Връзки за достъпност

Извънредни новини

Брюксел върна Плана за възстановяване. Забележките са за въглищата и главния прокурор


Атанас Пеканов в Народното събрание
Атанас Пеканов в Народното събрание

Европейската комисия (ЕК) очаква от България подобрения в Плана за възстановяване, по който страната очаква да получи над 12 млрд. лева. Най-голяма част от забележките са във връзка с реформите и проектите в секторите енергетика и върховенство на закона.

България ще трябва да преработи тези части от плана и той няма как да бъде одобрен преди края на 2021 г. Това означава, че първите авансови плащания към София няма да бъдет направени в рамките на годината. България можеше да получи авансово 1,6 млрд. лева още през 2021 г.

Новината, че Европейската комисия е върнала Плана за възстановяване за преразглеждане, беше съобщена от Мика Зайкова от „Има такъв народ“ пред БНТ в сряда. По думите ѝ „планът е с 43 забележки, енергетиката е направена на кайма“.

В четвъртък вицепремиерът Атанас Пеканов потвърди по време на парламентарен контрол, че най-голяма част от въпросите на Европейската комисия са в секторите енергетика и върховенство на закона.

Според източници на Свободна Европа Европейската комисия е поискала в писмо по-ясни категорични ангажименти за затварянето на въглищните централи. България заложи в своя План за възстановяване две възможни дати за затваряне на въглищните централи – 2038 и 2040 г. Според Брюксел ангажиментът трябва да бъде „ясен и безусловен“.

Освен това се изисква реформа на Българския енергиен холдинг (БЕХ), която да гарантира, че няма да се субсидират дейности, които не отговарят на заложените в Плана цели.

В областта на върховенството на закона Европейската комисия поставя въпроса за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор, каза Атанас Пеканов. Той добави, че във връзка с критиката за отчетността на главния прокурор Министерството на правосъдието вече е предложило механизъм.

Сред другите препоръки в писмото на Европейската комисия са по-амбициозни ангажименти за декарбонизиране на транспорта и поемане на по-ясни ангажименти за гарантиране на достъп до здравеопазване и намаляване на плащанията на ръка от пациентите към лечебните заведения.

Планът беше предаден от българското правителство на 15 октомври. Ден по-рано Министерският съвет го одобри, след като няколко пъти беше отлаган и преработван в последната половин година. Препоръчителният срок за изпращането на плановете беше края на април, а България е една от последните държави, които все още не са внесли своя.

Планът за възстановяване предвижда проекти, по които България да получи 12,9 млрд. лева.

XS
SM
MD
LG