САЩ, януари 2021 г. Тръмп мъчително се разделя с властта, негови привърженици нахлуват в сградата на Конгреса и хвърлят в хаос улиците на Вашингтон. Точно в тези дни един сатиричен профил в Туитър, публикува сякаш от името на Ангела Меркел следната шега: „Мога да ви обещая, че моето слизане от власт ще бъде много скучно“.
Тази прогноза се оказа вярна. Изборите в Германия отминаха без драма, начело на държавата е нов канцлер, партията на Меркел дори не е във властта, а всичко това мина като една скучновата хроника за света.
Но сега е наред Франция, където нещата не изглеждат никак банално. Президентските избори там са след малко повече от два месеца. Засега е сигурно, че Еманюел Макрон би стигнал до балотаж, ако се кандидатира, но не е ясно срещу кого би се изправил. Бъдещият му опонент е точно това, което лишава от скука изборите във втората по големина европейска икономика.
През януари Франция пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. Това може да повлияе на външнополитическите въпроси, свързани с Русия, НАТО, Балканите и България. Личността на следващия стопанин на Елисейския дворец ще бъде решаваща.
Защо Макрон не си обявява кандидатурата
Засега убедителният лидер в социологическите проучвания е именно настоящият президент, който събира около 24% подкрепа. Той има и стабилни резултати за одобрението на французите от началото на пандемията през март 2020 г. - между 40 и 45%.
Това е висок процент и на фона на сблъсъците, свързани с мюсюлманското малцинство. Покрай тях Реджеп Тайип Ердоган дори успя да представи Маркон като символ на западната омраза към мюсюлманите. В последните месеци Франция, както и останалите страни в ЕС, е притисната и от енергийната криза и растящите цени на горивата, блокирани с мораториум върху цените.
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „труден“ живота на неваксинираните граждани
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „труден“ живота на неваксинираните граждани, а малко по-късно в сила влезе и ограничаването на достъпа до ресторанти, заведения, кина, театри и дори за пътувания на големи разстояния, само за имунизирани.
Всичко това обаче не дава негативно отражение в подкрепата за Макрон. Въпросът е защо тогава той не бърза да си обяви кандидатурата. Според медии и анализатори това е само въпрос на формалност.
„Няма никакво фалшиво забавяне", казва самият Макрон. И продължи: "Искам да го направя. Когато здравната ситуация го позволи, когато съм изяснил всичко вътре в себе си, ще представя решението си с необходимата доза уважение към политическата система“.
Той продължава да настоява за необходимостта от реформиране на пенсионната система, включително и за вдигането на пенсионната възраст в страната. Тези желания за реформа бяха потиснати заради последиците от пандемията. Основна тема е и това как страната ще си възстановяви икономиката.
Борбата на дясната опозиция
Кой обаче ще прави компания на Макрон на втория тур?
До преди няколко месеца отговорът изглеждаше очевиден и се очакваше това да бъде противничката му от преди 5 години – Марин льо Пен. В средата на 2021 г. тя дори водеше в проучванията пред Макрон, но вече изобщо не е сигурно, че именно тя ще достигне до балотаж.
Още когато рано-рано обяви кандидатурата си през септември, Льо Пен се оказа изправена пред проблем, който досега не беше срещала. Тя получи сериозна конкуренция за вота на крайнодесните и популистите в лицето на бившия журналист и популярен писател Ерик Земур.
Това засега дава сериозен негативен ефект върху амбициите третата й кандидатура най-накрая да се окаже успешна. За няколко месеца тя се срина с цели 8 пункта в проучванията - до 15-16% подкрепа. Според някои анализатори това се дължи на факта, че Льо Пен вече не изглежда като най-радикалният играч на сцената. Със Земур, поставен до нея, тя изглежда даже по-уравновесен избор. Въпросът е за кого от двамата това е плюс.
Всичко това може да се открие в програмните видеа, с които двамата крайно десни кандидати се обърнаха към потенциалните избиратели. Земур се опита визуално да имитира Шарл дьо Гол и обрисува почти фатално бъдеще за страната, включващо горящи църкви и бунтове. В същото време Льо Пен беше заснета с бял шал край стъклената пирамида пред Лувъра, където Макрон беше произнесъл победната си реч през 2017 г., и се обрисува като вдъхваща доверие, умерена държавничка.
„Изправена пред заплахите, които ни очакват и предизвикателствата, които лежат пред нас, ви призовавам да следвате пътя на разума и на сърцето“, каза тя.
Земур пък не спира с прокламациите, насочени срещу исляма и мюсюлманите, което вече му донесе няколко присъди. Последната такава беше за език на омразата, тъй като нарече непридружаваните деца мигранти „крадци“, „изнасилвачи“ и „убийци“.
Льо Пен, в опит да вдигне демонизацията на партията си „Национален сбор“, насочи фокуса към икономическите мерки. Въпреки че все още не се отказва от реториката, насочена срещу мигрантите, тя вече не говори за излизане от еврозоната. Вече предлага и рационални бюджетни политики, без да отстъпва от призивите за засилване на мерките, свързани с националната сигурност.
Най-голямото препятствие за този по-балансиран образ на Льо Пен изглежда ще се окаже кандидатурата на Валери Пекрес. В нейно лице традиционната, консервативна десница вижда своя шанс за връщането на президентския пост, който дълги години беше в ръцете им. Нещо повече, партията й я избра в конкуренция със смятаните по-рано за фаворити Ерик Сиоти, Ксавие Бертран и водилия преговорите за Брекзит Мишел Барние.
Пекрес е бивш министър на образованието, бюджета, както и правителствен говорител по време на управлението на Никола Саркози. След 2015 г. тя спечели регионалните избори в региона Ил дьо Франс, където се намира и Париж. Именно големият й институционален опит, консервативните позиции и отчетливото противопоставяне срещу Макрон, особено по повод управлението на държавните финанси, според анализаторите я правят най-тежък противник както за Льо Пен, така и за настоящия президент. В едно от проучванията за евентуален противник на балотажа, резултатите показаха, че Пекрес може да надделее над Маркон.
Вероятно се питате къде остава левицата, чийто представител Франсоа Оланд беше президент в предишния мандат. Въпросът може да остане без отговор, защото към момента представителите на левите партии не изглежда да имат особен шанс в надпреварата. Кметицата на Париж и съпартийка на Оланд в Социалистическата партия Ан Идалго получава по-малко от 5% подкрепа. Най-силният представител от лявото пространство е лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, който събира 10% подкрепа, които не са му достатъчни дори за балотаж.
Какво искат кандидатите за Европа, НАТО и Русия
В момент на развиващите се няколко кризи и сериозно изпитание в лицето на действията на Русия спрямо Украйна, изборите във Франция могат да имат ключово значение за бъдещето на целия континент. Докато Германия пое курс към по-леви политики и затвърждаване на зеленото развитие на икономиката, засега поне Берлин не дава знак, че новият канцлер Олаф Шолц ще може да изземе лидерските функции на Ангела Меркел в ЕС.
Именно тази липса оставя отворена врата за представителя на Елисейския дворец и неслучайно след оттеглянето на Меркел редица анализатори, а и политически лидери погледнаха към Еманюел Макрон за евентуалното водачество на страните на стария континент. Настоящият френски президент е твърд привърженик на общата европейска политика и нееднократно е говорил за възможностите за заздравяване на връзките между отделните страни членки, както и за подобряването на състоянието във всяка една от тях.
В сряда пред Европейския парламент той даде и яснота по два от ключовите външнополитически въпроса пред ЕС – заплахите на Русия срещу Украйна, както и евентуалното разширяване на блока в страните от Западните Балкани. Макрон поиска съставянето на общ план за отбрана, която да бъде в синхрон с плановете на НАТО и тогава да бъде преговорен с Русия. По отношение на страните от Западните Балкани пък той призова за „искрен“ разговор относно перспективата пред тяхното присъединяване.
Ако Макрон предлага все по-дълбоки връзки с ЕС и НАТО, то Ерик Земур не веднъж е изказвал симпатиите си към управленията в държавни членки, които са обявявани за „черните овце“ на съюза като Полша и Унгария. В редица свои интервюта той е казвал, че е готов да вдигне стена по границата дори на други членки на Шенген, ако това ще предпази страната му от „мигрантите“. Преди седмици той каза, че в случай, че бъде избран за президент, веднага би оттеглил Франция от стратегическото командване на НАТО. С него перспективата за разширяване на ЕС с благословията на Париж изглежда илюзорна.
Позицията на Марин льо Пен по отношение на ЕС може да се определи в най-добрия случай като „непостоянна“. До 2017 г. партията й претендираше, че страната трябва да напусне еврозоната и блока, но по-късно се отметна от това под претекст, че това поражда твърде много страх у сънародниците й. Тя се отказа й от намерението за бойкот на Европейския съд за правата на човека и Шенгенското пространство. Преди дни тя отново заговори за нуждата от фундаментални промени в структурата на ЕС. По отношение на Русия пък тя неведнъж се е изказвала в полза на подобряване на отношенията с Москва и е била критична спрямо САЩ и НАТО по отношение на политиките им в Източна Европа и конкретно в Украйна.
Въпреки че се определя за 1/3 Тачър и 2/3 Меркел, Валери Пекрес не споделя позициите на бившата канцлерка, свързани с мигрантите и приема им в ЕС. Тя многократно се е изказвала в полза на необходимостта за заздравяване на границите на съюза и недопускането на големи вълни от мигранти. По отношение на ЕС тя твърдо заявява, че е против идеята блокът да се превърне във федерален съюз и се обявява в полза на запазването на независимостта на отделните държави членки. Тя е и против идеята на Макрон за увеличаване на влиянието на блока по отношение на бюджетните и политиките за отбрана в отделните държави.
