Последният четвъртък на февруари е учебен ден в Украйна. 15-годишният Максим си е написал домашното предишната вечер и си е легнал както обикновено. Когато баща му го буди сутринта на 24 февруари, нищо вече не е същото.
“Този ден трябваше да стана за училище. Баща ми ме събуди. Каза: “Войната започна”.
Максим е от град Днипро (Днепър), Централна Украйна, но сега живее в София, България. След началото на руската военна инвазия в страната му той заминава заедно с майка си, която е бременна. Баща му остава в Украйна.
Сега Максим ходи на училище в София и помага на майка си. Той е едно от десетките хиляди украински деца, избягали в България.
Две трети от децата в Украйна са били принудени да напуснат домовете си заради войната, която Русия започна. Повече от половината украински бежанци са деца, сочат данни на ООН.
Сутринта в първия ден на войната
“Когато трябва да пътуваме някъде, майка ми приготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача”, казва Максим. “Смешното е, че първото нещо, което се сетих да взема, беше кутията ми със сувенири от всяка страна, в която съм бил.”
Когато трябва да пътуваме някъде, майка ми приготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача.Максим
Максим и баща му взимат майка му от болницата и тръгват с кола към град Ивано-Франковск в Западна Украйна. На излизане от града ги спира полиция. Казва им, че има предупреждение за въздушна атака и трябва да се скрият в близката метростанция. Семейството обаче не остава там дълго.
“Трябваше да бързаме, за да не изпуснем автобуса от Ивано-Франковск”, казва Максим. Баща му закарва него и майка му там и след това се връща обратно в Днипро. Мъжете между 18 и 60-годишна възраст не могат да напускат Украйна, защото подлежат на мобилизация.
От Западна Украйна Максим и майка му продължават сами. Те се качват на автобус до границата с Румъния. Минават я пеша. След това се качват на друг автобус. Остават в Румъния една седмица. След това пътуват до България.
В София живеят в апартамент, чийто наем е платен за един месец от фирмата, в която работи чичо му.
“Събудих се от бомбардировките”
Срещаме Максим в Британското училище в София (British School of Sofia). Тук учат 90 украински деца. Ръководството на частното училище само е решило да помогне и предлага безплатно обучение на децата от Украйна.
Там учи и 16-годишният Микола от Киев. Той също е пристигнал в България след началото на непровокираната война на Русия срещу Украйна. Заедно със семейството си той напуска Киев още на 24 февруари, но не идва направо в България.
Беше към пет часа и се събудих от бомбардировките.Микола
“Беше към пет часа и се събудих от бомбардировките. Погледнах през прозореца и видях, че всички съседи също са се събудили, качват се на колите и заминават от Киев”, казва той. “Със семейството ми си взехме нещата и отидохме при приятели в Централна Украйна. Останахме там една седмица.”
След това Микола, майка му и сестра му идват в България. Тук им помагат доброволци.
На училище в Украйна и в България
Максим и Микола продължават да учат в украинските си училища, но часовете им са онлайн. Много от съучениците им също са напуснали градовете си или страната. Максим е трябвало да държи изпити след края на учебната година, но те са отменени заради войната.
Те учат и си пишат домашните за украинското училище след като приключат часовете им в Британското училище. Там те учат английски и български, имат часове по точни науки и спорт.
Инициативата да помогне на украинските деца, бягащи от войната, е на ръководството на частното училище. За целта са наети нови учители, част от които също са украински бежанци.
Финансирането е от бюджета на училището. Родителите на учениците помагат с дарения. Училището има нужда от помощ за храната на учениците от Украйна.
От началото на войната в България са останали близо 100 000 украински бежанци. От тях над 35 000 са деца, по данни на правителствения портал за украинските бежанци.
В български училища са записани обаче под 200 деца от Украйна от около 1000, изразили желание. Министерството на образованието обясни пред Свободна Европа ниския интерес към ученето в български училища с продължаващите онлайн уроци на училищата в Украйна.
Властите посочват, че причината близо 800 от желаещите деца да не са записани в български училища, са различните ваксинационни календари в Украйна и България.
Войната и плановете за бъдещето
Войната пречи на Микола и Максим да осъществят плановете си за бъдещето. Микола е планирал да завърши училище и да учи инженерни науки. Максим е трябвало да държи изпити и да завърши училище, а след това е искал да учи компютърни науки.
И двамата са мислили да заминат в чужбина, след като завършат. Микола е обмислял да учи в университет в България.
Сега и двамата говорят само за плановете си да се върнат в Украйна веднага щом могат.
“Със семейството ми планираме да се върнем в Украйна през май. Но ще останем дотогава и ще видим”, казва Микола.
Максим казва, че майка му настоява да се върне вкъщи възможно най-скоро. Тя иска да роди второто си дете в страната си.
“Но аз не съм сигурен, че това е безопасно. Аз и баща ми не сме съгласни”, казва той. “Във всеки момент докато пътува може да има бомбардировка. Много се притеснявам да я оставя да пътува сама.”
Самият Максим се надява да може да се върне скоро. Ако с родителите му решат, че е безопасно, планира да го направи още в края на май. И вече мисли какъв сувенир да си вземе от България - за кутията, която първо слага в багажа, когато напуска дома си в първия ден от войната.
“От всяка страна, която посещавам, вземам някакъв сувенир. Може да е нещо малко, но винаги си взимам”, казва той. “От България мисля да е нещо с българската азбука.”
Тук можете да видите как да помогнете на Британското училище в София, което обучава безплатно децата от Украйна, избягали от войната.
