Връзки за достъпност

Извънредни новини

Борбата между Изтока и Запада. Как Москва и Пекин сами пречат на амбициите си за влияние


Константин Книрик е истински войник на информационния фронт, а неговото име стана известно през март 2014 г. при първата руска инвазия в Украйна.

Облечен във военна униформа и предвождащ части от новосформирана милиция, той нахлува в офисите на Кримския център за разследваща журналистика в Симферопол. На секундата прогонва тези, които не желаят да отразяват света по "правилния начин" и инсталира собствените си кадри.

Крим е анексиран, а медийната среда е напълно трансформирана. Постепенно е осигурено финансиране, този път обаче не през държавни структури, а от "частни и бизнес дарения", макар бивш служител впоследствие да разкрива, че парите всъщност идват от руското разузнаване.

Изборът на име за новия сайт, News Front, достатъчно еднозначно обозначава неговите цели. Само за година-две медията набира персонал от над 10 души и работи с още 100-ина сътрудници, пръснати из целия свят. Съдържанието непрекъснато нараства и вече се разпространява на седем езика, включително и български. Особено активна е дезинформацията, обърната към немската аудитория с множество несъществуващи истории за бунтове на бежанци.

Подобни руски операции и структури се множат през последните години и неслучайно предизвикаха вълна от притеснение в западния свят. Множество анализи на кампаниите за Брекзит и президентските избори през 2016 г. в САЩ също разкриха необичайно висока дезинформационна активност.

"Трите войни" на китайската армия

Усилията на Китай и неговите опити да развие индустрия на влияние върху други общества, култури и държави са далеч по-малко познати, но достатъчно мащабни.

От поне десетилетие Пекин пробва да изгради своя, алтернативна "мека сила", която да върви успоредно с инвестициите във военни и икономически способности. Поне от 2003 г., китайската армия функционира според концепцията за "трите войни" – психологическа, правна и за общественото мнение. Съществуват програми за интегриране на изкуствен интелект в създаваните информационни блокове и таргетиране.

През последните години най-много светлина бе хвърлена върху тези дейности на Китай в Африка. Например, прехвърлянето на регионалната централа на държавната информационна агенция Синхуа от Париж в Найроби, създаването на собствена медия в Кения, пан-африканските програми за обучения на журналисти, нарастващият обем съдържание, което се пласира в различните канали или инвестициите в техника. В самата Кения над 500 работни места в медийната индустрия са пряко зависими от китайски инвестиции.

Все повече е известно и за опитите на Пекин да влияе публично в Югоизточна Европа. В Сърбия китайски компании заедно с държавата притискат медии да не публикуват критични материали. В Черна гора парите от големите проекти буквално пазаруват издания. В България официален Пекин си купува медийно пространство на един от най-четените сайтове. "Поднебесното царство" бърза да навакса и е все по-амбициозно в желанието си за влияние.

Москва и Пекин подкопават влиянието си

Вече е ясно, че стратегиите на двете автокрации представляват съществен риск пред западните общества, икономики и политически системи. Всъщност различни действия на Москва и Пекин започнаха да подкопават собствените си стратегии за влияние и те ще трябва да преодоляват все повече препятствия.

На първо място, двете страни вече функционират в ситуация на нарастваща еднозначност относно тяхната структура, облик, намерения.

Безскрупулната втора руска инвазия в Украйна, военните престъпления и жестокост очертават достатъчно ясен морален облик на сегашния руски режим. Бруталната неосъветска армия си проправя път единствено чрез пълно разрушение и буквално заличава цивилизационната инфраструктура.

Свидетели сме и на "разомагьосването" на Китай, който само в рамките на няколко години от партньор и пазар се превърна в конкурент и съперник. Репресията върху Хонконг, непрестанния натиск върху Тайван, лагерите в Синдзян и военните действия срещу Индия дават отчетлива представа.

Агресивните санкции срещу държави (Австралия, Литва и други), които си позволяват да критикуват Пекин, илюстрират реалното отношение към по-малките страни. Изкупуването на западни стратегически активи допълнително разкрива дългосрочните намерения на Пекин.

Проблемите все повече се увеличават

Русия и Китай изпитват и все повече затруднения в опитите си да покажат убедителни алтернативни модели. И двете вървят към неототалитарни системи, едната дигитална, другата аналогова.

Руската икономика е пред имплозия, а китайската забавя ход, трупа дълг (вече над 320% от БВП) и все повече пречи на недържавните фирми. Руската е свръхзависима от енергийни източници, а китайската все повече се самозатваря и ограничава възможностите за чуждия бизнес. Москва дори спря да промотира Евразийския съюз на фона на неговата пълна несъстоятелност, а Пекин мисли начини да преформатира стратегията "Пояс и път". "Нулевият Ковид" се превърна в тотална мрежа за контрол, в която хората са държани буквално като затворници в апартаментите си.

На трето място, непрекъснато намалява стопанската и друга зависимост на Запада от Русия и Китай. В ход е разкачване от Русия в енергетиката, инвестициите, потреблението и други. Все повече западни фирми напускат Китай и диверсифицират производствени вериги, бизнес стратегии, инвестиционни намерения.

Новият политически почин на Пекин за самодостатъчност допълнително ще свие обмена със западните общества и икономики. Във времето този процес ще има нарастващо значение, просто защото все по-малко стопански субекти, икономически сектори и икономики ще зависят от отношенията с двете неототалитарни държави. На фона на влошените политически отношения, това ще доведе до допълнително свиване на основата, върху която стъпват шансовете за реалната им чуваемост и убедителност.

Стесняването на обхвата и дълбочината на отношенията с двете държави няма как да не доведе до намаляване на тяхното влияние. Ще бъдат свити възможностите за финансиране, установените мрежи и организирани интереси в тяхна полза постепенно ще отслабнат, без да изчезнат.

Какви ще се последствията

Енергийното разкачване на Европа директно ще удари руския капацитет да влияе и контролира важни политически сегменти, дискусии, експерти и медии. Подобен процес ще се случи и по отношение на военната модернизация, която трайно ще откачи бившите комунистически държави от постсъветските военни комплекси, структури и зависимости, особено в страни като България.

По много причини, Западът едва ли ще предприеме подобно икономическо разкачване от Китай, но промяната в целите, тона и обхвата на отношенията с Пекин ще го затруднят допълнително в изграждането и развитието на необходимата инфраструктура за влияние.

Вярно е, че страната успя да напредне в това отношение на определени места, например, в части от Африка, Сърбия, Унгария, Черна гора и други. Но "поднебесното царство" трябва да преодолява дълбоки отлики в история и култура, за да подобри позиционирането си.

На Китай все още му липсва дълбочина на присъствието и сега тази задача ще стане още по-трудна. И знаците за това се увеличават. От години китайските политици и администрация се опитват да задълбочат влиянието си в ключова страна като Египет.

Президентът Си и неговите подчинени непрекъснато говорят за "много специални отношения", защото това е първата арабска и африканска страна, която установява дипломатически отношения с Пекин. Очаквано, Китай бе особено активен по отношение на гигантския проект на Кайро да изгради шестата по големина в света мрежа за бърз жп транспорт, с дължина над 2000 километра и на стойност над осем милиарда евро.

След месеци на неяснота, в крайна сметка буквално преди дни бе взето решение. Победителят е консорциум, начело с германската компания "Сименс".

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Двете Българии, които не се срещнаха около парламента
please wait

No media source currently available

0:00 0:10:55 0:00
XS
SM
MD
LG