Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да надуеш свирката. Как се защитават хората, които разкриват нередности


Бившият първи вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс и предишната еврокомисарка по правосъдието Вера Йоурова представят идеята за обща европейска защита на лицата, които подават сигнали за нередности, 23 април 2018 г.

Работите в дадена фирма и един ден научавате, че в нея има нередност. Ако съобщите за нея, най-вероятно ще ви уволнят. Но съвсем скоро този тип реакция на шефовете ще трябва да се промени. Това ще стане, след като България приеме задължителния за ЕС закон за защита на разобличителите.

На английски тези хора се наричат wistleblowers, което в буквален превод означава "хора, които надуват свирката". Използва се за онези разобличители на нередности и престъпления, които разкриват публично някаква важна вътрешна информация.

Световни скандали като „Уикилийкс“, „Кеймбридж Аналитика“, „Досиетата от Панама“, проследяването на поведението на потребителите на „Фейсбук“ нямаше да станат достояние на обществото без тези хора.

По тази причина Европейският съюз (ЕС) реши да задължи всички свои членове да приемат законодателство за защита на такива лица. Срокът за това изтече в края на миналата седмица.

Само че досега нито една от 27-те държави членкии на ЕС не е изпълнила това условие. В 24 от тях процесът по разработване на такова законодателство все пак е в ход. Сред тях е и България.

За какво става въпрос

През 2018 г. Европейската комисия (ЕК) предложи на Европейския парламент (ЕП) да приеме мащабна директива за защитата на хора, "надуващи свирката".

Директивата стана факт през следващата година – на 23 октомври 2019 г. Тогава беше предвиден и крайният срок за пренасянето ѝ в националните законодателства – 17 декември 2021 г. Само че това не е толкова лесно и не става механично.

Директивата с номер 2019/1937 предвижда не просто приемането на един закон, но и подробни промени в изключително много сектори. Това очевидно забавя процеса по изработване на национални закони по темата в страните членки на ЕС.

Новите правила за защита на лица, които подават сигнали за нередности, ще се прилагат не само по отношение на работещи в държавната администрация и общините, но и към тези в частния сектор и неправителствените организации.

Предвижда се от мерките в тази директива да могат да се възползват широк кръг хора – щатни служители, кандидати за работа, самонаети, съдружници, акционери, а и например служители на фирма, които узнаят за нередност в друга фирма, с която те работят.

„Този тип законодателство се базира върху разбирането, че най-много информация за нередности могат да имат т.нар. разобличители или хора, които подават сигнали за нередности. Това са хора, които работят или имат досег до организации, където има такива потенциални нередности“, коментира пред Свободна Европа Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“ в България.

Неговата организация е част от работната група в Министерството на правосъдието, сформирана малко след приемането на Директива 2019/1937. Освен това „Прозрачност без граници“ е партньор в онлайн платформата за наблюдение на транспонирането ѝ – EU Whistleblowing Monitor.

Каква е защитата

По думите на Славов новото законодателство ще има два основни аспекта – да защити разобличителите от ответна реакция на мястото, където работят, както и да мотивира хора на подобни позиции да разкриват нередности.

„Тук се появява разлика в различните държави, в които вече има такава защита. Някои изобщо не предвиждат обезщетения за такива разобличители, когато те загубят работата си. Ако работи в специфична сфера като финанси или банки, такъв човек втори път работа най-вероятно няма да може да си намери там. Има и системи, в които даже са предвидени стимули, ако има разкрити нарушения, и те имат финансови измерения.“

От думите му става ясно, че разработването на тези законови текстове е сериозно предизвикателство, тъй като те предвиждат „синхорнизирани промени в сфери като административния процес, гражданския процес, може би в наказателното право, трудовото право“.

„Няколко категории органи трябва да придобият елементи на нови функции и те също да бъдат синхронизирани. Това са органи, които да оказват правна, финансова и друга подкрепа, да обработват получените сигнали, да контролират спазването на тези правила, така че системата ще бъде доста сложна и трябва да бъде добре премислена.“

Славов допуска, че макар забавянето за въвеждането ѝ вече да е факт, това все пак може да се случи в следващите няколко месеца. Първо, защото това е посочено сред „незабавните“ приоритети в законодателната програма на новото коалиционно управление. И второ, защото в последните седмици работната група работи усилено по финализирането на проектозакона за разлика от предишните около две години, когато по думите му не е имало „достатъчно политическа воля“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

"Загубихме години заради някакви сараи"
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:35 0:00
XS
SM
MD
LG