

Идеята е тази седмица, някои основни неща, които по убеждението на политическите ръководства са достатъчни, за да могат да влязат в коалиционно споразумение, да могат да бъдат постигнати.

- Кои са общите неща, по които намерихте пресечни точки, в рамките на вашата работна група?

- В нашата работна група се оказа, че има доста високо ниво на консенсус по нещата, които всяка от политическите сили представи. Това се дължи на подхода и на четирите политически сили към този процес, защото аз съм сигурен, че когато ние от „Демократична България“ изготвяхме нещата, които искахме да представим, сме взели предвид това, че ще разговаряме и с други партии, за които знаем.

За колегите от БСП, например, знаем някои неща, които ние бихме искали да видим, но те не отговарят на техните виждания, на тяхната идеология. Така че ние въобще не сме се опитвали да ги предлагаме дори. Има достатъчно много неща, по които сме сигурни, че ще можем да постигнем съгласие, които са достатъчно важни и достатъчно полезни, за да не влизаме в спорове, които могат да се решават по-нататък евентуално при следващи избори след мандата.

- Наблюдавате ли този подход и при вашите партньори в разговорите – да не изкарвате на преден план конфликтни теми?

- Да. Това ми направи впечатление и при колегите от „Има такъв народ“, и при колегите от БСП, и разбира се от „Продължаваме промяната“, че точка първа беше: „дайте да намерим къде сме съгласни“.

Идеята беше да излезем с неща, които почти сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.

Когато изникне нещо, по което ние сме мислили, че ще имаме съгласие, а то се окаже, че няма – „дайте да го обговорим“. И никой не тръгва напред с неща, които знае, че по-скоро няма да бъдат посрещнати със съгласие. В този смисъл подходът беше доста конструктивен. Идеята беше да излезем с неща, които почти сме сигурни, че няма да бъдат възприети на нож от останалите.

- Може ли да кажете основните пунктове, около които се обединихте и които смятате, че ще са в основата на коалиционното споразумение?

- Още е рано. Принципът е: нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Към края на седмицата, когато стане ясен целия списък от неща, по които се съгласяваме, може да се каже, че те влизат и няма да отпаднат.

Но в нашата група, само като пример за неща, които се появиха, е, че основна стратегия за преодоляване на ограниченията, свързани с епидемията върху икономиката, е да се отвори, да отпаднат ограниченията, доколкото е възможно в най-голяма степен допустима, чрез постигане на съответен процент от населението ваксинирани и разбира се, при наличие на имунитет при тези хора, които имат достатъчно антитела и няма нужда допълнително да се ваксинират, за да са предпазени.

Засилване на ваксинацията и изследване на хората, които са го прекарали.

Когато се достигне някакъв процент от населението (лекарите ще ни кажат какъв), тогава да могат да паднат мерките и да престанат всички тези ограничения, които тежат и на бизнеса, и на икономиката, и на заетостта, и на образованието, както много добре знаем.

Ето един, сравнително краткосрочен, ясен приоритет – засилване на ваксинацията и изследване на хората, които са го прекарали, с оглед каква е картината с имунитета.

- Наличието на антитела, това, което в момента се прави?

- Да. Примерно по отношение на други мерки, свързани с пандемията – съгласие има да се продължат с преразглеждане и със смяна на акцентите: 60/40 – 80/20 мерките. Целта е не толкова компенсация на удар върху бизнеса, колкото поддръжка на заетостта, доколкото е възможно.

Обмисля се вариант, при който се поема част от осигуровките за известно време от страна на държавата. Говоря за тези бизнеси, които са ограничени от самата нея – за брой места или изобщо да не могат да работят. За такива неща, свързани с пандемията има съгласие.

Има сериозна доза съгласие по линия на административната реформа, като основната философия тук, по която всички се съгласихме, е, че администрацията, когато трябва да осигурява изпълнението на съответните регулации (тук аз либертарианецът не влязох в спор с колегите от БСП кое трябва е първо: пазарът или държавата регулация), администрацията вместо както прави в момента да идва и да те проверява всеки месец с различна проверка – да се въведе ред при тези проверки.

Бизнесът да не бъде третиран като престъпник

И освен това тези проверки да са не "търсим нарушение, за да има наказание", а да служат за друго – ако има неспазване на регламент да се помогне на бизнеса да започне да го спазва. Т.е. бизнесът да не бъде третиран като престъпник.

И разбира се, принципът на мълчаливото съгласие – имаме съгласие по него: че бизнесите, които подлежат на лицензиране и на такива разрешителни, те подават необходимата документация, твърдят, че са изпълнили всички изисквания и ако не им бъде изрично отказано в някакъв съвсем приемлив срок от време те просто могат да го третират като съгласие и да започнат да работят.

- Символите на времето на пребиваването на Кирил Петков в Министерството на икономиката бяха Държавната консолидационна компания (ДКК) и Българската банка за развитие (ББР), където той започна активно да работи. Там имате ли консенсус, защото по отношение на ББР идеята на "Има такъв народ" беше тя да бъде приватизирана, БСП не са съгласни? И за ДКК ще ви попитам – Кирил Петков изрази съмнение, още докато беше министър, доколко има смисъл от съществуването на подобна структура.

- Конкретно по двете теми. И после малко за държавните предприятия като цяло, защото те не се изчерпват ББР и ДКК. Към това, което казахте за ДКК, трябва да бъде добавено (то е свързано с групата по енергетика) и Българския енергиен холдинг (БЕХ), защото и той е една такава холдингова структура от доста сложен тип.

По отношение на ББР е сложно, защото тя е и банка. Но освен това е и инструмент на държавна политика в икономиката, с цел развитие. Колегите от "Има такъв народ" не повдигнаха въпроса за приватизация, така че това изобщо не беше поставено на масата от никого, на този етап.

- БСП казаха, че не са за приватизация.

- Те изрично казаха, че са против, но понеже никой не каза, че е "за", това остана само като твърдение. Между другото колегите от "Продължаваме промяната", мисля че също не са настроени тя [ББР] да бъде приватизирана и я виждат като един възможен, полезен инструмент за българска държавна политика в областта на икономиката. Оттам нататък вече промяната в начина, по който работи ББР, подлежи да се регламентира, но това не е нещо, което може да спъне едно коалиционно споразумение.

По отношение на ДКК със сигурност консенсусът е, че трябва да се преразгледа тази холдингова структура и начинът, по който е построена. Трябва да се мисли дали държавата изобщо трябва да има холдинги или наистина да притежава отделни предприятия.

Ако се реши, че в някои сфери е подходящо да има подобна структура, тя да бъде прецизирана, а не както господин Петков казваше – да можеш да смениш директора на държавния "плод и зеленчук" в Габрово, но да не можеш да смениш директора на ВМЗ Сопот, защото той е под ДКК и не е под директен контрол на собственика. Така че там със сигурност ще има сериозен преглед. Доколкото енергетиците дадат експертно мнение за възможностите натам, същото важи и за БЕХ.

По отношение на държавните предприятия приехме и се съгласихме за много други неща. На първо място: много по-редовно изпълнение на закона, който изисква те да публикуват своите отчети. Като отчетите вече да са не само финансови, а там където има държавно предприятие със социална функция (защото много често държавната собственост бива оправдана с това, че се извършват и социални функции – да кажем БДЖ) да има индикатори за тая социална функция и те да се отчитат също, доколко се изпълняват.

Освен това трябва да има публично конкурси с обективно разработени и спазени критерии за кандидати за всички членове на управителните тела.

- Това съществува и в момента. Има цяла агенция, която се занимава с организацията на това. Там са и отчетите на тези предприятия.

- Това, което добавям, е социалните индикатори да се добавят към тази отчетност. Всичко тук опира до това изпълнителната власт да направи така, че това наистина да се случва. Всъщност тук бъдещият парламент няма да има кой знае какво да върши.

- Проблемът е, че тази Агенция за публичните предприятия не работи ли? И въобще тя трябва ли да функционира, след като казвате, че не се спазва закона?

- Според мен самата агенция не е толкова ясно дали трябва да съществува, колкото всичките принципали – собствениците на тези предприятия, които най-често са министерства (проблемът с общинските е друга категория).

Ние имаме една идея от ДБ, ще се обсъжда, тя не е т.нар. deal breaker – ако не се приеме няма да се оттеглим, но идеята е: където е възможно (има чувствителни сектори, където това е трудно да се случи) да бъдат приватизирани малки дялове, за да влезе частен миноритарен собственик, който обикновено много силно дисциплинира мажоритарния собственик като иска информация, обсъжда определени проблеми на общите събрания и т.н.

Плюс това, че тия дружества като акционерни, са длъжни да публикуват конспекти и прочие, така че това също дисциплинира. Това е идея, която другите приеха да бъде обсъдена по-нататък. Така че в рамката на държавните предприятия има много точки, по които имаме съгласие.

В рамката за икономика на високите технологии също има съгласие.

В рамката за икономика на високите технологии също има съгласие. Това звучи много пожелателно, но има определени неща, които набелязахме, примерно в група Образование - целенасочено действие за свързване на създаването на човешкия капитал с нуждите на бизнеса.

В бъдещето ще се отива много повече към електродвигатели, а България има много сериозно минало в тази сфера. То е малко позабравено, но може да се използва този капацитет, който може да се свърже и с други типове нови производства, които очакваме светът все повече и повече да развива в бъдеще време и да се получи така нареченият ефект на клъстериране на производството, което по някакъв начин да поражда синергия и оттам висока производителност.

Много обсъждахме и отношенията към малките и средни предприятия. Ние предложихме едно нещо, което нарекохме "100 пречки за 100 дни" – да се премахнат 100 пречки пред малкия и средния бизнес за 100 дни. Конкретни примери са Наредба 18, която е за свързани фискални устройства, която за пореден път тормози особено малкия и среден бизнес.

- Подкрепена ли беше тази идея?

- Да, подкрепена беше. Най-малкото да се разгледа сериозно Наредба 18, но примерно колегите от БСП отидоха малко по-далеч, и всички бяхме съгласни, че и това е добра идея, патентният данък да се използва много повече за малък и среден бизнес. Вместо всеки път да издават бележка - да плащат един патентен данък на година и с това да се приключва.

Освен това вдигане на прага по ДДС също да стане – да имат по-висок праг, до който всяка фирма да може да си избира дали да се регистрира или не. Също така други пречки казахме: да има регламент, по който да става проверяването на бизнесите.

Първо да има някакъв случаен подбор, но да се проверява всичко наведнъж. Тоест, когато идва проверка на един бизнес, защото се е паднало да бъде проверяван, да се проверят по всичките регламенти, а не една по една всички държавни агенции да се влачат.

- Това възможно ли е?

- Напълно е възможно с едно електронно управление, по което си има също друга група, на която ние ще поставим задачата. Това е напълно възможно – да има електронна система плюс, когато има някакви странни и особени неща, има софтуери отдавна разработени по света, които горе долу следят отчетността и законността на отчетните фирми, и когато се видят странни неща за съответните фирми – тогава пак да се прави проверка. Но отново целта на проверката не е непременно да се намерят нарушения, за да бъде наказан човекът и репресиран, а да се види как може да се изчистят ако има нередности.

- И всичко това, за което говорите, как ще бъде структурирано, формулирано и накрая какво да очакваме? Какъв документ?

- Името на документа ще бъде Коалиционно споразумение, предполагам, който в крайна сметка ще бъде политическият документ, въз основа на който ще се сформира коалиционно мнозинство зад евентуалното бъдещо правителство.

Като вътре в това коалиционно споразумение, предполагам, ще има обмисляне как да се формулира откъм политическите лидери, но вероятно ще има основни приоритети изброени и изброени всички неща, по които има консенсус като съответни мерки.

- Ще бъде ли обвързано със срокове това нещо?

В рамките на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, поведения на администрацията да отпаднат

- Да, както е с конкретния пример за 100 дни. Идеята беше в рамките на 18 месеца тези най-пречещи на бизнеса неща, регламенти, поведения на администрацията да отпаднат.

- Тоест планът е да оправим България за 18 месеца?

- Ако си поставим такъв срок. Може да решим, че 12 месеца стигат.

- Защото казахте, че 18 месеца е някакъв срок, в който ще вкарвате приоритетите, затова Ви питам.

- Да облекчим пречките, казах. Това как ще оправи България…

- Добре, да облекчим пречките за 18 месеца.

- Да облекчим пречките пред бизнеса. Има и други неща, разбира се. Една конкретна идея беше за ребрандиране на България – вече не като евтино, нископроизводително и все по-известно за всички корумпирано място, а като печелившо място, което включва и хора с много високи заплати, но които произвеждат още повече от заплатите си.

- Смятате ли, че трябва "Демократична България" да има представители в бъдещия кабинет?

- Това вече е абсолютно изцяло мое мнение. Това е политическо решение, което политическото ръководство на коалицията трябва да приеме, но на мен ми се струва нормално при положение, че "Демократична България" има изработен съвсем ясен профил и име особено в света на правораздавателната реформа, да има известна претенция най-малкото за правосъден министър.

Но наистина зависи как ще потръгнат преговорите. Друг наш приоритет е властта да е основно в парламента, да се върнем към парламентарността на републиката. В този смисъл няма никакъв проблем основните фигури на коалицията да бъдат в парламента и оттам да се упражнява влияние върху политиките.

- Това, което започна тази седмица и в събота се очаква нещо да бъде финализирано. Кога ще видим окончателния му финал като документ?

- Предполагам, няма да е тази седмица. Може би точките, по които е постигнато съгласие в работните групи. Но вече коалиционното споразумение предполагам трябва да бъде резултат от преговорите между политическите ръководства на тези политически сили, което аз очаквам да е почти до последния момент преди да се гласува в парламента ново правителство.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG