Връзки за достъпност

Извънредни новини

Никой не ги е виждал от месеци. Активистите в Китай, които разказваха за коронавируса и изчезнаха


Чън Циушъ в един от последните си репортажи преди да изчезне

На 24 януари, точно когато в китайския град Ухан беше наложена карантина заради разпространението на COVID-19, 34-годишният Чън Циушъ пристига в града с влак. По професия той е адвокат, но вече е популярен с отразяването на протестите в Хонконг през 2019 г. Същата цел го води и в Ухан – да показва какво се случва в града извън репортажите на контролираните от държавата медии.

„Ще използвам камерата си, за да документирам какво се случва. Обещавам, че няма да прикривам истината“, казва той в първото си видео от Ухан. „Аз съм граждански журналист, поел съм тази отговорност.“

Следващите две седмици Чън публикува в социалните мрежи репортажи от претоварените болници, където лекарите са изправени пред недостиг на ресурси и трудно успяват да помогнат на болните, от погребални домове и от затворения пазар в Ухан, от където се смята че е тръгнало разпространението на коронавируса. Чън на практика върши това, което в други държави правят десетки журналисти. Той качва клиповете си в YouTube, където те са гледани от стотици хиляди хора.

На 6 февруари, след като посещава новопостроена болница за пациенти с COVID-19 в Ухан, Чън изчезва. На 7 февруари в профила му в Twitter, който сега е управляван от негов близък приятел, се появява видео на майка му, която казва, че активистът е изчезнал предишния ден. Оттогава нищо не се знае за него.

„Цензурата е много строга“

Чън е наясно, че работата му може да е опасна. Не само защото може да се зарази с вируса, но и защото китайските власти в миналото често са налагали цензура на самия Чен и на други активисти като него.

„Цензурата е много строга и профилите на хората са блокирани само защото споделят моите видеа“, казва той пред Би Би Си в началото на февруари и допълва, че не знае докога ще може да продължи да отразява. В своите клипове той многократно казва, че е получавал предупреждения от властите да спре да прави репортажи.

„Ако всеки се осмели да казва истината, ще съм в безопасност. Точно защото хората в Китай са толкова загрижени за собствената си сигурност, държавата се е превърнала в това, което е днес“, е написал Чън в своя публикация малко преди да изчезне.

34-годишният адвокат Чън Циушъ става популярен в социалните мрежи с репортажите си от протестите в Хонконг през лятото на 2019 г. Той публикува клиповете в китайската социална мрежа Weibo. Профилът му има 740 000 последователи, когато е блокиран от властите в Пекин.

След това Чен започва да използва платформи като YouTube и Twitter. Те не са достъпни от Китай, но много хора влизат в платформата през виртуални частни мрежи (VPN), които позволяват на потребителите да сърфират анонимно и да избегнат проследяване на местоположението им.

След изчезването му на 6 февруари, никой от близките му не знае къде е той. Пред „Гласът на Америка“ негов приятел разказва, че Чън е бил наясно с рисковете от дейността си, но въпреки това не се е отказал. „Чън Циушъ не е направил нищо лошо, той просто записваше това, което чува и вижда. Трябва да продължим да следим какво ще се случи с него и да настояваме за свободата му“, казва той на 8 май и призовава: „Не забравяйте за Чън Циушъ!“

Властите в Китай досега не са коментирали изчезването на Чън и местоположението му остава неясно.

А другите?

Един изчезнал активист се появи отново

Eдин от активистите, които са изчезнали, се е появил отново досега. Това е 25-годишният Ли Дзъхуа, който също снима репортажи в Ухан. На 26 февруари той публикува клип, в който казва, че китайските власти са „по петите му“ и че е „уплашен“, а по-късно предава на живо как полицейски служители влизат в дома му и го отвеждат за разпит. Два месеца след това от него няма и следа.

Репортажите му включват разкази за прикриване на реалния брой на заразените хора и разказ за временните работници, наети да извозват телата на жертвите.

Ли се появи отново на 23 април и разказа във видео, че е бил поставен под карантина. „По време на целия процес полицията въвеждаше ред по цивилизован начин, осигурена ми беше храна и почивка“, казва той, цитиран от Би Би Си. „Благодарен съм на хората, които се грижиха за мен. Бог да благослови Китай!“, завършва той.


Чън не е единственият активист, който е изчезнал от началото на пандемията в Китай. Световни правозащитни организации съобщиха за още поне петима безследно изчезнали души, от които само един по-късно се появи.

От февруари няма информация и за Фан Бин, 47-годишен бизнесмен от Ухан, който също разпространява видеоклипове от града в социалните мрежи. Той е задържан и освободен в началото на февруари, а няколко седмици по-късно изчезва окончателно.

През април двама активисти, които събират публични данни за епидемията от COVID-19 в Китай - Чън Мей, Цай Уей, както и приятелката на Цай - също изчезват и близките им нямат информация за тях, съобщи „Хюман райтс уоч“. Смята се, че те са поставени под наблюдение в специално предназначено за целта място – форма на задържане, при която полицията може да държи човек до шест месеца, без близките му да знаят за това.

Цензурата в Китай не е проблем само на хората в Китай

Властите в Пекин строго контролират свободата на изразяване в Китай. Извън контролираните от Китайската комунистическа партия държавни медии информацията се разпространява главно в интернет. Най-използваните социални мрежи обаче са следени и цензурирани от властите, а достъпът до глобални платформи е труден.

„Авторитарното правителство на Китай в миналото също е оказвало натиск върху граждани, които казват истината и критикуват властите по време на кризи, например при епидемията от ТОРС (тежък остър респираторен синдром, също причинен от щам на коронавирус) през 2003 г., земетресението в Съчуан през 2008 г., влаковата катастрофа през 2011 и експлозията в химически склад през 2015 г.“, коментира пред Би Би Си експертът от „Хюман райтс уоч“ Якиу Уанг.

В началото на пандемията от COVID-19 опитите на властите в Китай да накарат няколко лекари, съобщили за разпространението на непозната зараза, да замълчат, предизвика реакции по света. След като един от тях - д-р Ли Уънлян - се разболя от болестта и почина, стотици хиляди хора изразиха гнева си в социалните мрежи, само за да бъдат коментарите им изтрити часове по-късно.

Според „Хюмън райт уоч“ властите в Пекин полагат „точно толкова усилия да заглушат критиките, колкото и да спрат пандемията“.

„Докато Пекин разпространява по света пропагандата си, възхваляваща „успеха“ в овладяването на COVID-19, властите насилствено карат да изчезнат хората, които разпространяват информация за пандемията“, казва още Якиу Уанг.

В интервю за „Гласът на Америка“ Седрик Алиани, директор за Източна Азия в „Репортери без граници“, изтъква колко важна е работата на хората, които с репортажите си показват факти, които властите в Китай се опитват да скрият. „След тази пандемия никой на света не би могъл да каже, че проблемът с цензурата в Китай засяга само китайските граждани“, казва той.

Китай е на 177 място от 180 държави по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници“. На по-ниски позиции се нареждат Еритрея, Туркменистан и Северна Корея.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG