Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да се променят ли данъците? Какво не отчита МВФ


Красен Станчев

Международният валутен фонд препоръча промяна на данъчната система и подобряване на публичните разходи, за да се намалят неравенствата в доходите. Авторите обаче пропускат някои много важни факти.

Един от най-забавните политически феномени на България винаги е бил начинът, по който се четат, разбират и обсъждат мненията на външни наблюдатели и институции за стопанската политика и особено данъчната политика на страната.

Точно това се случва и в момента с препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) за възможните промени във философията на публичните финанси. В в средата на април МВФ приключи редовната мисия в България и препоръча реформа на плоския данък, увеличаване на публичните заплати и избягване на диференциран ДДС.

В такива случаи е полезно да се четат подробно отчетите за редовните мисии на фонда и на езика на оригинала, и на български, макар смисловите разлики обикновено да са на пръв поглед незначителни.

Какво всъщност препоръчва МВФ

Съветите по повод фискалната политика са под заглавие „Разширяване на пространството за бюджетно маневриране, за да се подсили по-висок и включващ икономически растеж“.

Фондът препоръчва благоразумие и предпазливост. Това е с оглед на застаряването и намаляването на населението, валутен борд в паричната политика и необходимостта от запазване на буфери с оглед на несигурната външна среда.

Пространството за справяне с дългосрочните социални и инвестиционни потребности според Фонда може да бъде значително разширено с два типа реформи:

  • "Преразглеждане на данъчната система с цел да се увеличат приходите в държавния бюджет и преразпределението чрез него".

В този контекст се посочва, че такава реформа би могла да бъде промяната на ниския праг на пропорционалния данък върху доходите на физическите лица. Равният данък по корпоративния доход не се споменава. Смята се, че така ще има повече приходи и че чрез бюджетно преразпределение ще могат да се насочват средства за намаляване на неравенствата. Тук е важно още да се премахнат различните прагове по линия на ДДС.

  • „Повишаване на ефективността на публичните разходи за подобряване на човешкия капитал и насърчаване на по-приобщаващ растеж“.

Предполага се, че по този начин ще се освободят средства за поддръжка и изграждане на инфраструктура, ще се подобри използването на външно финансиране и ще бъде ограничено предразположението към корупция. Съветът е да се преразгледат както равнището, целите и структурата на социалните разходи, така и на разходите за образование (за да се използва неговия потенциал за намаляване на неравенствата). МВФ смята, че по този начин ще се намалят неравенствата в доходите и във възможностите.

Какво не отчита МВФ

Без претенция за изчерпателност, най-съществените неясноти на тази концепция са следните:

  • В съвета за подобряване на ефективността на преразпределението всъщност се предполага, че и в момента съществуват резерви, които биха намалили неравенствата независимо какво точно се определя като неравенство.

Положението тук де факто е, че за периода от 2014 до 2018 година бюджетът за социална защита е средно около 1,1 милиарда лева или приблизително 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2020 година. През тази и следващата година този бюджет се увеличава с 10%. Но най-често през годините той не се изразходва. Причините за това са много: ръст на икономиката, кръстосано субсидиране през програми на ЕС (при незавидна отчетност), възможности за кратковременни трудови договори у нас и в чужбина, и обща бюрокрация, незаинтересованост или неведение на хората, които биха могли да получат помощи. От отчетите на Агенцията за социално подпомагане се вижда, че дори при увеличения с над 25% брой на подпомогнатите през 2021 година, те са 0,4% от населението.

  • МВФ не отчита или няма възможност да посочи факта, че този съществен размер на социално-помощните бюджети с неговите спестявания се реализира при сегашната система на пропорционално облагане на доходите на физическите лица.

Освен това за последните десет години собствените изследванията на данъците и неравенствата на фонда, включително най-подробното от тях - „Неравенството в доходите: причини и последици“, показват, че неравенството в доходите, първо, намалява в целия свят, и, второ, е резултат от действието на множество причини и от никого независещи обстоятелства. Включително икономически ръст, какъвто е случаят в България и повечето страни от Централна и Източна Европа.

  • Същата закономерност се наблюдава и в България и се засилва след въвеждането на плоския данък.

Според базата данни на годишните доклади на Креди Суис за богатството в света (под „богатство“ се разбира стойността на активите в дадена страна, разделен на броя възрастни граждани), България бележи почти безпрецедентен напредък. Когато през 2000 година започва преструктурирането и намаляването на данъците по посока на реформите от 2007 и 2008 година, средното богатство на възрастен гражданин на страната е 3839 щатски долара. През 2020 година то е 42 685 щатски долара. Това е ръст от 1111,88% (при регистриран спад на икономиката през 2009 и 2010 година).

  • Има много под-феномени на неравенството, които не могат да се управляват с данъци и преразпределение.

Например през последните 10 години стопански активното население на България повишава квалификацията си 4-5 пъти по-рядко от средното в ЕС участие в образование и обучение. Засега никой не е дал задоволителен отговор защо е така. Но е очевидно, че когато по-рядко се квалифицираш, изоставаш с доходите си. От друга страна пенсионната система е изцяло преразпределителна. Но тя създава привилегии за 1,9 милиона настоящи пенсионери, осигурявани от държавното обществено осигуряване, и ограничения за 4,9 милиона, осигурени в частния сегмент на пенсионната система.

  • Препоръката за предпазливост и благоразумие не се спазва от самия МВФ.

Заключителното изявление на мисията от 15 април показва, че благоразумието се разпростира само до това да не се променя равният данък върху корпоративните доходи. Но не са отчетени нито посочените факти, нито рисковете от самата възможна промяна на облагането на доходите на физическите лица.

Рискове и елементарни решения

Предвиждането на рисковете не би трябвало да е сложно. Но зависи от това каква точно „реформа“ ще бъде предложена.

Засега само профсъюзите и (понякога) БСП проповядват радикално завръщане към прогресивно облагане на доходите. „Тежък прогресивен и нарастващ данък“ (каквато е точка 2 от икономическата програма на Комунистическия манифест от 1848 година) засега изглежда слабо вероятен. Затова следва да се предвидят рисковете само от демонтирането на плоския данък чрез въвеждане на необлагаем минимум.

Ако предположим, че този минимум ще е на равнището на минималната работна заплата, картината би била следната:

  • При доход до 710 лева на месец, данъкът би бил нула;
  • При доход от 711 лева годишният данък би бил 852 лева, ако се абстрахираме от данъците върху труда, с тях – около 1100 лева;
  • това е огромно увеличение на данъка;
  • около 1,4-1,5 милиона души ще бъдат изправени пред избора или да не работят за повече от минималната работна заплата, или да не отчетат и крият доходи;
  • бюджетният приход под риск е над 1,6 милиарда лева, около 1/3 от този приход за 2020 година.

Както гласи една поговорка, хората не мразят данъците, а само акта на плащането им.

Все пак, както очевидно смята и МВФ, има по-разумни алтернативи, ако някой реши да се занимава с неравенството в доходите.

През 2021 година Институтът за пазарна икономика предложи двукратно увеличение на т.нар. „гарантиран минимален доход“ (който практически не е променен от 2009 година) на 150 лв., което би увеличило обхвата на месечните социални помощи до над 280 хил. души или 4% от населението на страната, или осем пъти повече от подпомогнатите през 2021 година.

Това би подобрило стойността на коефициента на неравенството Джини с 2,4 пункта и би довело до спад на процента на бедните с 3,4 процентни пункта. По тези показатели България тогава би се изравнила със страните от Централна Европа. Максималният бюджетен разход би бил не повече от 150 млн. лв. на година. В края на тази година ще се окаже, че толкова пари правителството е изразходвало всеки астрономически ден.

Засега е невъзможно да се предвиди дали управляващата коалиция няма да демонтира пропорционалния данък. Възможно е някои от партиите в нея да търсят популярност. А техните избиратели да подкрепят демонтажа, ако си мислят, че някой друг ще плаща по-високите данъци.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

Да се завърнеш в плячкосан от руски войници дом
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:13 0:00
XS
SM
MD
LG