Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво знаем за новата вълна на COVID-19 в България


Заразените от коронавирус в България отново се увеличават. Надежда Цекулова се свърза със здравното министерство, за да разбере какви са препоръките му.

COVID-19 е тук. През последните седмици вълната, която преди месец се надигна в Европа, достигна България и броят на разболяващите се расте всекидневно.

За последния месец средният брой на новорегистрираните случаи на седмица в официалната система е нараснал три пъти.

Aко към 4 юни са отчитани средно 164 нови случая дневно за седемдневен период, то към 4 юли те вече са 480. Процентът на положителните тестове също бележи ръст от 4% на 14% от 4 юни до 4 юли.

Нараства и броят на настанените в болница, както и броят на пациентите, които попадат в интензивни отделения. Засега ръст в смъртността не се отчита, но данните от предходни вълни сочат, че той обичайно идва между две и четири седмици след увеличаването на случаите.

Във всички проследявани групи неваксинираните са между 70 и 90%.

Какво препоръчва Здравното министерство

На този етап Министерството на здравеопазването няма да въвежда задължителни мерки. Здравните власти обаче горещо препоръчват гражданите да избягват, когато е възможно, струпване на хора на закрити места, да носят маска и да спазват повишена лична хигиена.

Ако се налага, мерки ще бъдат въвеждани при съответното ниво на разпространение
Илия Тасев

„Следим ситуацията и през следващата седмица отново ще разгледаме данните, и ако се налага, мерки ще бъдат въвеждани при съответното ниво на разпространение на заболяването и натовареността на болничната система“, каза Илия Тасев, завеждащ дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ в министерството.

До няколко дни ведомството възнамерява да публикува новия план за овладяване на разпространението на вируса. С този план ще бъдат съобразени и евентуалните мерки при ръст на нуждаещите се от болнично лечение.

В момента не се налага и въвеждането на допълнителен здравен контрол на границата за влизащите в България. И това обаче може да се промени за дни, според развитието на ситуацията.

По наблюдения на министерството през последните дни повишаването на броя нови случаи води и до ръст на интереса към имунизациите срещу COVID-19, макар и слабо изразен.

На 21 март Министерството на здравеопазването обяви началото на мащабна кампания със заглавие „Плюс мен“, целяща повишаване на доверието във ваксините срещу COVID-19, а с това – и ваксинационното покритие. За изминалите три и половина месеца броят на хората със завършен ваксинационен статус обаче се е увеличил едва с около 14 хиляди души, а целта „70% ваксинирано население“ изглежда напълно недостижима.

Ваксинираните, дори когато се разболеят, са по-малко заразни за околните

От 24 юни в България е разрешено и поставянето на втори бустер и РНК ваксина при лица над 18 г., чийто завършен ваксинационен курс е с двудозова ваксина. От здравното ведомство уточняват, че бустерните дози повторно стимулират отслабения имунен отговор и с по-нисък вирусен товар. Това означава, че ваксинираните, дори когато се разболеят, са по-малко заразни за околните.

Втората бустерна доза може да се приложи най-малко 4 месеца след първия бустер при лица, чийто завършен ваксинационен курс е с двудозова ваксина. Тя може да бъде поставена във ваксинационните пунктове на РЗИ, кабинетите на общопрактикуващите лекари, както и в лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ.

Вторият бустер е най-препоръчителен при хора с компрометиран имунитет, с онкохематологични заболявания или бъбречна недостатъчност, потребители и персонал в социални заведения, медицински специалисти, и хората над 65 г.

Няма изненади

След две години и половина пандемия, светът (а надяваме се – и България) вече добре прогнозира хода на епидемичните вълни. Още през май Световната здравна организация, Европейският и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията предупредиха, че последната мутация на коронавируса се разпространява интензивно, и обществата трябва да се подготвят.

Актуалната вълна е предизвикана от два подварианта на Омикрон – BA.4 и ВА. 5. Първата държава в Европа, където те предизвикаха епидемична вълна, беше Португалия. Веднага стана ясно, че разпространението по целия континент няма да закъснее много.

Инфекциите се увеличават в редица страни - Германия, Франция, Гърция, Австрия, Италия, Швейцария и Испания, според проекта Our World in Data на Оксфордския университет, който проследява пандемията.

Проучванията показват, че подвариантите BA.4 и BA.5 са добри в избягването на предходен имунитет, независимо дали той е придобит след боледуване или след ваксиниране. BA.4 и BA.5 изглежда не водят до по-тежки заболявания, но, както при предишните вълни, увеличаването на случаите може да доведе до увеличаване на хоспитализациите и смъртните случаи, предупреждава ECDC.

Специалистите прогнозират, че пикът на тази вълна вероятно ще бъде в края на юли

Специалистите прогнозират, че пикът на тази вълна вероятно ще бъде в края на юли, тъй като тя се развива стремително бързо, въпреки горещото и сухо време.

Основната тревога

Въпросът, който си задават международни експерти, медии и политици е какво следва наесен, когато хората отново ще бъдат принудени да прекарват дълго време на закрито. Засега препоръките са в началото на есента да се разгърне реваксинационна кампания сред уязвимите групи, за да може евентуални есенно-зимни вълни да преминат по-леко. За Европа строгите ограничения от 2020 г. изглеждат минало, а рутинната ваксинация – необходимо настояще.

Европейският съюз обаче постигна своята цел за ваксиниране на над 70% от населението още през есента на 2021 г., докато България и до днес не е успяла да ваксинира дори 1/3 от населението си.

Дали оптимистичните европейски модели са приложими за страната ни при това положение, явно предстои да видим.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

Най-ново видео

Ларс Нордби от Велико Търново
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:24 0:00
XS
SM
MD
LG