Връзки за достъпност

Извънредни новини

Фридрих фон Хайек – либералната демокрация среща свободния пазар


Фридрих фон Хайек

Фридрих фон Хайек

Икономист, философ /1899 – 1992/

Произход: Австрия, богато благородническо семейство, ориентирано към науката

Образование: д-р по право и д-р по политически науки от Виенския университет

Поле на активност: икономика, политически науки, право, философия, психология

Приноси: Проблем за икономическата калкулация, Каталаксия, Разпръснато знание, Ценови сигнал, Спонтанна поръчка, Австрийска теория на бизнес-цикъла, Модел на Хайек - Хеб, един от основателите на Австрийската икономическа школа, преподавател в Лондонското училище по икономика, университетите в Чикаго и Фрайбург

Най-известни творби: „Пътят към крепостничеството“, „Конституция на свободата“

Признание: Нобелова награда за икономика през 1974

Представете си икономист, който иска държавата да планира и харчи повече. И друг, който предупреждава – колкото по-малко държава в икономиката, толкова по-добре. Никой не може да планира пазара, а и самата идея е опасна, защото води към тоталитаризъм.

Кого ли обичат правителствата по света, които знаят, че колкото по-щедро харчиш парите на данъкоплатеца, толкова повече има за теб. С тях печелиш още власт, чрез която печелиш още пари. Почти като по Маркс – „пари прим”.

Примерът е от спор между най-великите икономисти на 20 век – Джон Мейнард Кейнс и Фридрих фон Хайек. Те се сблъскват по темата „повече или по-малко държава е нужна за икономиката”.

Въпреки че Кейнс е провален, като предсказва възход на икономиката дни преди Голямата депресия, а Хайек предвижда катастрофата месец по-рано, правителствата масово избират Кейнс – за да харчат дори пари, които нямат. Това работи във времето около ВСВ, но после всичко тръгва надолу и се налага Тачър и Рейгън да спасят икономиката на Запада, въоръжени с книгите и идеите на Фридрих фон Хайек.

Това е, в което ние вярваме”
Маргарет Тачър за книгата на Хайек „Конституция на свободата”

През 1975 Маргарет Тачър се среща с Хайек. Тогава той е на 76, има Нобелова награда, защитава принципите на свободния пазар и либерализма. И когато после обясняват на Тачър защо консерваторите трябва да изберат „среден път”, тя прекъсва говорителя и удря на масата книгата на Хайек „Конституция на свободата”, с думите: „Това е, в което ние вярваме”.

Щом започват да следват австрийския професор западналите икономики на Британия и САЩ се въздигат от левичарската пропаст на щедрото харчене. В Чили, за да преодолее колапса от левичарския режим на Алиенде, Пиночет наема ученици и последователи на Хайек - и те поставят основите на чилийското икономическо чудо.

„Икономиката е като пиян, който повръща след тежка нощ – пише проф. Джордж Селгин: - Той опитва да се освободи от лошите инвестиции, направени заради лесния кредит. Ако му дадеш още пари, само ще замаскираш или забавиш страданието, но с цената на повече страдания после. Правителствата искат лесното излекуване на кейнсианците, но, както предупреждава Хайек – няма безболезнено възстановяване от неустойчив бум. Начинът да не ви боли е да избегнете самия бум”.

На бас, че ви звучи познато.

Ето с какво се занимава Фридрих Август фон Хайек, роден във Виена през 1899. И още – с пълната катастрофа в опитите да се планира икономиката. Тя се състои не само от стоки, суровини, средства за производство и пазар, но и от хора с променливи нужди. Ако правителството иска да планира индивидуалните нужди, то скоро ще поиска да планира и целия ви живот. Но тъй като централно планиране и държавно регулиране са крайъгълен камък в управлението на левите, логично е всеки подобен опит да завърши с диктатура и икономически крах, както в СССР.

Хайек не само е прав, но и доживява 93, за да види как прогнозата му се сбъдва.

По-рано той пък доказва, че икономиката в нацистка Германия не е фаза от развитието на капитализма, а връх в развитието на социалистическите принципи. Заради това левичарите по света и днес го мразят в червата.

Семейство фон Хайек е богато и интелектуално, а той завършва право и политически науки във Виенския университет. Като млад е ляв, но прочита „Социализмът” на фон Мизес и се убеждава в глупостта на идеята за държавно регулирана икономика.

Хайек е стипендиант в САЩ и има полезни контакти, но пътуването не е добро за личния му живот.

Той върти любов с братовчедка си Хелене, но не предлага брак преди да тръгне, а после я намира омъжена за друг. Скоро сам се жени, но не прекъсва връзката с Хелене - след 15 години двамата все пак се развеждат и женят един за друг.

Това е в края на 40-те, Хайек е вече световно известен, преподава в Лондон и е издал една от най-прочутите си книги – „Пътят към крепостничеството”. Перипетиите около развода и нуждата от пари го водят отново в САЩ. Там той създава своя школа, като отива отвъд чистата икономика, влиза в територията на социалните науки, а някои от теориите му дори са база за модерната неврофизиология.

Биографът Джим Пауъл описва Хайек:

Той е пламенен турист и събира редки книги по икономика, философия и история

„Слаб, изискан човек, малко по-висок от 6 фута. Има малки сиви мустаци и, в късните години – спретнато сресана бяла коса. Говори бавно, замислено, с плътен австрийски акцент. Той е пламенен турист и събира редки книги по икономика, философия и история”.

Фридрих фон Хайек умира през 1992 и е погребан във Фрайбург, Германия, където живее 30 години. Надгробният му камък изглежда леко безформен, но всъщност е работа на изтънчен скулптор. В него е вграден и фин метален кръст, въпреки че великият мислител още на 15 се обявява за агностик.

Кръстът вероятно е знак за край на търсенето, но се чудя какво точно ни казва – дали че Фридрих фон Хайек е приел централното божествено планиране, или че Бог най-после е разбрал грешките си, свързани с прекалената върховна регулация.

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG