Връзки за достъпност

Извънредни новини

Томас Ман, доктор Фаустус на романа


Томас Ман

Томас Ман, писател

(1875 – 1955)

Произход: Любек, Германия, богато и артистично семейство

Образование: Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Технически университет в Мюнхен

Интереси: литература, философия, естетика, политика

Най-известни творби: „Буденброкови“, „Смърт във Венеция“, „Вълшебната планина“, „Йосиф и неговите братя“, „Доктор Фаустус“

Признание: Нобел за литература - 1929, Награда „Гьоте“ - 1949

„Ако искаш да напишеш днес модерен роман, той не трябва да е роман“ – казва Томас Ман. Но сам пише романи почти в стила на XIX век. „Почти“-то е иронията, която го поставя на върха на модерната литература.

„Дълбок е кладенецът на миналото. Дали не трябва да го наречем бездънен?“ Така започва един от най-фантастичните романи в историята на човечеството – „Йосиф и неговите братя“. За да го сътвори, Ман взима библейската история на Йосиф, синът на божия Иаков и красивата Рахил. Тук иронията е всеобхватна, всепроникваща, игрива и несериозна, дълбока, стряскаща, понякога просто движи сюжета, понякога докосва висини на мисълта и преживяването, не щади нито героите и ситуациите, нито самия разказвач.

„Няма нищо по-нехигиенично от живота“, казва Томас Ман. Но май точно чрез иронията опитва да го очисти, поне малко. „Йосиф и неговите братя“ не е скучен роман в четири тома и хиляди страници, напротив, той е прекрасен, бляскав, пълен с пикантни истории, изненади и перипетии, по-интересни от коя да е кримка.

Като мнозина от прочутата си фамилия, Томас Ман е „страстен писател“. Първият му разказ излиза през 1898, а последната новела – преди смъртта му през 1955. 57 години в занаята, той не спира да се развива и променя. Всичките му романи са добри, а всеки от наистина великите е свързан с различно десетилетие. Първо е „Буденброкови“, издаден през 1901, макар че получава Нобел за него чак през 1929. През 1912 е „Смърт във Венеция“. 20-те са под знака на „Вълшебната планина“, 30-те са посветени на „Йосиф и неговите братя“, а 40-те – на „Д-р Фаустус“, новата немска легенда за Фауст и продадената на Дявола човешка душа.

Томас Ман е роден през 1875 в Любек. Баща му е търговец и сенатор в местния парламент, майка му - креолка от Бразилия с немска, португалска и индианска кръв. Когато баща му умира, семейството се мести в артистичния Мюнхен, където Ман живее и работи над 40 години. Той учи история, история на изкуството, икономика и литература, пише отрано - още на 14, в писмо се подписва - „Томас Ман, лирико-драматичен поет“. В Мюнхен сътрудничи на литературни издания, излиза и първият му разказ.

На 21 получава по 180 марки месечно от семейната рента и живее три години в Италия, където подхваща и първия от най-великите си романи – сагата „Буденброкови“. Светът бързо оценява писателския талант на 26-годишния Томас Ман.

По това време той се запознава с Катя Прингсхайм, красива, умна и богата дъщеря на покръстена еврейска фамилия. Те се женят, имат шест деца и това е май единствената любов на писателя към жена – иначе той се интересува само от момчета и това е публична тайна, потвърдена 25 години след смъртта му, когато се отварят дневниците му.

Темите за любовта и смъртта в класическия фройдистки вариант в семейство Ман са у дома си. Той рано осъзнава своята хомосексуалност - влюбен е в момче още в гимназията, държи в кабинета си картина с голи момчета, които катерят скала, а „Смърт във Венеция“ е роман за възрастен полски аристократ, влюбен в млад италианец. Жена му и всички в семейството знаят всичко. Но, има едно голямо „но“ – неговата хомосексуалност никога не се реализира във връзка от плът и кръв, остава на платонично ниво, а самият Ман казва: „Как изобщо е възможно някой да спи с мъж?“

И не кокетничи. Той смята хомосексуализма за болест, потиска нагона си и го сюблимира в творчество. Това е свързано с ницшеанството и идеята, че творецът трябва да е болен, за да е гений. Темата се коментира във „Вълшебната планина“ и е в основата на „Доктор Фаустус“.

Но проблемите със секса не се изчерпват само с това, има и инцест. Като млада, жена му Катя спи със своя брат-близнак, а Ман използва това за сюжет в „Кръвта на семейство Валсунг“.

Сам той има открито хомосексуални чувства към сина си Клаус и в дневника от 1920 пише: „Намирам за съвсем естествено, че трябва да се влюбя в сина си, май веднъж завинаги съм приключил с жените“.

Не е приключил обаче, поне не с малките момиченца. Томас Ман има неизвестно какви точно, но специални отношения с дъщерите си и Ерика и Елизабет, и новелата му „Разстройство и ранна скръб“ е съвсем недвусмислена. Нравите в дома Ман са наистина специални. Повечето деца са бисексуални, силно депресивни, със суицидни наклонности и влечение към алкохол и наркотици. Клаус и Ерика, подобно на майка си и вуйчо си, имат връзка, а Клаус, който се самоубива, пише в мемоарите си: „Атавистичните табута и инцестните импулси от предишните генерации са още живи в нас“.

През 1914 избухва Първата световна война. „Европейският баланс“ не е по вкуса на немците, а Ман казва: „Балансът на Европа беше импотентността на Европа“. Той е за войната, пише статии против пацифизма и обществените реформи, и ги събира в „Размисли на аполитичния“. Но възгледите му се променят, поражението го отрезвява, подкрепя Ваймарската република и през 1922 се записва в Немската демократическа партия. През годините на политически вълнения обаче, у него зрее един от най-вълшебните романи – „Вълшебната планина“, който излиза през 1924.

Романът е наситен със сложен символизъм, дълбоки идеи, словесни и мисловни игри с времето, музиката, еротиката, класическия немски роман, болестите на тялото и духа. Той среща силен положителен отзвук, слагат до „По следите на изгубеното време“ на Пруст, критикуват го само отчаяни левичари като Брехт. Но парадоксът е, че през 1929 Томас Ман получава Нобел за литература не за „Вълшебната планина“, а за „Буденброкови“, книга отпреди 28 години.

С парите от наградата той купува къща и лятна вила, две коли, плаща дълговете на Клаус и Ерика и прави влог в швейцарска банка. Отдавна е свикнал на лукс – пътува в първа класа, има прислуга, добра храна, добро пиене, страхотни пури.

Скептичен е към националсоциализма и през 1930 изнася реч, в която казва: „Националсоциализмът е огромна вълна от примитивно варварство“. До 1936 отношенията му с режима са двусмислени, Ман е в доброволно изгнание, но не конфискуват имотите му и не забраняват да публикува - но Катя пише декларация срещу нацизма и той я подписва.

Големият проблем на Ман са дневниците, те са бомба от интимни подробности, но един от синовете му успява да ги измъкне от Мюнхен. През 1938 писателят е в Ню Йорк, а когато репортер го пита дали изгнаничеството тежи, отсича: „Където съм аз, там е Германия“.

През Втората световна война Томас Ман подпомага бежанци, води рубриката „Германски слушатели“ по Би Би Си и е сред малцината немски интелектуалци, поставили въпроса за колективната вина.

Пише „Доктор Фаустус“, романът излиза през 1947 и е дълбок опит писателят да отговори на важните въпроси за природата на злото и начините, по които то прониква в човека, за величието на духа и цената, която се плаща за всичко.

В годините до 1955 г. Томас Ман живее в Швейцария. Умира на 80 и е положен под скромна плоча в цюрихско гробище. А приятелят му Карл Цукмайер пише: „Пред този ковчег умът на деня запазва тишина. Сбъдна се живот, посветен на едно – творчеството на немски език като развитие на европейския дух.“

Facebook форум

XS
SM
MD
LG