Ханс Гайгер, броячът на разпадналите се атоми

Как да се преброи онова, което не се вижда, чува, докосва, вкусва и помирисва? Не може, казват опитът и разумът. Но човешкият гений не спи - изобретателят Ханс Гайгер създаде уред, който брои алфа-частици, усъвършенства го за бета-частици и фотони, стимулира проучването на атомната структура и спаси хиляди, дори милиони животи.

Гайгер-Мюлеровият брояч, по-известен като Гайгеров, защото Валтер Мюлер се включва само в подобрението, е уред за измерване на радиация.

От говорителя му за всеки импулс се чува цъкане. А щом цъканията надхвърлят способността да ги броите, бягайте - всяко от тях показва, че невидими гадости искат да ви убият.

Как точно работи тази джаджа?

Най-безобидни са алфа-частиците. Те са едрички, проникващата им способност не е голяма и ги спират лист хартия или памучна тъкан. Бета-частиците са с нищожна маса и висока скорост, минават през дрехите и проникват няколко милиметра в човешка тъкан, може да предизвикат лъчева болест. Гама лъчите пък са форма на радиация с малка дължина на вълната и огромна енергия. Имат силна проникваща способност, йонизиращо действие и висока честота, не се отклоняват в електромагнитно поле, разрушителни са за живите тъкани и предизвикват рак. А броячът на Гайгер помага да държим далеч от себе си всички тези опасности.

Йоханес Гайгер е роден през 1882 в Нойщат, Германия. За разлика от други гении на физиката, той не е добър ученик, но се ориентира добре в интересите и способности си. През 1902 учи физика и математика в Мюнхен и Ерланген, но нещо в него се обръща и той става блестящ млад учен.

Продължава в Манчестър, където среща Ърнест Ръдърфорд, който разпознава таланта му и го държи в експерименталната лаборатория.

Точно в помощ на Ръдърфорд Гайгер създава брояча за алфа частици, а година по-късно, през 1909, с Ърнест Марсдън провежда прочутия „опит със златното фолио”. Те пускат алфа частици през златно фолио, някои от тях се отклоняват под ъгъл над 90 градуса и дори се връщат назад.

Според господстващия атомен модел, това е невъзможно. Но Гайгер, Марсдън и Ръдърфорд схващат, че нещата са други. Те мислят, смятат и чертаят две години, докато през 1911 Ръдърфорд обявява т.нар. „планетарен модел“ на атома. По този начин скромните стъпки на човека в атомната физика стават гигантски крачки.

През същата 1911, Ханс Гайгер и Джон Нътъл извеждат едноименния физичен закон, който свързва константата на разпад на радиоактивния изотоп с енергията на отделените алфа-частици.

Гайгер става известен в научните среди и получава покана да оглави новата лаборатория по радиоактивност в Брауншвайг.

По време на Първата световна война, той е офицер в Генералния щаб на артилерията и работи за усъвършенстване на газовата маска. Покрай това често е в окопите и пипва ревматизъм, който понякога го обездвижва за седмици.

След войната Гайгер се връща към научната работа. Поема катедрата по експериментална физика в Кил и усъвършенства брояча.

През 1929 е професор в Тюбинген и се занимава с космически лъчи – основна тема до края на живота му. През 1936 е в Берлин и до смъртта си през 1945 остава шеф на физическия департамент във Висшето техническо училище.

. Със сигурност през 1939 той е сред инициаторите на петиция, с която 75 известни немски учени предупреждават режима да не бърка политиката с образованието и науката. Апелът е предизвикан от натиска учени евреи да напускат, а студенти евреи да не се записват. В същото време пък Гайгер е част от тъй нареченото „Ураниево общество“ - секретният нацистки проект за създаване на атомна бомба, еквивалент на американския проект „Манхатън“.

Противоречиви са информациите за отношението на Гайгер към еврейските му колеги, но Ернст Щулингер, който участва в американската космическа програма, пише:

„Много по-късно стана ясно, че професор Гайгер, чрез връзките си с Ръдърфорд и други влиятелни англичани, е помагал на някои от своите принудени да емигрират колеги, за да изградят ново съществуване в чужбина“.

В края на войната руснаците влизат в Берлин и Ханс Гайгер е изгонен от къщата си. Дом намира в Потсдам, където умира по неизвестна причина през септември 1945. Личният му Гайгеров брояч е отброил едва 63 години живот.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.