Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо мюсюлманският свят се надигна срещу Франция и Макрон


В неделя по улиците на Карачи за пореден ден стотици излязоха по улиците, за да протестират срещу Франция и президента на републиката Еманюел Макрон.

Подобни събития имаше още в Ливан, Турция и Индия, което показва, че започналите преди седмица недоволства срещу Париж, придружени дори с призиви за бойкот на френски стоки, засега не са напът да приключат.

Напрежението между Франция и мюсюлманския свят се появи след убийството на френския учител Самюел Пати на 16 октомври. Той беше обезглавен, след като е показвал на учениците си карикатури на пророка Мохамед по време на урок за свобода на изразяването.

В събота, в опит да успокои недоволството, Макрон даде интервю на арабската телевизия Ал Джазира, което от президентството определиха като обяснение на грешно интепретираните думи на президента от последните седмици, които са “били извадени от контекст”. В интервюто държавният глава обясни позицията си, свързана с карикатурите на Мохамед.

“Разбирам и уважавам факта, че хората могат да бъдат шокирани от тези карикатури. Никога обаче няма да приема, че това може да е оправдае физическо насилие заради тези карикатури“, каза Макрон като подчерта, че винаги ще се бори за свободата на словото, мисълта и рисуването във Франция. Той също така определи като лъжа информацията, разпространена от няколко медии, че е подкрепил изразеното от Шарли Ебдо.

Защо обаче се стигна до голямото недоволство срещу Франция и защо настоящият ѝ президент се оказа “под обстрел”?

Френската историята и сянката на колониализма

Колониалната политика на Франция, започнала от 16 в. и продължила до втората половина на 20 в., превръща страната в дом за над 5.5 млн. мюсюлмани – най-много сред всички останали в Европа. Те представляват повече от 8% от 67-милионното население на втората най-многобройна нация в рамките на ЕС.

Този факт пък стои в основата на дългогодишните опити на Париж за пълноценната интеграция на мюсюлманите в обществото. Изследвания на Станфорд, Оксфорд и други университети и организации показват, че въпреки усилията на редица правителства и заложените политики за игнориране на етническия и религиозния произход на гражданите, на практика мюсюлманите във Франция срещат най-сериозни проблеми с дискриминацията. Това е подкрепено от факта, че те живеят в най-изолираните и бедни квартали, а членовете на общността представляват голям процент от затворниците в страната.

Лабораторията за политики за имигрантите посочва, че имигриралите от Сенегал християни получават по-добри възможности на пазара на труда, имат по-висок месечен доход и изпитват по-малка привързаност към родните си места в сравнение с дошлите при сходни обстоятелства мюсюлмани. Обяснението, което изследователите дават, е свързано с „ислямофобия“ във френското общество, както и със склонността на мигрантите мюсюлмани да се идентифицират повече със страната, от която произхождат. Те добавят, че тези тенденции се запазват и в рамките на няколко поколения французи с имигрантско потекло.

Всичко това води до израстването на френски граждани, които чувстват расизъм спрямо себе си заради мигрантското им потекло и намират защитата на карикатури, осмиващи исляма като поругаване на религията им, коментира Асошиейтед прес.

Военното присъствие

Често причина за насаждането на омраза срещу САЩ, военното присъствие и намеси на Франция в конфликти в Близкия Изток, както и на територията на бивши техни колонии също се разглежда като повод за недоволството срещу страната.

През последното десетилетие френските военни се намесиха срещу екстремисти в Мали, а Париж играеше ключова роля във военните действия на територията на Сирия и беше участник в противопоставянето срещу Ислямска държава.

Френски войници по време на една от мисиите си в Африка
Френски войници по време на една от мисиите си в Африка

Страната беше ангажирана и в операцията “Трайна свобода“ предприета от САЩ, а френските сили участваха и във войната срещу режима на талибаните в Афганистан.

В няколко държави в Африка дълготрайно присъствие имат над 5 хил. френски военни.

В последните месеци, макар и без да влязат в пряк конфликт, присъствието на френски военни кораби в източната част на Средиземно море във връзка с общи учения с Италия, Гърция и Кипър, предизвика гнева на Турция.

Френският секуларизъм

Разделението между държава и религия е заложено във френското законодателство още през 1905 г. Целта тогава е веднъж завинаги да се ограничи влиянието на католическата църква върху управлението, за което е направен опит още в годините след Революцията в края на 18 в.

Така във френската конституция секуларизацията (превръщането на страната в държава със светско управление) се налага като основен принцип. Според френския модел това е не просто убеждение или определена вяра, а “свободата да имаш мнение“, както и “принцип за свободата на всяка религия, при условието да се спазват принципите на свобода на съзнанието и равенството на правата”.

Именно този принцип в последните десетилетия доведе до конфликти между мюсюлманската общност във Франция и останалата част от обществото. Те се разразиха след забраните на религиозните символи в държавните училища през 2004 г., забраната за носенето на бурки през 2011 г., както дори и противоречивата забрана срещу носенето на бански, които изцяло покриват тялото от 2016 г.

Секуларизацията е и причината Макрон да защити свободата на Шарли Ебдо и правото на изданието да публикува карикатурите на Мохамед.

Личността на Макрон

Както вече стана ясно, френските управници са били критикувани и охулвани от представители на ислямските общности по света и във Франция и преди заради различни свои решения. Яростната атака срещу Макрон обаче е по-скоро ново явление, за което могат да се открият и други причини.

Една от тях е обявеният в началото на октомври от президента план за борба срещу “религиозния сепаратизъм“ и противодействието на “радикалния ислям”.

Най-силният глас на противопоставянето на мюсюлманите срещу Макрон е турският му колега Реджеп Тайип Ердоган
Най-силният глас на противопоставянето на мюсюлманите срещу Макрон е турският му колега Реджеп Тайип Ердоган

“Предизвикателството е да се борим срещу тези, които излизат извън релси в името на религията, докато в същото време предпазваме тези, които вярват в исляма и са пълноправни граждани на републиката“, каза тогава Маркон.

Самият план предвижда по-голям надзор над джамиите, обучение и сертификация на имамите на територията на страната, повече права на местната власт в борбата с екстремизма, както и допълнителни средства за образование, свързани с ислямската култура и цивилизация.

Според Елисейския дворец тези мерки се предприемат заради увеличаването на атаките от страна на ислямски екстремисти сред 2012 г., чиято кулминация бяха атаките срещу Шарли Ебдо и клането в залата Батаклан през ноември 2015 г.

В свои изказвания самият президент е заявявал, че ислямската религия по света се намира в криза.

Именно заради тези си действия и изказвания Макрон обедини срещу себе си мюсюлмани от редица страни по света. Най-сериозен негов противник се оказа турският му колега Реджеп Тайип Ердоган, който заяви, че френският държавен глава се нуждае от психотерапия. Впоследствие Париж отзова посланика си в Анкара, а ЕС осъди поведението на Ердоган като “неприемлива провокация“.

Facebook форум

Най-ново видео

Над 200 арестувани на протеста в Минск
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:03 0:00
XS
SM
MD
LG