Връзки за достъпност

Извънредни новини

Навлизаме ли в периода на ядрения шантаж


Вечерта на 9 март можеше да донесе неочаквана, остра криза между две ядрени сили. Не, не става дума за САЩ и Русия, макар войната в Украйна да върна на дневен ред това измерение на техните отношения.

В късните часове на този ден, индийска ракета навлиза във въздушното пространство на Пакистан и пада на 80 мили навътре в територията на своя съсед. Чак на следващата сутрин индийските власти правят изявление, че инцидентът е в резултат на технически проблем по време на „рутинна поддръжка“ на арсенала и дори не поднасят извинение.

За щастие, няма човешки жертви, но съществени въпросителни остават. Има ли Индия ефективен капацитет за превенция на подобни инциденти и защо не е информирала на секундата Исламабад? Притежава ли Пакистан способност за прихващане на всички видове ракети? Защо не е сработил протоколът за бърза комуникация? Ще промени ли страната позицията си и ще поеме ли ангажимент да не използва първа ядрено оръжие?

Всъщност, случилото се е особено опасно, поради отсъствието на предупреждение и способност за прихващане на ракетата, което е можело да принуди Исламабад да изстреля ядрен снаряд.

Руската инвазия в Украйна

Все пак, този драматичен инцидент е сред известните и предвидими рискове. Поне на теория. Втората руска инвазия в Украйна обаче има потенциала на генерира нови динамики и да размести целия сложен глобален ядрен пъзел.

В нейната основа е опитът за ядрено изнудване, което руският президент Владимир Путин периодично опитва в рамките на продължаващата война. Тази позиция има своята ясна траектория и бе видима още в дните и месеците преди нахлуването на украинска земя.

Основен елемент в нея бе агресивната реторика, а още в първите дни на март Путин нареди вдигането на нивото на готовност на ядрения арсенал, макар и не на нивото от кризата през 1962 година. В края на същия месец руски самолети с ядрено оръжие навлязоха във въздушното пространство на Швеция.

Обстрелването на обекти близо до ядрени централи в Украйна пък вдигна на крака цяла политическа Европа и активира програмите за защита от ядрени инциденти в много държави от източната част на континента. Това бе комбинирано с многозначителни изявления и твърдения, че самото съществуване на страната е под заплаха.

"Първи ядрен удар"

Употребата на този език не е случайна, защото през 2020 година Русия адаптира своята ядрена политика и тази формулировка отразява една от хипотезите за изпреварваща ядрена атака. Нещо повече, първа атака е допустима при най-различни други условия, като например конвенционален удар срещу държавната или военна инфраструктура на страната.

Първи ядрен удар може да бъде осъществен и при наличието на „надеждна информация“ за изстрелване на балистични ракети към Русия или неин съюзник. Отвъд тези заявени стратегически намерения, сега Путин добави фактите на бруталната агресия, подготвяща реторика и достатъчни основания за спекулации дали той и неговият антураж наистина не са способни на такъв изпреварващ удар. Последствията от тази комбинация за глобалната политика могат да се окажат съществени, дългосрочни и притеснителни.

Този микс от елементи създава възможност за постигане на ключови външнополитически и военни цели чрез ядрена ескалация.

Погледнат по този начин, този микс от елементи създава възможност за постигане на ключови външнополитически и военни цели („червени линии“ или „базови интереси“ в китайския политически жаргон) чрез ядрена ескалация. Подобен ход цели блокирането на ответна реакция, особено при отсъствието на изричен и еднозначен договорен ангажимент за отбрана на съюзник.

Атакуващият разчита, че залогът на ответната страна в крайна сметка е по-нисък, а и самата ескалация е ясен сигнал за фундаментална „червена линия“. Ситуацията с Украйна прилича на точно такъв случай. Внимателният прочит на ситуацията около Тайван също дава много поводи за размисъл, както и последствията от евентуално придобиване на ядрено оръжие от страна на Иран.

Всъщност, новата руска инвазия и поставянето на ядрения инструментариум близо до нейния център стартира повсеместни размествания в сигурността и отбраната, които тепърва ще се ускорят. Може би най-очевидната промяна е нарастващия стимул за сдобиване с ядрено оръжие с оглед съдбата на Украйна, която след разпадането на СССР се отказа от него.

Ефектите от инвазията

Има обаче и друга важна трансформация и тя е свързана не със сдържащата, а с потенциално офанзивната му употреба или поне създаването на достатъчно реалистична опция за това. Нейната цел по-скоро ще бъде задържане, укрепване и/или разширяване на периферни зони на влияние около държави, готови да прибегнат до подобен шантаж.

Появата на тази интерпретация за последствията на руската агресия в Украйна в момента може най-ясно да бъде видяна в Азия. Тук тя стъпва на няколко вече съществуващи динамики: ускорено нарастване на ядрения капацитет на Китай и нежелание за участие в различни международно-правни рамки, продължаващата ядрена програма на Северна Корея и устойчивото прилагане на военна асиметрия и воля за ескалация от страна на Пекин в почти цялото южно-китайско море.

Ядреният шантаж на Москва и стратегическото партньорство между Русия и Китай оформят цялостната промяна на контекста и реакциите не закъсняха. Япония и САЩ ускоряват обсъждания нов пет-годишен пакт за отбрана с фокус върху нови военни технологии и оръжия и укрепване на мерките за сдържане.

Токио все по-открито работи върху създаване на офанзивни способности като променя многодесетилетната си политика в това отношение. Преди седмици бившият премиер Шиндзо Абе каза и доскоро немислимото и предложи разполагане на американски ядрени оръжия на островната държава.

В Южна Корея пък, войната в Украйна помогна на консерваторите да спечелят президентските избори и новият президент се очаква да приближи страната към т.н. The Quad (САЩ, Япония, Австралия и Индия). Скорошно проучване на The Chicago Council on Global Affairs показа, че 71% от южно-корейците подкрепят идеята страната да се сдобие със собствено ядрено оръжие, а 56% са съгласни и с разполагането на американски ядрени ракети на територията на страната.

Дори традиционно предпазливи нации като Индонезия реагираха еднозначно на новата ситуация и направиха големи покупки на френско и американско оръжие.

В ход е тенденция, при която различни форми и интензитет на ядрен шантаж могат да позволят на ядрени държави да гарантират или усилят своето политическо присъствие в различни зони на влияние. Възможно е да се окаже, че с войната в Украйна навлизаме в исторически период, в който отдръпването от тягата на агресивни и добре въоръжени държави ще стане още по-трудно.

Именно подобна перспектива сега отключва множество процеси в най-различни посоки. Те включват ускоряване на търсене и сдобиването с ядрен потенциал, вътрешна трансформация на отбранителните разходи по посока ядрени и превантивни способности, създаване на нови и укрепване на политически формати, както и засилване на съществуващи отбранителни съюзи.

През идните няколко месеца тези динамики ще станат още по-очевидни и ще доведат до сериозни политически размествания в най-различни части на света. Разбира се, тенденциите не са необратими и немалко ще зависи от начина и финала на войната, степента, дълбочината и продължителността на изолацията на Путин и други.

Ядреният шантаж има и очевидни рискове като висока политическа цена, икономически санкции и социална и културна изолация. Но комбинацията между ядрено оръжие, воля за вкарването му в офанзивна стратегия и автократична политическа среда има потенциала да разтърси международните отношения.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG