Със засилването на боевете в източния украински регион Донбас Киев предупреждава, че Москва планира да проведе референдум за независимост в контролираните от Русия части от Запорожка и Херсонска области през следващите седмици.
Инсценирано гласуване в частично окупираните региони може да има за цел обявяването на т.нар. „Херсонска народна република“. Ако се случи, то би било подобно на това, което Кремъл направи през 2014 г. в Луганск и Донецк, преди да ги обяви за част от Русия през февруари.
Подобен ход може също да даде възможност на Москва да започне да привлича местни мъже, които да се бият на страната на Русия, както вече се случи в контролирани от сепаратистите части с мъжете на възраст от 18 до 65 години.
„Вярвам, че всеки референдум, който ще се проведе на територията на Херсонска област, ще бъде незаконен, защото Херсонска област е Украйна“, каза кметът на Херсон Игор Колихаев в интервю за Current Time.
В окупираните райони в Южна Украйна Русия смени кметовете със симпатизанти на Москва. Единственото изключение е Колихаев, на когото е разрешено да продължи да управлява община Херсон в съответствие с украинското законодателство.
Градът, в който допреди войната живеят близо 300 000 души, падна в началото на войната и е един от малкото регионални центрове, над които Москва е получила контрол след нахлуването си на 24 февруари.
Много семейства са напуснали, за да избягат от руската окупация и от бойните действия в района. Колихаев смята, че около 40 процента от населението на града е избягало.
Руските сили вече са създали своя щаб в града и са получили достъп до база данни с местни жители, които са се били срещу подкрепяните от Кремъл сили в Донбас от 2014 г. Колихаев казва, че над 200 души са изчезнали във връзка с това, че имената им са в списъка. По негови думи в града е настъпила атмосфера на нервност и страх, тъй като руските сили са установили сменящи се контролно-пропускателни пунктове и са ограничили някои хора да напуснат.
„В момента има безпокойство у хората, защото [руските сили за сигурност] винаги имат под ръка списъци с имена и номера на регистрационните табели, което води до обиски“, каза Колихаев. "В 17 часа на практика няма никой [по улиците]. Градът умира [и] става все по-празен."
Окупирана Украйна
Колихаев казва, че не е запознат със срокове за гласуване и Москва не е коментирала публично плановете за референдум или какво възнамерява да направи с голямата територия, която държи в Херсон и Запорожие. Но предупрежденията от Киев и последните изявления на руски официални лица сочат към по-широки амбиции на Москва.
Изпълняващият длъжността командир на Централния военен окръг на Русия Рустам Минекаев беше цитиран от официални държавни медии на 22 април, че пълният контрол над Южна Украйна е стратегическа цел за Москва и дори ще има за цел да свърже с проруския молдовски отцепен регион на Приднестровието.
Руската държавна агенция РИА Новости интервюира Дмитрий Белик, член на руския парламент, и Ейваз Умеров, промосковски лидер на кримските татари. И двамата призовават за поглъщане на контролираните от юг територии в Русия като разширен федерален окръг на Крим, който Кремъл незаконно анексира през 2014 г., след като организира там референдум.
Постигането на тези цели не само ще изисква от Русия да успее в новата си стратегия за обкръжаване на украинските сили в Донбас, но и да може да завземе крайбрежните райони на Николаев и Одеса, нещо, което много анализатори и западни военни служители смятат за малко вероятно предвид неуспехите на руските сили досега.
Въпреки това изявлениятадвамата руски политици показват намерения за още по-тежки сражения в Украйна. Те идват, след като кметът на Мариупол обвини Русия, че е укрила доказателства за „варварски“ военни престъпления, като е погребала телата на до 9 000 цивилни в масови гробове. Твърденията са подкрепени от сателитни снимки на американската фирма Максар.
Мариупол е обект на обстрели, бомбардировки и улични боеве от началото на войната. Руските власти твърдят, че градът е под техен контрол, въпреки малък брой украински войници и цивилни, укриващи се в металургичния завод "Азовстал".
В интервю за Current Time Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Владимир Зеленски, казва, че приема неотдавнашните изявления на руски военни за контролирането на големи райони на юг като „пропаганда“.
По негови думи Кремъл се стреми да завладее определени военни цели след неуспех в първата фаза на войната. „Разбира се, те ще се опитат да измислят някои нови сценарии, [но] всичко това само ще ескалира конфликта и ще продължи войната“, казва Подоляк.
Предупреждения за "филтрационни лагери“
Засилените бойни действия и по-ясни политически цели, заявени от руски представители на властта, също предизвикаха нови опасения от страна на Киев, че руските сили насилствено преместват украински граждани в Русия.
Украинското правителство твърди, че повече от 878 000 негови граждани са били транспортирани в Русия от обсадени и очукани градове, където са били откарани в така наречените „филтрационни лагери“ в контролирани от сепаратистите части на Украйна, а след това са били откарани на руска територия.
Украинци описват пред RFE/RL и други медии лагерите, които функционират като вид центрове, в които се вземат пръстови отпечатъци, хората са снимани и разпитвани, като след това руски служители по сигурността им отнемат документите.
Руските власти отричат да са премествали насилствено украинци против волята им. Докато някои бежанци казват, че са отишли в Русия, защото други пътища за бягство към Западна Украйна са били прекъснати, други казват, че са били принудени от руски войски да заминат в по-далечни части на Русия и не могат да напуснат поради иззети документи или логистични проблеми.
Людмила Денисова, омбудсман на Украйна за правата на човека, казва пред Current Time, че е била в контакт с много украинци, които са били доведени в Русия. Тя работи с групи за правата на човека в страната, както и с международни организации, за да помогне на украинци да стигнат до Западна Украйна или страни в Европейски съюз.
Денисова предупреждава също, че има сведения за все повече случаи на украинци, които са били разбитвани от силите за сигурност относно възгледите си за войната и след това отвеждани, ако властите преценят, че позицията им е твърде проукраинска.
„Ако нашите граждани не преминат теста, те биват етикетирани като „лоши елементи“ и се изпращат другаде в Донецк, където вече не знаем каква е съдбата им“, каза Денисова.
