Връзки за достъпност

Извънредни новини

Мариупол. Как за няколко дни изчезна цял град


Жители на Мариупол погребват тела на убити в масови гробове. 9 март 2022 г.

Един ден името Мариупол ще се върне като име на съдебен процес. Снимките на масовите гробове и разказите за глада ще оживеят наново в съдебната зала, името на почти всеки стрелец по града ще бъде научено, ще има присъди за виновните и техните командири.

Но тази прогноза е за далечното бъдеще. А Мариупол умира днес.

Как изчезва градът

Мариупол беше бомбардиран още в първия ден на войната, на 24 февруари 2022 г. Руската армия започна настъпление от изток и североизток, като си послужи с територията на Донбас, окупиран от проруските сепаратисти още преди 8 години. Оттам до Мариупол са само десетина километра. Руските части бързо блокираха града и от север. Към 3 март те го приближиха и с войските, настъпващи от запад.

С това започна обсадата на Мариупол.

На 3 март Мариупол остана без ток и вода, обстрелът се усили, магазините затвориха, доставките спряха. Дни по-късно беше изключен газът, с който се захранва не само отоплението, но и повечето кухненски печки. Температурата по това време беше около 9 градуса. Започна разграбване на магазините.

Десетина дни по-късно към сухопътния обстрел се добави и самолетният. На 20 март градът за първи път беше обстрелван и по море, където руската армия има ракетни и десантни кораби.

Жители, успели да избягат, твърдят, че приблизително до 6-7 март ситуацията е приличала на хуманитарна катастрофа, но после и този израз е загубил сила. Хората са започнали да пият вода от локвите и да убиват бездомни кучета, за да се хранят. Убитите се погребват в масови гробове, подобни на траншеи, показаха снимки на Асошиейтед прес.

Родилният дом беше бомбардиран на 9 март. Театърът, в който по различни данни се укриват от 1200 до 1500 души, беше взривен на 16 март. На 20 март беше разрушена школата по изкуствата, където се криеха около 400 души.

Официалните данни

90% от сградите в Мариупол в момента са напълно или частично разрушени, казва Татяна Игнатченко-Тюрина от областната администрация в Донецк, където се намира градът. Жертвите са „много хиляди души“, но дори приблизителният им брой не се споменава.

Областната администрация събира данни за цялата област, но в тях не фигурира информация за жертвите в Мариупол.

На 19 март главната прокурорка на Украйна съобщи само това, че има данни за 112 убити деца и нарече Мариупол „град заложник“.

Президентът Володимир Зеленски нарече нападението срещу Мариупол „терор“.

По време на посещението си в Рига държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен сравни обсадата на Мариупол с обсадата на Ленинград от Втората световна война.

Дни по-късно президентът на САЩ Джо Байдън нарече Путин военнопрестъпник.

"Военни престъпления" е събирателен израз за недопустимо отношение към цивилни или към свалили оръжието войници, предприето по време на военен конфликт. Понятието включва също унищожаването на невоенни обекти.

Защо хората не са си тръгнали навреме

Повечето жители не са искали да напускат града, твърди кметът Вадим Бойченко. Депутатът Серхий Тарута добавя, че повечето не са вярвали, че могат да бъдат подложени на непрекъснат обстрел, водещ до систематично унищожение на всички живи същества.

Мариупол е твърде особен град – смятан е за най-проруския в Украйна след Донецк. През 2014 г. той е превзет за кратко от проруски сепаратисти, но украинската армия си връща контрола над него. Впоследствие симпатиите към Русия намаляват, но продължават да са водещи нагласи в района, казват украински политолози пред телевизия Current time.

Защо руската армия би нападала район, който и без друго е бил настроен проруски? Защо би сривала до основи театъра, в който се играе предимно на руски и се поставя руска класика? Това са въпроси, които журналистите не спират да задават, но на тях няма отговор.

Те видяха, че не могат да превземат Украйна и че никой не ги чака с цветя като освободители, казва съветникът на ръководителя на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Според него тогава руските части са преминали към т.нар. „сирийски вариант“ – обкръжаване на населеното място и сриването му до основи. Наричат го още тактика на изпепелената земя.

Какво стана с хуманитарните коридори

Украйна и Русия на няколко пъти договориха т. нар. „хуманитарни коридори“ – пътища, по които няма да се стреля в определен отрязък от време, за да могат цивилните да напуснат града. Това почти никога не сработи по две причини. Първата е, че руската армия не спря да обстрелва тези пътища. Втората е, че руската армия не допуска никакви превозни средства да влязат вътре в града – в това число и автобусите, които да извозват хората.

Така единственият начин за бягство е с личен автомобил, но тук пречките са цели три. Първата е в обстрелите, които не стихват в нито един момент от денонощието. Втората причина е, че няма бензин още от февруари. Третата е, че повечето коли са взривени от бомбите.

Единствените, които успяват да се измъкнат, са тези, чиито коли са здрави, и които са заредили бензин през февруари, без после да карат колата, казва фотографът Сергей Макаров, който е напуснал Мариупол на 15 март.

Областната администрация на Донецк твърди, че хората, напуснали Мариупол по време на блокадата, са около 41 000. Преди руското нападение в града живеят около 450 000 души.

Многобройни източници от администрацията твърдят, че пътят за напускане на района е само един – през Мангуш, който е на десетина километра на запад и оттам до Бердянск на още около 90 км. От Бердянск се извършва организирана евакуация с влакове и рейсове.

Какво твърди Руската федерация

Русия отрича, че бомбардира цивилни и граждански обекти. Според нея в Мариупол е разположен украинският полк „Азов“, който е определян от Москва като нацистки. Кремъл потвърди, че е нанесъл удари по родилния дом, но твърди, че в него е имало не пациенти, а украински бойци. Русия отрича да е нападала Украйна.

Според украинския депутат Серхий Тарута казармите на полк „Азов“ са на 40 км от Мариупол, а не вътре в града, който се отбранява сам. Жители, напуснали района, казват, че полк „Азов“ няма нищо общо с нацизма, и че отделни негови бойци са носили храна на хората, когато градът е останал и без доброволци.

Москва не променя тезата си, според която тя е там, за да освободи населението от нацистите. Според председателя на Комисията по младежка политика на руската Дума Русия е „приела над 270 000 бежанци от Донбас и Украйна“.

Всъщност Донбас е законна част от Украйна, превзета от проруски сепаратисти преди 8 години. Русия призна две от териториите му за независими държави на 21 февруари.

На 20 март кметът на Мариупол Вадим Бойченко потвърди, че има жители на Мариупол, които са на руска територия, но той определи това като „отвеждане насила“. Според Бойченко жителите се изпращат във „филтрационни лагери, където им проверяват татуировките и телефоните“.

Какво знаем за Мариупол

Мариупол е някогашният Жданов –през 1948 градът взима името на Андрей Жданов, един от идеолозите от времето на Сталин и един от активните лидери на Големия терор. През 1989 името на Мариупол е възстановено.

Той е на около 40 км от историческата Ялта, където Сталин, Чърчил и Рузвелт обсъждат зоните си на влияние през 1945 г.

В пощенските картички от края на 19-и и началото на 20-и век пристанището на Мариупол изглежда като старото пристанище на Созопол. Но от този дух десетилетия по-късно не остава следа.

За Мариупол има десетки песни, прославящи морето и промишлеността едновременно. Повечето са в духа на съветската естрада, макар че индустриалният облик на града е започнал да се очертава още по времето на руската империя. В края на 19-и век градът се превръща в едно от основните търговски пристанища на Азовско море, а пруски и американски бизнесмени създават първия металургичен комбинат.

СССР превръща града в основен индустриален гигант, като добавя и създаването на металургичния завод Азовстал.

На 16 март 2022 Азовстал беше разрушен от бомбардировките на руската армия, макар че според заместник-кмета на града Сергей Орлов още е рано да се твърди, че унищожението на завода е пълно.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG