Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как китайската цензура обезвреди няколко бомби в "Боен клуб"


Брад Пит на представянето на "Боен клуб" на филмовия фестивал във Венеция, 1999 г.

Феновете на филма „Боен клуб“ знаят какво гласи първото правило в него: „за бойния клуб не се говори“. Но то беше нарушено преди няколко седмици, когато филмът излезе в китайската стрийминг платформа Тенсент.

Китайците, гледали „Боен клуб“ в чужбина или на пиратски копия, сигнализираха за съществено разминаване с оригиналния финал. Разликата е в това, че версията на режисьора Дейвид Финчър завършва с масови експлозии, а китайската – с триумф на властите, които успяват да предотвратят избухването на тези експлозии.

Китай цензурира чуждо филмово съдържание от близо век. Но този случай не е точно като другите.

Историята на „Боен клуб“

Веднага след излизането си по кината през 1999 „Боен клуб“ се оказва финансов провал. Въпреки критиките на колеги и познати, режисьорът продължава да вярва в качеството на филма си. И с времето се оказва прав – през изминалите над 20 години „Боен клуб“ придобива статут на култов филм и се изплаща многократно.

Пълен с насилие и противоречиви антицивилизационни послания, филмът поляризира критиката и до днес. Главният герой, изигран от Едуард Нортън, е изтощен и демотивиран нихилист. Натрупал е тежка умора и гняв, така че несъзнателно съчинява свое алтер его на име Тайлър Дърдън (изигран от Брад Пит). Дърдън въплъщава всичко, което героят на Нортън иска, но не може да бъде. Той е неговата деструктивна страна, която го подтиква да организира широка нелегална мрежа от бойци, а с тяхна помощ замисля да взриви девет небостъргача.

В оригиналния финал главният герой, който остава неназован до края, осъзнава, че Дърдън е плод на въображението му и го убива. Успява да обезвреди една от бомбите, но останалите сгради избухват.

В китайската версия на мястото на този финал е оставен надпис, който гласи, че властите успяват да предотвратят експлозиите навреме, а въображаемият Тайлър Дърдън е вкаран в психиатрично заведение.

Все още не е ясно дали решението е взето еднолично от китайския регулатор, или е съгласувано с производителите на фиилма.

Реакциите

Промяната предизвика множество реакции в социалните мрежи, повечето от които на разочаровани фенове. Един от тях, цитиран в изданието за кино критика Indiewire, пише: „Сигурно „Бандата на Оушън“ щяха да я арестуват. Цялото семейство на „Кръстника“ щеше да свърши в затвора“.

„Какво би казал Тайлър Дърдън?“, пита световноизвестният китайски артист Ай Уейуей, цитиран от Би Би Си, а американският сенатор от републиканската партия Тед Круз пише иронично: „Второто правило на Бойния клуб е това: „всички ще правим и говорим това, което китайската цензура ни казва да правим и говорим“. Думите на Круз са препратка към емблематичното „първо правило“.

Има и коментари, които не осъждат китайската версия, дори по-скоро я подкрепят. Сред тях е авторът на романа, по който е адаптиран филмът – Чък Паланюк. „Иронията е, че... техният край почти съвпада с финала в книгата, за разлика от този на Финчър, който е и по-ефектен визуално“, казва Паланюк, цитиран от Гардиън. Той добавя, че неговите книги са забранени в някои затвори и училища в САЩ. „Но дали е проблем само когато Китай променя края на някой филм?“, казва Паланюк. „Сблъсквам се със забрана на книги от много време“.

При адаптациите на книги обаче обичайно са позволени по-значителни промени в сюжета, тъй като резултатът е изцяло самостоятелно произведение със свой автор – режисьорът. В случая с филма „Боен клуб“ китайският регулатор се намесва във вече готов продукт с автор Дейвид Финчър.

Също така в сюжета на Паланюк има две съществени разлики. Едната е, че този, който се събужда в клиника, е главният герой, не неговото алтер его. Другата – че експлозии липсват не благодарение на властите, а поради неизправност на самите бомби. С други думи дори да е вдъхновен от книгата, китайският регулатор все пак прибавя свой елемент към сюжета и този елемент е политически.

„Този подход е често срещан в много китайски драматични филми и такива, които показват престъпност и насилие“, казва д-р Хау Уи Нгъ, преподавател по китайско кино и медии в Уестминстърския университет във Великобритания. „Силата, с която се налага цензура, се корени в историческия китайски страх от социална нестабилност и предпоставки за заплаха за статуквото“, казва той пред Гардиън.

Китайската цензура накратко

Когато стане дума за цензура в Китай, очевидните забранени теми са всички, които по някакъв начин подсказват противоречие с управляващата партия и нейните политики. Пример за това е сериалът „Семейство Симпсънс“, от който беше изрязан цял епизод, свързан със събитията на площад Тянанмън през 1989.

Въпреки това в много случаи не е нужно продукцията дори да засяга китайската държава по някакъв начин, за да бъде определена като неприемлива за местния пазар.

Условията се определят от Националната администрация за радио и телевизия (НАРТ) на Китай. Тя се позовава на дълъг списък от условия преди да позволи разпространението на даден продукт. Обикновено практиката с местни филми е сценарият или готовият продукт да се предава на НАРТ, която от своя страна проверява дали филмът отговаря на китайските стандарти, пише Indiewire. След това производителят има възможност да наложи промени и тогава идва крайното решение на асоциацията дали филмът да бъде пуснат на пазара.

Международните продукции най-често или не се внасят, или се излъчват със сравнително малко изрязване на „неподходящи“ сцени. Рядко се случва НАРТ да дава съвети или да променя сюжета на чуждестранни филми.

Някои от нещата, които следва да се избягват според критериите на асоциацията, са сексуални сцени, насилие и убийства, суеверия, хазарт, алкохолизъм, употреба на наркотици и престъпност. „Боен клуб“ съответства на голяма част от тези категории. При тях се прилага или пълна цензура, или предупреждение към зрителите.

Други противоречиви за китайската цензура сцени са също на отрицателно отношение към армията, полицията и други сили на реда, призоваване към неекологични действия и жестокост към животните, както и на религиозен екстремизъм. Списъкът е дълъг и изменчив, като контролът върху филмовото съдържание в Китай се осъществява приблизително откакто съществува киното.

Филмът „Алиса в страната на чудесата“ от 1933 например е забранен, тъй като попада в категорията „суеверни филми“ заради елементи, които не отговарят на научните факти. „Франкенщайн“ (1931) е забранен по същата причина. Фантастичните елементи като пътуване във времето или призраци не се толерират и в днешно време. Един от потърпевшите е филмът „Карибски пирати: Съндъкът на мъртвеца“(2006), който е забранен, тъй като показва духове и канибализъм.

  • 16x9 Image

    Диляна Теохарова

    Диляна Теохарова е журналист в Свободна Европа от 2021 година. Преди това завършва специалност журналистика, профил печат и култура в Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG