Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Имаше ли пандемия?" Новите варианти на COVID-19 и готовността ни да се срещнем с тях


Надежда Цекулова
Надежда Цекулова

Новите варианти на вируса, причиняващ COVID-19, може да удължат пандемията. За това алармират Световната здравна организация, Европейският и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията в последните си анализи от края на месец май.

Вариантите на Омикрон ВА.4 и ВА.5, които имат допълнителни мутации в шипчестия белтък, значително по-успешно избягват предишен имунитет от ваксина или преболедуване, дори и от боледуване от Омикрон вариантите BA.1 и ВА.2.

Това доведе до предупреждения на учените за риск от нови вълни.

"И какво, в крайна сметка, имаше ли пандемия?"

Този въпрос ми зададе съсед, когато случайно се засякохме в метрото. Избухнах в смях, но в случката няма нищо смешно.

Острото навлизане в живота ни на войната, която Русия поведе в Украйна, напълно заличи темата за пандемията от COVID-19 от българския публичен дебат. Поетапното отменяне първо на изискването за зелен сертификат, а в последствие и на останалите ограничителни противоепидемични мерки беше резонно, но премина без никаква насочена комуникация поради напълно изчерпания и пренасочен медиен и обществен интерес.

Това остави у повечето хора усещането, че темата „коронавирус“(и всички неприятни поводи за нея) вече не съществува – до степен да се съмняват дали изобщо е била. COVID-19 обаче изобщо не си е тръгвал.

Още в началото на 2022 г. специалисти предупредиха, че високият потенциал на SARS-CoV-2 да се променя може да му помогне да остане още дълго в живота ни, и както политическите, така и здравните системи трябва да са готови за това.

От началото на май Португалия отчита осезаем ръст в новите случаи. Данните за приети в болница и смъртни случаи сочат, че ваксините сигурно предпазват от тежко боледуване и смърт и при новите варианти на Омикрон. В Поругалия 86% от населението са напълно ваксинирани, а още 8% имат започнат ваксинационен цикъл.

Новите варианти

Новите варианти на Омикрон ВА4. и ВА5. бяха открити в Южна Африка. През май случаи от новите варианти вече бяха регистрирани в повечето европейски страни.

BA.4 и BA.5 имат мутации на своя шипчест протеин, които ги отличават от BA.2. Протеинът е онази част от вируса, която се прикрепя към рецепторите на човешки клетки.

След началото на вълната в Португалия и съобщението на Португалския национален здравен институт, че BA.5 е отговорен за около 37% от всички положителни случаи, Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) прекласифицира BA.4 и BA.5 като варианти за безпокойство.

ECDC съобщи, че няма доказателства за повишена тежест на заболяванията в сравнение с инфекциите от предишните варианти, но BA.4 и BA.5 изглежда са по-лесно преносими.

Какво да очакваме в България?

В момента епидемичната обстановка в България, свързана с COVID-19, изглежда напълно спокойна. Броят на новорегистрираните случаи системно спада в последните два месеца, има и лек спад на среднодневната смъртност на седмична база, която в последната седмица за първи път падна под 5 души.

Въпреки това е възможно да имаме лятна вълна, смята д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория по инфекции на мозъка в Университета в Берн, Швейцария. По думите му всичко зависи от темпото, с което новите варианти ще навлязат в страната ни.

Ситуацията в Португалия показва, че топлото време не възпрепятства разпространението, затова евентуален епидемичен риск ще зависи по-скоро от движението и поведението на хората. Есенно-зимният период обаче остава по-рисков и отново ще изисква подготовка, предупреждава д-р Илиев.

„Ще бъде разумно здравната ни система да е подготвена, да бъде осигурено финансиране, складова наличност на медикаменти, консумативи и ковид звената да бъдат готови. Следващата зима вероятно COVID-19 все още ще предизвиква напрежение“, казва той.

По думите му разумната политика може да изисква и връщане на част от мерките в общността, и обществото трябва да бъде информирано и подготвено за това. „Достъпни, безплатни тестове за хора със симптоми, тестване в училище, безплатни маски – това са само малка част от мерките, които са най-лесни за изпълнение и могат да намалят разпространението при една вълна“, добавя специалистът.

Дали държавата планира разумни и предвидими политики би трябвало скоро да стане ясно. Отговорът на този въпрос се очаква с особена чувствителност от секторите, които понесоха несъразмерна тежест при опитите за овладяване на предходните вълни, и най-вече от родителите на деца в училищна възраст, които по данни на ЮНЕСКО са сред най-дълго стоялите в дистанционно обучение ученици в Европа.

През април парламентът прие промени в Закона за здравето, с които задължи Министерството на здравеопазването да има национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия.

От ведомството съобщиха за Свободна Европа, че в момента се актуализира Националният оперативен план за справяне с пандемията от коронавирус, и новият вариант скоро ще бъде представен.

"И, разбира се, ваксинацията"

„В момента в цяла Европа ваксинацията е замряла", казва още д-р Илиев. "С малката разлика, че в някои държави тя е достигнала почти 80% от населението, в други, като Португалия – почти 100% – докато в България нивото остава много ниско“.

Общият процент на напълно ваксинирано население в страната е около 30%. В групата на възрастните над 65 години, които са с по-висок риск от тежко боледуване и смърт, ваксинирани с основен курс са около 35%. На този етап е време те да обсъдят с лекарите си дали и кога е подходящо да им се постави нова подсилваща доза.

„В момента данните сочат, че при хората от рискови групи и тези, които работят в рискова среда, втори бустер има подчертано положителен ефект“, обяснява д-р Илиев. Според него най-добра защита би имало, ако масова ваксинация на рисковите групи се предприеме в самото начало на нова вълна, или ако такава вълна не настъпи през лятото – то през есента.

Доколко масова може да бъде една ваксинационна кампания срещу COVID-19 у нас след две години активна дезинформация е въпрос с тревожен отговор.

На 21 март Министерството на здравеопазването стартира информационната си кампания „Плюс мен“ с амбициозната идея да „завърши ваксинационния процес“ в България. Оттогава до 6 юни броят на напълно ваксинираните в страната се е увеличил едва с около 12 000 души.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве.

XS
SM
MD
LG