Връзки за достъпност

Извънредни новини

Марина Абрамович, която дарява себе си, за да събере средства в помощ на Украйна


Марина Абрамович позира за портрет с почетния Червен кръст на Австрия, който получи за постиженията си в сферата на изкуството.

„Какъв е дългът на артиста? Какъв е дългът на едно човешко същество? Как можем да помогнем?“, пита се творецът Марина Абрамович преди седмица в интервю за Дойче Веле. Тя е дълбока разстроена от войната в Украйна. Усеща я близка, буквално в „задния ѝ двор“.

„Атаката срещу Украйна е атака срещу всички нас. Това е атака срещу човечеството и трябва да бъде спряна“, казва тя.

Затова и Абрамович намира начин да помогне чрез изкуството си. Тя е пърформанс артист – нейното творчество не е материално, а е изпълнение, в което тя участва с тялото си, с присъствието си.

Сега тя пуска на търг възможността за присъствие на второто изпълнение на легендарното ѝ произведение от 2010 г. на име „Артистът присъства“ (The artist is Present). Тримата, които дарят най-много пари на организацията за помощ на Украйна Direct Relief, ще могат да седнат срещу нея на 16 април в нюйоркската „Галерия Шон Кели“.

За „Артистът присъства“ преди 12 години Абрамович седеше неподвижно на стол по 8 часа на ден в продължение на общо 17 дни, докато стотици хора се изреждаха да седнат срещу нея. Някои стояха по минута, други по цял ден, а опашката пред Музея на Модерното Изкуство ставаше все по-дълга. Резултатът беше подобен сред всички 1545 седящи - тихо, емоционално, рефлексивно съзерцание. Много се просълзяваха – когато това се случеше, заплакваше и тя.

Но какво означава, че един артист в Ню Йорк усеща войната в Украйна близка? Все пак тя е на хиляди километри. Абрамович обаче е дълбоко свързана с Източна Европа. Тя е родена в Белград на 30 ноември 1946 г. Тогава Сърбия е част от Югославия, а Марина е в семейство от „Червената буржоазия“, както го описва самата тя.

Пра-чичо ѝ е бил патриарх на православната църква. И двамата ѝ родители са били югославски партизани – комунистическото движение против фашистите и нацистите в Югославия по време на Втората световна война. След края на войната те са провъзгласени за национални герои и получават постове в новото правителство.

До 6-годишна възраст Абрамович е отгледана от баба си, която е дълбоко вярваща християнка, в чийто дом се следват множество ежедневни религиозни ритуали. След това я възпитава майка ѝ, която е била изключително строга. Боят е бил често прилагано наказание, ако малката „се фука“ с нещо, а в дома царял „почти военен режим“ по думи на Абрамович, която до 29-годишна възраст е трябвало да се прибира преди 22 часа всяка вечер.

Но никой не е ограничавал интересите ѝ и тя завършва Академията за изобразително изкуство в Белград, след това следва и в Академията в Загреб, а през 1973 г. заминава да преподава в Нови Сад. Тук започват и първите ѝ самостоятелни изпълнения. През 1976 г. се мести в Амстердам, после Париж, Берлин, Хамбург и накрая Ню Йорк и никога повече не се връща да живее в Сърбия.

Но творчеството ѝ остава пряко свързано с детството и произхода ѝ… Поне така смятат някои критици.

В произведението ѝ Rhythm 10 през 1973 г. тя с висока скорост забива нож между пръстите си, през следващата година в Rhythm 0 лежи в галерия в Неапол на маса със 72 предмета, включително вериги, камшици, пистолет, капан за мишки. Тя позволява на посетителите да правят каквото поискат с нея и все още има белези от този пърформанс. През 1974 г. лежи в центъра на горяща петолъчка, заради което губи съзнание. През 2002 г. две седмици живее на показ в три изградени квадратни платформи в галерия в Ню Йорк.

Марина Абрамович стои върху тонове кравешки кости на Биеналето във Венеция.
Марина Абрамович стои върху тонове кравешки кости на Биеналето във Венеция.

През 1997 г. печели наградата "Златен лъв" за най-добър художник на биеналето във Венеция, защото по цял ден стои върху 2,5 тона кравешки кости, бършейки кръвта по тях с кърпа. Произведението се нарича "Балкански барок" и е отговорът на Марина Абрамович на войната в региона.

„Човек не може да се измие от кръвта на жертвите“, казва артистката тогава, но думите ѝ са особено валидни и днес.

В Украйна се намира най-мащабната ѝ арт инсталация - „Кристалната стена на Плача“. Тя е с дължина 40 метра и височина 3 метра, изработена от антрацит, добит от украински мини. Творбата е в памет на най-голямата масова екзекуция от Втората световна война, която се е случила точно тук. В местността Бабий Яр, близо до столицата Киев, през 1941 г. в рамките на два дни нацистите разстрелват над 33 000 души, мнозинството от които евреи.

Марина Абрамович пред нейната "Кристална стена на плача", 4 октомври 2021 г.
Марина Абрамович пред нейната "Кристална стена на плача", 4 октомври 2021 г.

На церемонията по откриването на произведението през 2021 г. присъстват президентът на Украйна Володимир Зеленски и германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер.

„Бабий Яр е обща трагедия за евреите и украинците“, казва Зеленски тогава, а германският му колега Щайнмайер допълва, че за германците може да имат само един отговор и той е „Никога повече“.

По-малко от половин година по-късно тези думи падат глухо на фона на инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна, заради която загинаха хиляди цивилни, а над 3 милиона украинци бяха принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци в чужбина.

На 1 март киевската телевизионна кула беше ударена по време на бомбардировките на руската армия. В непосредствена близост до нея се намира „Кристалната стена на Плача“ на Абрамович. Според нея е цяло чудо, че не е повредена. Ако остане цяла през войната, вече няма да бъде само място за траур и възпоменание, но и място за изцеление, смята тя.

Но още е рано да се мисли за това. Според Абрамович сега не е време за изкуство. Когато се бомбардират болници и изнасят бебета, има много по-спешни неща, които трябва да се свършат. Парите за лекарства и подслон са приоритет сега, за да се спасят човешки животи, казва тя и призовава всеки да вземе позиция срещу войната и да направи нещо, за да я спре.

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа от 2019 година. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG