Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Празен чек" или "силна позиция"? Какво следва от решението за Северна Македония


Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски и премиерът (вече в оставка) на България Кирил Петков

България може и да се съгласи да вдигне ветото, но това не значи, че Северна Македония задължително ще започне преговори за членство в ЕС. Причината е, че София постави условия, с които Скопие може и да не се съгласи.

Условията на София са записани в един документ, който още не е подписан, но се оказа ключов за решаването на спора. Става дума за двустранен протокол между България и Северна Македония. Той е обсъждан между София и Скопие, но двете държави досега не са постигнали съгласие по всички точки.

Този факт се превърна в повод за критики срещу т.нар. френско предложение за решаване на спора със Скопие и решението на българския парламент, което даде мандат на правителството да го одобри.

В България президентът Румен Радев нарече решението на Народното събрание “празен чек”. Лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава само “на добри намерения”. И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.

Вярно ли е, че така българските искания може да останат неудовлетворени? Попитахме двама експерти - дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Стефан Тафров и бившата министърка по европейските въпроси Гергана Паси. И двамата смятат, че няма такъв риск.

“Ако македонската страна не подпише протокола, няма да има начало на преговорите”, каза Стефан Тафров. “Той се споменава във френското предложение, така че ако македонската страна не иска да го подпише, значи отхвърля предложението.”

“За да се одобри преговорната рамка, този двустранен протокол трябва да бъде подписан”, каза Гергана Паси. “Така ние въвеждаме в многостранния преговорен процес своите двустранни въпроси. Само че вече не ги решаваме двустранно, а многостранно, което дава още повече сила на нашата позиция.”

Съгласието на Скопие обаче не е в кърпа вързано. Много политици в Северна Македония вече реагираха отрицателно на т.нар. френско предложение. Опозицията поиска оставката на правителството, коалиционните партньори заплашиха да напуснат управлението, премиерът постави условия за македонско съгласие.

Какво следва от решението на парламента

Българският парламент прие в петък решение, с което възложи на правителството да одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора със Северна Македония.

Френското предложение предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС, а Европейската комисия да е гарант за изпълнението им. Този вариант стана известен като “френско предложение”, защото идва по време на френското председателство на Съвета на ЕС.

Решението на българския парламент предвижда правителството да одобри предложението на Съвета на ЕС само ако то отговаря на определени условия - да гарантира вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ, да гарантира, че нищо в преговорния процес няма да бъде тълкувано като признаване на македонския език от България и да гарантира, че добросъседството и спазването на договора от 2017 г. с България и на протоколите към него ще бъде критерий при преговорите.

Българското външно министерство приветства решението на българския парламент и посочи, че то се основава на предложенията на Френското председателство и не поставя “условия извън вече обсъдените такива при дискусиите в ЕС и в хода на двустранните преговори с Република Северна Македония”. Съгласно позицията на министерството от събота следващата стъпка е подписването на двустранен протокол със Северна Македония.

Какъв е този протокол

Договорът за добросъседство от 2017 г. предвижда създаването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя заседава поне веднъж годишно и заседанията се председателстват от външните министри на България и Северна Македония. Тази комисия може да приема протоколи към договора. Точно такъв протокол се очаква да бъде подписан сега.

Проектът на протокола, с който Свободна Европа разполага, включва конкретни стъпки и срокове за прилагането на договора. Той предвижда Северна Македония първо да включи българите в конституцията си, а след това да започне преговори за членство. Сред другите условия са борба с речта на омразата и дискриминацията спрямо българската общност, отваряне на архивите на югославската държавна сигурност, промени в учебните програми по история и география.

Някои от тези текстове обаче не са одобрени от македонските дипломати, стана ясно от доклад на министърката на външните работи Теодора Генчовска, прочетен пред комисията по външна политика в парламента. Основното разминаване е по отношение на момента, в който българите да бъдат вписани в македонската конституция - България иска това да стане преди началото на преговорите, а Северна Македония предлага да стане след това да бъде условие в преговорите.

Защо протоколът се оказа важен

Протоколът е неразделна част от т.нар. френски предложения за вдигане на ветото. Той се споменава в двата европейски документа, които ще дадат начало на преговорите, ако бъдат приети от държавите членки - Заключенията на Съвета на ЕС и Преговорната рамка.

“[Съветът] приветства съгласието за [двустранен протокол] за прилагане на Договора между България и Северна Македония”, пише в проектозаключенията, с които Свободна Европа разполага. В проекта за Преговорна рамка пише, че Северна Македония се задължава да спазва Договора за добросъседство с България от 2017 г. и двустранните протоколи за прилагането му.

Становището на българското външно министерство е, че протоколът трябва да бъде подписан преди България да одобри двата документа - т.е. да вдигне ветото. Решението на парламента предвижда протоколът да бъде подписан преди или заедно с приемането на т.нар. френско предложение.

Протоколът обаче досега не е подписан. Българското Министерство на външните работи изрази готовност да го подпише и призова Скопие да направи същото. “Ред е на отговорните фактори в нашата съседна страна да покажат, не с думи, а с действия, своята ангажираност и желание за собственото си, а и за това на региона, европейско бъдеще”, написа то в позиция от 25 юни.

Какво става, ако Скопие не се съгласи

Съгласието на Скопие не е в кърпа вързано. Българската външна министърка Теодора Генчовска каза, че по протокола има разногласия. Реакциите на т.нар. френско предложение в Северна Македония бяха до голяма степен негативни.

Три партии заплашиха, че ще излязат от властта заради документа, който определят като неприемлив. Ако го направят, кабинетът вече няма да има мнозинство. Опозицията от ВМРО–ДПМНЕ призова за оставка на правителството и предсрочни избори. Премиерът Димитър Ковачевски написа в социалните мрежи, че страната му би се съгласила с предложението само при определени условия.

Какво ще стане, ако Скопие откаже да подпише протокола?

“Протоколът е част от предложението на Френското председателство”, каза пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров. “Ако македонската страна не иска да го подпише, значи отхвърля предложението и няма да има начало на преговорите”

“Протоколът трябва да стане част от преговорната рамка. Но за да стане част от преговорната рамка, той трябва да е подписан от България и Северна Македония”, каза пред Свободна Европа директорката на “ПанЕвропа” Гергана Паси. “Но за да се одобри преговорната рамка, този двустранен протокол трябва да бъде подписан.”

Наистина ли решението е “празен чек”

Фактът, че протоколът между България и Северна Македония не е подписан, беше използван, за да бъде атакувано решението на парламента, което позволява вдигане на ветото.

Според президента Румен Радев то представлява “празен чек”, който “ще остави следващите български правителства в днешното положение да водят безплодни спорове с македонската страна”. Лидерката на БСП Корнелия Нинова написа във Фейсбук, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава само “на добри намерения”. И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.

Стефан Тафров и Гергана Паси обаче посочиха, че протоколът е част от френското предложение и ако не бъде подписан, преговорите няма да започнат.

Според Гергана Паси няма пречка текстът на двустранния протокол да бъде променян, но това е възможно само ако двете страни са съгласни.

“А в момента дори да има някакво желание за отстъпки между двете дипломатически ведомства, политическият шум е толкова голям, че той прави невъзможно предоговарянето”, каза тя.

По отношение на основния спорен въпрос в протокола - моментът в който Северна Македония да включи българите в конституцията си - въпросът е решен от т.нар. френско предложение. То предвижда провеждане на две междуправителствени конференции в началото на преговорите, вместо една, както обикновено - втората ще бъде проведена само след промяна на конституцията.

Чудите се какъв е този шум за Северна Македония. Ето обяснението
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:11 0:00

Facebook форум

XS
SM
MD
LG