Често през годините двама бивши премиери на България – Сергей Станишев и Бойко Борисов, са се опитвали да се отличат един от друг, както и да изтъкват провалите на другия. Има обаче поне една тема, по която те са категорични – и двамата са строили и откривали части от автомагистрала „Струма“.
Именно определението "автомагистрала" те дават за пътя, който до момента свързва София и Благоевград, а някой ден се очаква да стига без прекъсване и до границата с Гърция при Кулата.
Една от основните теми в продължилото повече от десетилетие управление на Борисов бяха именно строежите на магистрали.
„Всичко хубаво, което се е случило в последните години в тази държава, сме го направили ние. От метрото до Южната дъга, до Северната тангента, до „Струма“, „Марица“, „Тракия“ и всичко останало. Те не могат да го боядисат това, което сме го построили.“, казва Борисов пред предаването „Панорама“ по БНТ през май 2019 г.
Във вторник сутрин обаче се оказа, че близо 15 години от първата прерязана лентичка през 2007 г. чак досега, поне една отсечка от определяния като магистрала път никога не е бил магистрала.
Става въпрос за близо 18 км. от пътния възел при входа на Перник до разклона при Долна Диканя.
Това не е скоростен път, не е и магистралаВиолета Комитова, министър на регионалното развитие
„Това не е скоростен път, не е и магистрала“, каза във вторник сутрин пред Нова телевизия служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова.
Вероятно за това нямаше официално да разберем, ако не се беше случил трагичният инцидент в един от участъците на „Струма“, който доведе до смъртта на 45 души.
Началото и първата прерязана лентичка
Историята на магистрала „Струма“ започва с амбициозния план тя да бъде завършена за провеждането на летните Олимпийски игри в Атина през 2004 г. Тя стартира с одобрен технически проект, който обаче включва рехабилитация на съществуващото трасе по международния път Е79.
Още тогава планът изглежда нереалистичен, въпреки че проектът е посочван като втория най-важен след магистрала „Тракия“ от няколко правителства. Строителният министър в кабинета на Иван Костов (1997-2001) Евгений Чачев обявява, че „в пълния си вид“ съоръжението няма да бъде готово до оказания срок, но реалния определя като 2005 г.
Първият открит участък с дължина от близо 18 километра е открит през януари 2007 г. Той се намира между пътния възел при входа на Перник и разклонението при Долна Диканя. Именно в този участък стана и трагичният инцидент с македонския автобус преди седмица.
Лентичката тържествено прерязва тогавашният министър-председател Сергей Станишев (2005-2009). Изглежда събитието е символично за бившия премиер и настоящ лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС), тъй като намира специално място в личния му сайт, придружено и от няколко снимки и заглавие „Откриване участък АМ Струма“.
„Ще направя магистралата от двете страни на Кресна“
Когато говорим за строеж на пътища и магистрали, едва ли можем да открием някой, който да ги е споменавал повече от лидера на ГЕРБ и премиер в три правителства(2009-2021) Бойко Борисов. През дългогодишното му управление многократно той е посочвал като огромни успехи на партията си построяването на „километри магистрали“ в страната.
Още с идването си на власт през 2009 г. кабинетът „Борисов 1“ поставя приоритет върху строенето на магистрали, а един от тези приоритети е именно магистрала „Струма“.
През 2011 г. от партията дори заговарят, че откритият от Станишев участък няма разрешение за ползване, т.нар. акт 16, както и че не покрива техническите изисквания за магистрален път, което е причината скоростта по него да е ограничена до 90 км. в час.
Това се променя през юли 2013 г., когато е открит Лот 1 на „Струма“ между Долна Диканя и Дупница. Това се случва по време на управлението на кабинета „Орешарски“. Тогава скоростта по стария и новия участък е ограничена до 120 км. – ограничението по пътища, които се категоризират като магистрални.
Същото лято тогавашният президент и бивш строителен министър Росен Плевнелиев казва:
„Добре е, когато държавата постига значителен напредък по проекти, които хората отдавна са посочили като важни и смислени, а обществото е постигнало пълен консенсус. Такива са магистралите „Тракия“, „Марица“, „Струма“ и те също ще бъдат завършени“, казва той и прогнозира, че „автомагистрала „Струма“ ще е завършена до 2015 г.
В следващите години се случват и други тържествени откривания на още няколко лота от пътя, като през цялото време той продължава да бъде определян като магистрала в целостта си. Ограничението в проблемите участъци продължава да бъде 120 км.
През 2019 г. се стига и до откриването на един от последните завършени участъци при обхода на Благоевград. На събитието тогавашният премиер Борисов казва:
Аз ще направя магистралата от двете страни на КреснаБойко Борисов
„Аз ще направя магистралата от двете страни на Кресна… На практика Благоевград вече си има пристанище Солун (…) след малко като пуснем пътя едно 200-300-400 хиляди души ще минат по тази магистрала още днес“.
„Обикновен, широк, междуградски път“
Веднага след инцидента преди седмица граждани и институции започнаха да търсят причините за него. Още тогава една от първите версии, които се появиха, беше свързана с качеството на пътя и факта, че тази част от магистрала „Струма“ всъщност изобщо не е магистрала.
Последното беше потвърдено официално едва през тази седмица от министър Комитова, както и от заместника ѝ Иван Шишков.
„Допреди няколко дни не знаех, че участъкът на „Струма”, на който стана тежката автобусна катастрофа, не е магистрала, а обикновен, широк междуградски път“, каза Комитова.
По думите й, въпреки че отсечката е открита още през 2007 г., цялото трасе е било разширявано в продължение на близо 15 години, а участъкът между Перник и Долна Диканя продължава да няма издаден акт 16. Причина за това са незавършените отчуждителни процедури.
По думите на министър Комитова пътят дори не е проектиран като скоростна отсечка или магистрала.
На практика държавата е функционирала в паралелен святИван Шишков, зам.-министър на регионалното развитие
„Това, което нас ни притеснява, че още в самия проект напречните виражи на пътя са малко над 4%, което означава че скоростта трябва да е 90 км.“, каза тя, но подчерта, че високата скорост, както и състоянието на пътната настилка не се разглеждат като причина за катастрофата.
Във вторник пред БНТ Шишков потвърди тази версия като подчерта, че катастрофата е станала повод за анализ на този участък, но също и, че ще бъдат направени подобни и на други обекти.
„На практика държавата е функционирала в паралелен свят и не е спазвала законите“, каза Шишков.
