Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Бъдете проклети". Защо преживели нацистката обсада на Ленинград осъждат войната в Украйна


Людмила Василиева е на едва 5 месеца, когато започва обсадата на Ленинград. Днес тя е задържана вече три пъти от полицията в Санкт Петербург за участия в антивоенни протести.

Те са изпитали ужаса на войната още като деца, защото са родени в обсадения от нацистите Ленинград. Днес не могат да повярват, че отново стават свидетели на военна агресия, която този път идва от собствената им родина. Те са няколко възрастни жени от Русия, които заклеймяват войната в Украйна.

90-годишната Анна Клементиева знае какво е войната от първа ръка. Родена в Ленинград, днешен Санкт Петербург, тя е евакуирана в Ярославъл със своите съученици, когато германските войски се приближават след нахлуването им в Съветския съюз през лятото на 1941 г. Клементиева обаче се разболява тежко и се налага да се върне обратно в родния си град през есента на същата година.

"На 8 септември 1941 г. нашият влак беше атакуван от два фашистки бомбардировача", пише тя в писмо до Радио Свободна Европа от дома си в Испания. "Нашият влак се оказа последният, който влезе в Ленинград. Кръгът беше затворен и обсадата започна."

Aз съм жива. И повече от всеки друг имам правото – и мой дълг е към тях – да говоря против войната.

"Аз съм сираче от войната", пише още Клементиева.

Майка ѝ и сестра ѝ са убити при опит да напуснат града по т.нар. Път на живота през Ладожкото езеро, когато камионът, в който се намират, е ударен от германска бомба. Баща ѝ пък е мобилизиран в армията, за да защитава града, но е убит още в първата си битка.

"Всички са мъртви", пише Клементиева и продължава: "Но аз съм жива. И повече от всеки друг имам правото – и е мой дълг към тях – да говоря против войната."

Анна Клементиева
Анна Клементиева

Анна Клементиева е сред оцелелите в 900-дневната обсада на Ленинград, които днес открито се противопоставят срещу руската военна инвазия в Украйна. По време на нацистката блокада на днешен Санкт Петербург умират около 900 хиляди цивилни.

Откакто руските въоръжени сили започнаха нахлуването си в Украйна на 24 февруари, те обсадиха няколко града и бомбардираха редица цивилни цели, включително болници, училища, театри, жилищни сгради и търговски центрове. Въпреки че ООН засега официално регистрира около 1000 цивилни жертви, международната организация предполага, че действителният им брой вероятно е много по-висок.

Украинското правителство твърди, че най-малко 2300 души са били убити само в обсадения пристанищен град на Азовско море Мариупол, където десетки хиляди други все още са в капан без достъп до вода, храна, ток, парно и гориво.

Цели жилищни райони в няколко други украински градове са силно засегнати от руски ракетни обстрели и бомбардировки, включително столицата Киев и вторият по-големина Харков.

"Граждани на Русия, по какво се различава вашата блокада на Мариупол от блокадата на Ленинград през Втората световна война", попита украинският президент Володимир Зеленски в свое изявление от 17 март. "Няма да забравим никого от тези, чиито животи бяха отнети от окупаторите."

В най-лошия си кошмар не съм си представяла, че подобни кланета ще се повторят.

87-годишната Мархарита Морозова също е сред преживелите нацистката обсада на Ленинград. През полседните шест десетилетия тя живее в североизточния украински град Харков, който е една от основните цели на руските атаки от началото на войната.

"Никога не съм си предполагала, че в старините ми ще започне нова война", казва тя пред Ройтерс на 20 март. "В най-лошия си кошмар не съм си представяла, че подобни кланета ще се повторят."

Родена в Ленинград през април 1941 г., Людмила Василиева е едва на около 5 месеца, когато започва обсадата на нацистите. Повече от 80 години по-късно тя вече е задържана три пъти от руската полиция заради участие в антивоенни протести от 25 февруари насам.

"Когато ме задържаха [за пръв път], ми поискаха паспорта, а аз им казах: "Вижте кога и къде съм родена". Погледнаха и малко се притесниха. След това ме закараха вкъщи с тяхна кола и дори влязоха у дома за кратко. На следващия ден ми обясниха, че изобщо не съм била задържана, а просто са ми предложили транспорт. Сякаш нищо не се е случило."

Тази снимка може да е неприемлива за някои от вас.
Мъже събират телата на убити по време на обсадата на Ленинград, октомври 1942 г.
Мъже събират телата на убити по време на обсадата на Ленинград, октомври 1942 г.
Тази снимка може да е неприемлива за някои от вас - Вижте повече
Мъже събират телата на убити по време на обсадата на Ленинград, октомври 1942 г.

Василиева е задържана отново на 27 февруари заедно с внука и внучката си. Когато полицията отново ѝ предлага да я освободи, тя настоява, че няма да си тръгне без внуците си. В крайна сметка на внучката ѝ е позволено да се прибере заедно с баба си. Впоследствие момичето напуска Русия, подобно на десетки други, предимно по-млади руснаци, които са загрижени за бъдещето си на фона на разрастващите се западни санкции и засилващият се натиск върху несъгласните с политиката на Кремъл.

През цялото време им казвах: "Не изпълнявайте престъпни заповеди. Това няма да ви освободи от отговорност!"

Людмила Василиева е задържана за кратко още веднъж – на 6 март, но след разговор с полицаите е освободена още преди да бъде отведена в полицейски участък и сама се прибира с метрото. Тя сподели пред Радио Свободна Европа, че често "образова хората от гледна точка на напредналата ми възраст", включително полицаите.

"През цялото време им казвах: "Не изпълнявайте престъпни заповеди. Това няма да ви освободи от отговорност!"

Когато полицай я моли да подпише протокола си за задържане, Василиева им отказва с думите: "Няма да подписвам нищо или да пиша обяснение. Това е моят град. Прекарах целия си живот тук – и трябва да те попитам къде мога да ходя?"

Жители на Ленинград напускат домовете си, разрушени от нацистки въздушни удари, 1941 г.
Жители на Ленинград напускат домовете си, разрушени от нацистки въздушни удари, 1941 г.

83-годишната Вера Сомина също е живяла през целия си живот в Санкт Петербург.

"Преживях войната и обсадата като малко дете и бях сигурна, че нищо подобно не може да се повтори", казва тя пред Радио Свободна Европа. "Моето поколение трябваше да премине през това, но сега изглежда, че такъв ужас е възможен за поколенията на моите деца и внуци."

Разбирам с ужас колко жив е вирусът на фашизма. Ние го победихме, но самите ние бяхме заразени.

Въпреки че живее в Испания, Анна Клементиева следи редовно събитията в Русия и гледа руската държавна телевизия.

"Когато видя лицата по нашата телевизия, изкривени от омраза, и когато чуя лозунга "Можем да го направим отново", разбирам с ужас колко жив е вирусът на фашизма. Ние го победихме, но самите ние бяхме заразени", пише тя в писмото си до Радио Свободна Европа по повод лозунг на Кремъл за това, че руската армия може да се справи с враговете си, както Червената армия във Втората световна война.

"Да, те го правят отново", продължава тя. "Войната започна и аз проклинам тези, които я започнаха. И знам как ще свърши. Някое момиче, което сега е на 9 години, ще повтори думите ми, когато стане на 90: Бъдете проклети. Не, вие вече сте."

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG