Връзки за достъпност

Извънредни новини

Пак няма пари. Как държавата (не) реши проблема с "оф-лейбъл" лекарствата за деца


Това лято се разбра, че деца, лекуващи се с т.нар. "оф-лейбъл" медикаменти, остават без лечение. Това са лекарства, които се прилагат извън официално регистрираното им приложение. Затова парламентът прие спешна поправка в последния възможен момент. Но тогава се оказа, че липсват и пари.

В последната си работна седмица 47-ото Народно събрание гласува едно решение с пълно единодушие.

Няколко десетки семейства и още толкова ангажирани лекари, активисти и политици го чакаха със затаен дъх.

Причината е, че се очакваше приемането му да направи разликата между живота и смъртта за група деца, лекуващи се със скъпи и труднодостъпни в България терапии, използвайки ги извън официалното им предписание. Специалистите наричат този тип лечение "оф-лейбъл".

Гласуването мина успешно. Дали това обаче наистина гарантира достъпа до животоспасяващите медикаменти на тези деца?

Засега този въпрос остава без ясен отговор.

Какво е "оф-лейбъл" лечение

Едно от тези семейства отглежда дъщеря, която съвсем скоро е станала пълнолетна. През 2017 г., момичето е оперирано от карциносарком на десния яйчник. След операцията преминава през няколкомесечна химиотерапия и привидно се възстановява. След няколко месеца обаче състоянието ѝ отново се влошава и лекарите откриват разсейки в далака и черния ѝ дроб.

Генетични изследвания в чужбина показват мутация, изискваща лечение с "оф-лейбъл" лекарство.

Това означава, че заболяването на момичето не е записано в кратката характеристика на медикамента и той не може да се регистрира за лечение на нейното състояние, но въпреки това има научни данни за положителното му въздействие в случаи като нейния.

Близо година и половина тя получава лекарствата си от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) по специален ред за финансиране на лечение на деца в България и чужбина.

"На всеки три месеца лекуващият лекар подготвяше документи, ние попълвахме заявления и декларации, които внасяхме лично в Районната здравна каса. До две-три седмици получавахме одобрение. След това лекарството ни пристигаше в болницата и си го взимахме оттам", разказва пред Свободна Европа майката на момичето, която предпочита да остане анонимна.

И така до началото на юли, когато се очаква поредното одобрение. Но такова не идва. На въпросите на майката от здравната каса обясняват, че трябва да почака законодателни промени. Ако те бъдат одобрени, може и да има лекарства. Медикаментът на момичето струва 11 700 лв. на месец и поддържа ремисията на изключително агресивното му онкологично заболяване.

В същата ситуация се озовават десетки семейства, чиито сигнали започват да валят към медиите. Обяснението на институциите е, че през 2020 г. е въведена законова забрана "оф-лейбъл" медикаментите да се плащат с публични средства.

Въпросът как тогава НЗОК все пак ги е плащала до юни 2022 г. и какво ще стане с нуждаещите се от лечение, ако в оставащите си работни дни парламентът не коригира тази законова забрана, не намират ясен отговор.

"Никой не ме е търсил"

Така буквално за няколко дни Министерството на здравеопазването (МЗ) изработва, депутати внасят, а Народното събрание единодушно приема необходимата промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Поправката разрешава при определени условия "оф-лейбъл" лекарствата да се плащат с пари от бюджета.

Майката на момичето с карциносарком, което вече месец не се лекува обаче, все още не знае дали това е добра новина и за нея.

"Никой не ме е търсил", обобщава тя ситуацията.

Причината за липсата на движение може да е административна, тъй като гласуваните по спешност промени все още не са публикувани в Държавен вестник. Девойката обаче е със спряно лечение вече повече от месец, а изглежда, че пред лечението ѝ може да останат бариери и след обнародването на ключовия законов текст. И не само пред нейното.

Става дума за пари

За да се разбере казусът по-добре, е нужен поглед назад.

НЗОК плаща "оф-лейбъл" медикаментите за деца от 1 април 2019 г., след като пое цялата дейност на закрития Център "Фонд за лечение на деца" и аналогичната Комисия за лечение в чужбина, която се занимаваше с пациентите над 18 години.

Така касата се озова в ситуация да заплаща лечението на едни деца по реда на Закона за здравното осигуряване, а на други (чиито диагнози и терапии остават извън обхвата на здравното осигуряване) – по реда на специална наредба.

Вторият инструмент дава възможност да се заплащат лекарства, които не са регистрирани в България, или които се използват "оф-лейбъл". В същото време обаче ограничава възможността на осигурителната институция да упражнява контрол, включително върху цената, на която ще плати дадено лекарство или изделие.

От 2015 г. насам разходите за лекарства и медицински изделия, които се заплащат през този инструмент, осезаемо нарастват. Ако тогава всички разходи на Фонда за лечение в България са били под 6 млн. лв. за подпомагане на 867 деца, то през 2019 г. вече са над 22 млн. лв. за подпомагане на 647 пациенти, а през 2021 г. – над 33 млн. лв. за 1546 деца.

Само за първото тримесечие на 2022 г. се изразходват над 12 млн. лв. по това перо, както става ясно от публичните отчети на звеното, публикувани на страницата на НЗОК. За сравнение – само 194 хил. лв. са за лечение в чужбина.

Спрени заповеди

Според стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК от 22 юли тази година, именно големият ръст в разходите за "оф-лейбъл" лекарства става повод за спиране на плащанията за тези лекарства в началото на лятото, а не законовата забрана, която така или иначе съществува от 2020 г.

Логичната развръзка е, че въпреки експедитивната работа на 47-ото Народно събрание в последните му работни часове, много деца и възрастни може да останат без лечението, на което имат право. Просто заради липса на пари.

В цитираното заседание управителят на касата проф. Петко Салчев обяснява на колегите си, че от предвидените 37 млн. лв. по това перо в годишния бюджет към началото на юли са останали едва 4 млн. В същия момент обаче "в една болница" са се появили едновременно 8 деца, които се нуждаят от лекарства на обща стойност 2,5 млн. лв.

От думите му става ясно, че той е "спрял заповедите" на тези 8 деца, за да се анализират два въпроса: наистина ли всички тези деца изпълняват критериите за предложеното скъпо лечение и как касата да се справи с възникващия финансов дефицит. Представителят на Министерството на здравеопазването доц. Васил Пандов коментира, че ведомството също трябва да направи одит на "тази група".

От сигналите на пациентите към медиите обаче може да се предположи, че всъщност са спрени всички плащания за лекарства по този ред и няма информация кога и дали те изобщо ще бъдат подновени.

Търсят се 35 млн. лв. и важни отговори

За да изпълнява дейността си по осигуряване на лечение в чужбина и България по наредба 2 на МЗ от 27 март 2019 г., НЗОК се нуждае от допълнителни 35 млн. лв., сочат собствените ѝ прогнози.

От тези пари зависи лечението до края на годината не само на цитираните от проф. Салчев 8 деца, а и на всички останали, които получават лекарствата си по същия ред – нуждаещите се от лечение в чужбина деца и възрастни, нуждаещите се от трансплантация и др. От въпросните средства зависи и дали момичето с карциносаркома от началото на тази история ще продължи да получава своите 4 хапчета дневно, които я поддържат в ремисия.

Средствата за тези плащания здравната каса получава от бюджета на здравното министерство, а не от здравноосигурителни плащания. Това дава шанс проблемът да бъде решен дори и в условията на служебно правителство и липса на работещ парламент.

Освен пари обаче, институциите дължат на засегнатите пациенти и техните лекари отговор на въпроса дали този преразход е резултат, освен от обективни причини, и от нечия недобросъвестност.

И ако това е така, институциите би трябвало да отговорят защо цената се плаща отново от най-беззащитните по веригата – пациентите.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве.

XS
SM
MD
LG