Когато пристига в украинската столица Киев през миналия октомври, Джон Всетечка планира да използва годишната си стипендия от Фулбрайт за четене на архиви от съветско време. Проучването му е фокусирано върху ужасяващия глад от 30-те години на миналия век, известен като Гладомор, и е в основата на докторската му работа в Мичиганския университет в САЩ.
Джон е наясно с масовото разполагане на руски военни сили близо до границите на Украйна и затова казва, че не е бил съвсем изненадан, когато американското посолство обявява евакуация на семействата на дипломатите си, както и на учени от Фулбрайт.
"Някои смятат тази мярка за правилна, други я критикуват като прибързана. Нямам претенциите да твърдя какъв е правилният ход в този момент, но разбирам необходимостта да се предложи вариант на тези, които искат да напуснат [Украйна]", коментира Всетечка пред Радио Свободна Европа.
Съобщението за евакуация от 23 януари, последвано от подобни призиви от Великобритания, Австралия, Германия и по-късно от Канада, хвана много американци неподготвени. То разтревожи и украинците, за много от които сигналите за очертаващата се "нова" война все още са приглушени от факта, че страната е затънала в почти осемгодишен военен конфликт с подкрепяните от Русия сепаратисти в източния регион, известен като Донбас.
Все повече хора обсъждат войната, но все още го правят някак прикрито.
"Изглежда, че все повече хора обсъждат войната и потенциалните заплахи, но все още правят това някак прикрито. Увеличаването на значителното въоръжение – от САЩ, Русия и други обаче е трудно да се игнорира", коментира Всетечка в свой имейл. Той го пише по време на почивка, взета специално, за да приготви багажа си и да отпътува от страната.
"Хората искат да изразят своите страхове и тревоги, но не искат да бъдат обвинявани, че преувеличават. Мисля, че всички чувстваме това до известна степен, а конкуриращите се новинарски интерпретации не помагат."
За повечето граждани на САЩ напускането на Украйна е изпълнимо, макар и да представлява потенциално главоболие. Служителите от виртуалния офис, организиран от посолството на САЩ в Киев на 25 януари, бяха затрупани с понякога гневни въпроси за визи, разходи, полети, както и за перспективата от голяма военна ескалация.
"Прекалена предпазливост"
Тази евакуация подейства като ощипване сред украинците. От декември националната валута – гривната, е загубила около 5% от стойността си спрямо долара. Лихвите по заемите, взети от украинското правителство, са се увеличили повече от два пъти. След съобщението на САЩ за изтеглянето на семействата на американските дипломати гривната се понижи с още половин процент.
На този фон украинското правителство и президентът Володимир Зеленски се стремят да намалят тревогите на съгражданите си.
"Кое е новото? Това не е ли реалността от осем години? Нахлуването не започна ли през 2014 г.", риторично попита Зеленски в свое видеообръщение към нацията на 19 януари, визирайки конфликта в Донбас, в който загинаха повече от 13 000 бойци и цивилни. "Всичко е под контрол. Няма причина за паника", увери украинският държавен глава преди седмица.
Говорителят на Министерството на външните работи Олег Николенко също се опита да разсее страховете след съобщението на САЩ, определяйки евакуацията на американски граждани като ненужна.
"Въпреки че уважаваме правото на чуждите страни да гарантират безопасността и сигурността на своите дипломатически мисии, смятаме, че подобна стъпка е преждевременна и е пример за прекалена предпазливост", написа Николенко в Туитър на 24 януари.
Според Виктор Андрусив, който ръководи Киевското училище по публична администрация, украинското общество в момента е разделено на три основни групи: тези, които активно се подготвят за по-широкомащабна война; тези, които изобщо не вярват във възможността за по-голям конфликт; тези, които чакат по-категорични сигнали и доказателства.
Хората са по-притеснени от цените на газа, те се притесняват за гривната.
"Хората са по-притеснени от цените на газа [за битови нужди], те се притесняват за гривната. Украинците са по-фокусирани върху тези проблеми, а не върху войната", коментира Андрусив пред Радио Свободна Европа.
Според него Зеленски и останалите представители на властите умишлено искат да успокоят населението: "Това е икономически проблем – те не искат хората да тичат по магазините и затова говорят по този начин."
"Това не означава, че те не разбират проблема. Мога да ви уверя, че напълно разбират обхвата на проблема. Много неща се случват, но в безшумен режим, за да се избегне паниката", добавя Андрусив.
"Ще отидем на дачата"
Наталия е 33-годишна служителка, работеща на нощни смени в малък магазин за хранителни стоки в близост до Олимпийския стадион в Киев. По думите ѝ все повече хора, включително клиенти, говорят открито за възможността за нова руска офанзива.
Тя признава, че близките ѝ започват да се изнервят от официалните изявления, заглавията във вестниците и телевизионните предавания. В случай на мащабна руска инвазия, семейството ѝ планира да напусне украинската столица и да отиде на вилата си, югозападно от Киев.
Руската военна техника, която се настани на границата с Украйна
"Ще отидем на дачата. Там има храна, реколта от градината, захар, елда, други неща. Там ще бъде добре", каза Наталия с молба фамилното ѝ име да не бъде публикувано.
Жители на Харков, вторият по големина украински град, който се намира на около 50 км от руската граница, споделиха преди съобщението за американската евакуация, че не са особено загрижени.
"Това не е нещо, което бих искал да се случи", каза пред украинската служба на Радио Свободна Европа човек, който не посочи името си. "Освен това, какво друго можеш да направиш? Имам кибрит, имам сол, имам захар."
Ако знаете какво е война, не можете да бъдете безразлични към нея.
"Ще се моля през сълзи [нова война] да не се случи", добави жена, представила се като Халина. "Казват, че лошият мир е по-добър от добрата война. Ако знаете какво е война, не можете да бъдете безразлични към нея."
Междувременно, докато някои американски граждани се опитваха да намерят начин да напуснат Украйна, американските власти изпратиха оръжия и военни доставки в страната.
Пратка, доставена с чартърен самолет до международното летище Киев Бориспол на 25 януари, включваше десетки противотанкови ракети, т.нар. "боеприпаси за поразяване на бункери", както и друго оборудване.
Хърб Рандъл, американец от щата Ню Хемпшир, сподели, че няколко пъти е пътувал до Лвов от септември насам, като последно е пристигнал на 2 януари. Заедно с годеницата си той се опитва да събере всички необходими документи, за да ѝ бъде издадена американска виза.
"Имам чувството, че съобщението на САЩ привлече вниманието на местните повече, отколкото съм виждал досега. За съжаление [украинците] толкова са свикнали с войната и насилието от 2014 г. насам, че идеята за нахлуване на Русия за мнозина тук не е новина", коментира Рандъл пред Радио Свободна Европа.
Той призна, че е планирал да остане в Лвов до края на януари, но съобщението за евакуация от американското посолство го е накарало да си промени решение. "Вероятно ще бъде най-добре, ако замина възможно най-скоро", казва той. Затова Хърб си е купил билет за полет до Франкфурт. По думите му напоследък на тези полети той засича много повече американци, "отколкото обикновено".
