Иля Костюков е само на 19 години, но вече е заплашен с изключване от университета, а полицията го посещава редовно в дома му. Единствената причина за това е неговата позиция срещу войната в Украйна.
Преди няколко месеца Костюков създава в родния си град Белгород в Русия антивоенна активистка група. Оттогава той е подложен на постоянен натиск - от ръководството на университета си, от полицията. Все пак той продължава дейността си и днес, въпреки че му се налага да заобикаля внимателно руските закони за цензура.
След началото на руската война в Украйна на 24 февруари в големите руски градове имаше протести. Пет месеца по-късно руските затвори са пълни с критици на Кремъл и все по-малко хора се осмеляват да се противопоставят на действията на управляващите. Онези, които го правят, са изправени пред засилващи се репресии и ново законодателство, което предвижда до 15 години затвор за критики срещу руската армия.
Костюков обаче вярва, че значителна част от руското население все още може да приеме аргументи против войната, въпреки увеличаващата се националистическа подкрепа за офанзивата.
„Като цяло е прието, че мнозинството от гражданите на страната ни подкрепят действията на правителството в Украйна, но нещата не са толкова прости тук“, казва той пред Радио Свободна Европа.
„Създадох организация, за да има алтернативна гледна точка тук, в Белгород. Вече сме събрали 100 съмишленици, въпреки че групата не е ангажирана с никакви кампании в момента“.
Белгород се намира на север от Харков, на около 40 километра от границата с Украйна, и има около 400 000 жители. Името на организацията е Белгородски антивоенен комитет. Тя е постигнала някои свои цели въпреки все по-трудните условия за активизъм в Русия.
„Трудно ми е просто да стоя и да мълча. Можем да опитаме да променим нещо и поне да знаем, че сме направили всичко по силите си“, казва Костюков.
В очакване на пробив
По думите на руснака групата е изпратила над 15 000 писмени призива за прекратяване на войната до руски депутати на местно и национално ниво.
Тя се фокусира също върху локални проблеми като например спирането на проект за нов тролейбусен гараж в града. Комитетът отразява и политически процеси в Белгород в канала си в Телеграм и предоставя правна подкрепа на обвиняеми.
По думите на Костюков групата планира да разпространи брошури, за да информира гражданите за икономическите последствия, до които войната води в Русия и по-конкретно в Белгород.
Според него разпространяването на посланието, че Русия трябва да спре войната, става все по-трудно, защото все повече хора започват „да се убеждават от собствения си национализъм, че украинците са нацисти“.
Той обаче смята, че аргументите за ефекта на войната върху националната икономика са най-убедителни и могат да бъдат отправна точка за достигане до хората, които иначе подкрепят „специалната операция“, както Кремъл нарича войната в Украйна. Москва не е обявила мобилизация и формално отрича, че е във война.
„Трябва да се започне с ежедневни дреболии и след това да се насочи вниманието към сериозни теми, свързани със „специалната операция“, казва Костюков. „В някакъв по-късен момент емпатията им се включва и те разбират колко е лошо това за съседите ни (в Украйна)“.
Новата реалност
Все още е трудно това твърдение да бъде потвърдено със социологически данни. Макар и да има признаци за някакъв ефект от западните санкции в Русия, според експерти ще отнеме време те да повлияят сериозно на икономиката. Трудно може да се прецени и общественото мнение за войната в цялата страна.
Според социологическата агенция Левада интересът на руснаците към войната намалява с всеки месец. Нейно изследване показа, че през март 64% от отговорилите обръщат поне известно внимание на конфликта в Украйна, докато през май процентът е спаднал до 56%.
Възможно обяснение за това е, че ефектът от войната върху ежедневието на руснаците в големи градове като Москва и Санкт Петербург е по-малък. По-пасивни са и руснаците, които населяват територии, които са по-далеч от Украйна.
На места като Белгород обаче войната е много по-видима. Градът стана и част от пропагандата на Кремъл за войната. В началото на април Москва обвини Киев, че два украински хеликоптера са атакували цивилно петролно депо в покрайнините на града, причинявайки пожар. Появи се и видео, на което се вижда как ракети удрят съоръжението, но украинските военни отрекоха да са замесени.
На 3 юли руските власти отново съобщиха за експлозия в града, която според тях е в резултат на украинска атака. Киев отрече обвиненията.
Всичко това поставя въпроси за бъдещето на Костюков. Той казва, че остава отдаден на каузата си и не планира да прекратява активистката си дейност или да напуска Русия. Активистът обаче добавя, че той и останалите членове се намират в много трудна ситуация, опитвайки се да избегнат последиците от цензурата, и че се притеснява за това какво му предстои.
По време на интервюто с Радио Свободна Европа той подбира думите си внимателно. Казва, че внимава да използва израза „специална военна операция“ вместо „война“. Руските власти въведоха изискване медиите да не използват думи като „война“ или „инвазия“ за действията на Русия в Украйна, а нарушителите са заплашени от затвор.
„Не искам да свърша в руски затвор и се опитвам да се защитавам, както мога“, казва той. „Държим се и говорим много внимателно. Все още трябва да следваме вътрешната цензура, за да не ни осъдят. Няма да е трудно (за властите) от нашия регион да започнат наказателно дело от нищото“.
