Руският журналист Дмитрий Муратов, който продава нобеловия си медал за мир, за да помогне на Украйна
Журналистът Дмитрий Муратов по време на церемонията в Осло
Дмитрий Муратов е главен редактор на руския вестник Новая газета от повече от 20 години. През 2021 г. стана един от носителите на Нобеловата награда за мир, а няколко месеца по-късно вече обяви нобеловия си медал за продан. Защото избухна война. Русия нападна Украйна.
Муратов иска да събере средства в помощ на бежанците от Украйна. За хората, които са принудени да напускат домовете си, след непредизвиканата инвазия на Русия.
„Моля аукционните къщи, които се интересуват от пускането на тази награда, известна на целия свят, на търг да се свържат с нас“, обяви Муратов.
Муратов и Новая газета използваха повода, за да призоват за "незабавно" прилагане на пет мерки в Украйна - прекратяване на огъня, размяна на военнопленници, репатриране на починали, създаване на хуманитарни коридори и помощ за бежанците.
Убивани, тровени, заплашвани. Репортерите на "Новая газета" в една от най-опасните страни за журналисти
1/10През юли 2000 г. редакторът на "Новая газета" Игор Домников почина месеци след като е нападнат във входа на жилищната сграда, в която живее в Москва, от нападател, който го удря многократно с тежък предмет по главата.
Домников се занимава с ресора култура и образование. Негови колеги казват, че убиецът му може да го е сбъркал с друг репортер на "Новая газета", който е бил заплашван след разследване на корупцията в петролната индустрия. Двамата репортери са живели в една и съща сграда.
2/10Редакторът на "Новая газета" Юрий Шчекочихин почина през 2003 г. от мистериозно заболяване, за което се предполагаше, че е резултат от радиоактивно отравяне. Той разследваше евентуалното участие на руските служби за сигурност в поредица от атентати в апартаменти в Москва и други градове през 1999 г.
Шчекочихин е много свързан с България, работите му са преведени на български от Румен Леонидов и Георги Борисов. Той е разследващ репортер в "Литературная газета" по време на перестройката.
3/10Разследващата репортерка на "Новая газета" Анна Политковская е застреляна в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва на 7 октомври 2006 г. Тя е критик на руския президент Владимир Путин. Разследванията ѝ разкриват корупция на най-високо ниво в Русия и нарушаване на правата в Северен Кавказ в Чечения.
4/10Репортерката на "Новая газета" Анастасия Бабурова (вляво) и руският адвокат по правата на човека Станислав Маркелов са убити през януари 2009 г., докато напускат пресконференция в Москва.
Маркелов и Бабурова са разкрили някои от най-известните случаи на злоупотреби от руската армия в Чечения.
5/10Отличената журналистка и активистка по правата на човека Наталия Естемирова, сътрудник на "Новая газета", е отвлечена в Грозни през юли 2009 г. и е намерена застреляна часове по-късно. По това време се казва, че тя е работила по "изключително чувствителни" случаи на нарушения на правата на човека в Чечения.
6/10Домът и колата на кореспондентката Юлия Латинина са третирани с неизвестни химикали през 2017 г. През същата година вестникът получава писмо с неизвестен бял прах вътре, който по-късно се оказва безвреден.
9/10През октомври 2018 г. неизвестни лица хвърлят погребален венец пред сградата на вестника с бележки, заплашващи кореспондента Денис Коротков. В дома на журналиста също е изпратен погребален венец с бележка, която го нарича "предател".
Коротков току-що е публикувал статия, в която се цитира предполагаем помощник по сигурността на приближения до Кремъл руски бизнесмен Евгений Пригожин, в която се казва, че Пригожин е замесен в няколко нападения срещу опонентите си, включително поне едно убийство.
Неизвестни лица също оставят кошница с отрязана овнешка глава и червени карамфили в офиса на вестника с бележка, в която пише: "До главния редактор на "Новая газета" с поздрави за вас и Коротков".
10/10Охранител стои на входа на офисите на "Новая газета" в Москва на 15 март 2021 г. Вестникът казва, че охранителна камера е записала лице, което пръска входа на офиса с неизвестна течност. Силна химическа миризма обхваща сградата, подобна на тази, на която мирише при нападението срещу Латинина.
Войната в Украйна не е неочаквана за Муратов. Още в речта си по време на церемонията по връчване на Нобеловата награда за за мир той каза, „че властта активно продава идеята за война. Под влиянието на агресивния маркетинг на войната хората свикват с мисълта за нейната допустимост. Правителствата и близките до тях пропагандисти носят пълната отговорност за милитаристката риторика по държавните телевизионни канали“.
„Днешните идеолози прокарват идеята за смърт в името на Родината, а не за живот в името на Родината. Няма да позволим този техен телевизор пак да ни излъже“, каза Муратов преди няколко месеца.
Към днешна дата обаче ограниченията, наложени от властите в Русия обаче, правят работата на независимите медии съвсем невъзможна. От началото на март Муратов и неговият вестник избягват да съобщават за случващото се в Украйна заради цензурата и заплахата от наказателно преследване на журналисти, които не следват линията на правителството.
Руският медиен регулатор Роскомнадзор забрани изнасянето на факти за действията на Русия в Украйна, извън тези, които съобщават официалните правителствени говорители. Руските медии не могат да използват думата „война“, а трябва да наричат инвазията „специална военна операция".
В първите дни на руската атака „Новая газета“ беше принудена да изтрие редакционното обръщение на Муратов. В него се казваше, че „нашата държава по заповед на президента Путин започна война с Украйна и никой не може да спре войната. Затова, освен мъка, изпитваме и срам. Главнокомандващият върти „ядреното копче“в ръцете си като ключодържател от луксозна кола. Каква е следващата стъпка - ядрен залп?“
Още в края на 2021 г. Муратов казва, че отношенията между Русия и Украйна са разрушени заради хибридните бойни действия, както и заради престъпната история със свалянето на „Боинг МН-17“, „но в болните глави на геополитиците, войната между Русия и Украйна вече не изглежда невъзможна“, казва Муратов. Няколко месеца руската инвазия е факт.
За съжаление Дмитрий Муратов знае как свършват войните – „с разпознаване на войниците и размяна на плениците“.