Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Дело на американците" ли е войната? Как едни снимки в София наместват фактите


Димитър и двете му деца разглеждат снимките на Ройтерс от войната в Украйна. София, бул. "Васил Левски", 24 май 2022 г.

Снимки на Ройтерс от войната в Украйна са изложени под открито небе в центъра на София. Те гледат право към Паметника на Съветската армия, като че ли имат нещо да му кажат.

Убито ли е детето или просто спи? Въпросите идват едновременно и някак несигурно, а възрастният мъж само вдига рамене, сякаш отговаря с "не знам".

Димитър и двете му деца стоят пред снимка на Ройтерс на бул. "Васил Левски" в София. До нея има много други снимки от войната в Украйна, но тази е с най-ярки цветове - един човек държи дете на ръце, а част от дрехите им е в наситено червено. Очите на детето са затворени, ръката му е непохватно отметната настрани - безжизнен ли е този жест?

Надпис до фотографията слага точка на въпросителните - тази снимка е от "щастливите". Детето спи, докато брат му го държи на ръце. Намират се на гарата в Лвов и чакат влака, който да ги изведе в чужбина - неясно къде, но далече от Украйна, нападната от своя съсед.

За пръв път на това място

Всичките снимки, които Димитър* и децата му разглеждат, са от войната, започната от Русия на 24 февруари. Наредени са по оградата на гробницата на княз Батенберг. Досега тук не са провеждани изложби.

Жена преминава през някогашно междублоково пространство в покрайнините на Харков, Украйна, след като районът е бил подложен на обстрел от руската армия. 28 март 2022 г. Част от изложбата на "Фотофабрика".
Жена преминава през някогашно междублоково пространство в покрайнините на Харков, Украйна, след като районът е бил подложен на обстрел от руската армия. 28 март 2022 г. Част от изложбата на "Фотофабрика".

Мястото е централно, но е избрано от "Фотофабрика" не само защото оттам минават много хора. Изложбата е точно срещу паметника на Съветската армия, който много българи искат да преместят в музей. Натискът е вече на три десетилетия, но войната в Украйна му дава нови аргументи.

Снимките отсреща са илюстрация на тези аргументи. Те показват някогашните украински градове, сринати в момента от руската армия.

Еми Барух
Еми Барух

Директорката на "Фотофабрика" Еми Барух гледа на снимките на Ройтерс от сегашната война като на бъдещ архив, макар че в момента това са "просто" илюстрации от вестниците, които се виждат всеки ден и навсякъде. Така е и кръстена тази изложба: "Украйна: архивите на едно престъпление".

Кой е агресорът

"Голямо престъпление", казва Димитър и посочва снимките. "Това е ужасно", добавя замислено. Тъкмо да си помисли човек, че той и "Фотофабрика" оценяват войната в Украйна еднакво, и Димитър добавя: "Всичко това е дело на американците".

За по-малко от десет минути той успява да редактира това твърдение, но не напълно. Спира да уверява, че "американците" стрелят по украинците и започва да твърди, че "не знаем кой стреля". Още пет минути по-късно той признава, че агресорът в Украйна е Русия, но добавя, че "някой я е накарал" да влезе там.

"Не мога вече да издържам тези разговори", казва самата Еми Барух, която за кратко влиза в спор с Димитър и дори го води до смекчаване на позицията му. За нея името на агресора е очевидно, престъплението му е престъпление, а фотографията е най-сигурното веществено доказателство за това, което става в Украйна.

12-годишната Александра държи по-малката си сестра Есея, която с плач се разделя с майка им. Двете момичета са в автобус, организиран от еврейската общност в Одеса, който ще ги евакуира от града по време на войната в Украйна. 7 март 2022 г. Част от изложбата на "Фотофабрика".
12-годишната Александра държи по-малката си сестра Есея, която с плач се разделя с майка им. Двете момичета са в автобус, организиран от еврейската общност в Одеса, който ще ги евакуира от града по време на войната в Украйна. 7 март 2022 г. Част от изложбата на "Фотофабрика".

И Димитър, и Барух са на това място случайно. Той е купил дюнери на децата от "Попа" и заедно вървят пеша към следващата спирка на тролея, а тя е тръгнала за среща с приятели, бутайки старото си колело.

Двама минувачи видимо се заслушват в спора им, но забавят ход чак пред по-далечните снимки. Четат описанието им, мълчат. В обратна посока върви компания, която сякаш не забелязва снимките. Мъж и жена също ги подминават, залисани в някакъв разговор. Самотно момиче заглежда едно от изображенията, после следващото, спира на третото. После забързва по пътя си.

Това е точният ефект, който търсят организаторите на изложби под открито небе - да направят фотографиите част от градската среда, да позволят на всеки минувач да ги види, макар и да не е имал намерение точно в този момент да разглежда точно това, да провокират въпроси със самия факт, че са поставени на едно място, а не на друго.

В случая снимките са подредени по оградата на едно пространство, създадено в памет на княз Батенберг - човекът, който се противопоставя на Русия след Освобождението и накрая е принуден да абдикира.

* Името е променено.

** Изложбата "Украйна: Архивите на едно престъпление" може да бъде видяна до 9 юни 2022 г. Точният адрес е бул. "Васил Левски" 81, София.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG