Пиковата точка на глобализацията беше достигната преди около 15 години, но едва сега, изправени пред вируси, войни и глобална нестабилност, повечето политици и коментатори оценяват какво се случи в доста отдалечената 2008 година.
Свиването на съотношението на глобалната търговия към БВП е може би най-често цитираният индикатор, но много други също могат да бъдат изтъкнати. Например, делът на износа към БВП на Китай се сви от 31% през 2008 до едва 17% през 2019.
Икономистите могат да предложат и други. През последните години обаче разплитането на глобализацията набира допълнителна скорост, при това по няколко линии.
Сблъсъкът на Запада с Изтока
Изострянето на отношенията между Запада и Китай и частичното разкачване между тях е една от тези линии. Друга е свързана с COVID-19 и с утвърждаването на идеята за устойчивостта за сметка на скоростта, ‘just in case’ (за всеки случай) срещу ‘just in time’ (точно навреме).
Това доведе до умножаването на регионалните икономически споразумения, макар че някои от тях не вървят директно срещу глобализацията. Вече дори се заговори за ‘friend-shoring’, преместване на производства и операции в приятелски и съюзнически държави.
Втората руска инвазия на Украйна и напреженията около Тайван върнаха геополитическия риск и допълнително генерират препятствия. Навсякъде се завръща индустриалната политика, която в много случаи директно удря по различни икономически взаимозависимости. Отвъд тези по-актуални и измерими индикатори обаче, последното десетилетие наложи няколко важни корекции на глобализационната вълна от друг характер.
Възстановяването на идеята за национална държава
Може би най-съществената е възстановяването на националната държава като основна структура на общностите, които стоят зад нея.
Тя беше в немалка степен делегитимира в годините след Втората световна война и върху нея легна вината и презумцията, че неизменно нараства и заплашва да дегенерира в авторитаризъм или тоталитаризъм. Затова бе преоснована не просто като плуралистична демокрация със системи за взаимен контрол, но е като международно кооперативна организация. Казано иначе, отнета й беше част от суверенитета - не просто за да решава проблеми във все по-глобална среда, но и за да се избегне нейната силова атрофия.
ЕС, НАТО и Съветът на Европа са организации на тази логика. Глобализацията от 90-те години на миналия век добави и нов елемент. Ако основните проблеми са трансгранични, в областта на икономиката, сигурността или пък отбраната, то и решенията трябва да бъдат такива. В тази спирала на отдаване на суверенитет, в един момент националната държава започна да прилича на куха и безпомощна организация, която просто администрира.
Вълната от кризи след 2008 обаче генерира много социално недоволство от това развитие на държавата, ясно напомни нейното място и роля и тласна политическите процеси към нов баланс между нея и международните и транснационалните организации. Този процес тепърва започва.
Съвременната нация след средата на 20 в.
Подобна е динамиката и по отношение на съвременната нация, която на много места от базова общност на либералните демокрации през 20-и век се трансформира в агресор и предизвика световни войни и безброй по-малки конфликти. Затова и не е изненада, че годините след 1945 бяха посветени на това тя да бъде „удържана“, отворена отвъд мнозинството, обърната към различието и неговите групи и малцинства. Тази нагласа роди и един от най-интересните и динамични периоди в западната история, като културна и социална среда. Но за мнозина нацията остана вечно белязана от ексцесиите на отминалия век.
В крайна сметка глобализацията и безкрайното отваряне към света обаче предизвикаха своята контрареакция. Националната общност може и да се променя, но остава фундамент, ценност, важен свят на принадлежност, на солидарност.
Стопанският свят и промените в икономиката
Най-коментирана остава корекцията в областта на икономиката. Глобалният свят е прословуто „плосък“, по думите на Томас Фридман. В него всичко се движи с минимални препятствия, хоризонтално, между общества, държави, континенти и юрисдикции. Стопанският свят става хиперлиберален, уседналостта се превръща в пречка, в неизползвана възможност за инвестиция и предприемачество.
Именно в този нов свят бяха създадени и съвременните производствени вериги, които работят на принципа ‘just in time’, сложни, наплетени мрежи, преминаващи през десетки страни и времеви зони. Либерализацията навън стана възможна и чрез либерализация навътре. Тя включваше разхлабване на социалната държава, по-ниски данъци, пълно отваряне към чуждестранни компании от всички посоки и други. Отвореността и динамиката създаваха повече несигурност, но те трябваше да се компенсират от повечето възможности и достъп до нови пазари и индустрии.
Очаквано, безпрецедентната либерализация донесе множество проблеми, които постепенно започнаха да я делегитимират. Обещаният автоматизъм, който следва да намести изпадналите хора от тези сътресения не сработи, а неравенството нарасна прекалено много в повечето западни общества. Заедно с автоматизацията, глобализацията допринесе за невиждани размествания на производства и индустрии, а помощните механизми не се оказаха много ефективни спрямо цели социални прослойки и региони. Създаденото недоволство носи корекции на глобализацията и в това отношение и този процес ще продължи още години преди достигането на нов, по-приемлив баланс.
Културата и глобалната и трансформация
Съвременната култура бе също повлияна от глобалната трансформация. Тя бе движена от няколко разбирания, които започнаха да оставят дълбока следа в западния свят. Новото време предлагаше безкрайно многообразие, отваряне към отдалеченото и различното, придаване на стойност на всяка културна специфика, дори нов културен синтез от общуването на местно и далечно.
Създаде се разбиране, че национална култура неизменно носи в себе си способността да се самозатваря, да бъде самодостатъчна и, почти сигурно, нетолерантна. И това трябваше да бъде преодоляно. A la carte културен свят, който носи пластичност, поставя под съмнение всяка културна привичка и търси нещо, което я допълва, изменя, измества.
Ускорената миграция и технологичните промени в медийното пространство и общуване допълнително приближиха множество култури до повечето граждани в отделните общества. Но постепенно достъпът до тях и опознаването им бяха превърнати в настояване за синхронизация с тях, за промяна на собствената култура по техен образ. Съвсем очаквано, това се възприе от много хора в западния свят като загуба на идентичност и предизвика недоволство. Нещо повече, успоредно с това се случваше и превръщането на мултикултурализма от проект за признаване и приемане на множествените култури в догма за вината и покаянието на културата на мнозинството. Именно тук в момента тече една от най-острите корекции на глобализацията, която предизвиква и най-много дебати.
Глобализацията и политиката
Промените от последните десетилетия имаха голямо отражение и върху самата политика. Най-общо казано, тя бе изчерпана от съдържание в две посоки. Логиката на пазара и либерализацията свиха политическия дебат и управленски опции, разширяването на пазарния механизъм просто измести управленската вариативност и дебати за алтернативи. Прехвърлянето на суверенитет и презумцията за решаване на проблеми на наднационално ниво пък я отслаби от друга посока.
Затова и не е случайно, че от години изсипването на вина по посока на Брюксел се превърна в политически спорт. Не е случайно, че политиката се поизпразни от съдържание, в нея спаднаха залозите, безсилието взе надмощие и глобализираният свят се превърна в алиби за управленска безпомощност.
Проблемът сега е, че пред нас са все по-слаби и безлични политически елити, лишени от достатъчно адекватна политическа социализация и опит. Погледнато цялостно, намираме се в поредица от корекции на продължителна либерална глобализация, чийто резултат е все още неизвестен. Отсега обаче е ясно, че ще трябва да бъде намерен нов баланс между национално и транснационално, местно и чуждо, ще трябва да бъде възстановен капацитетът на националната държава и управление, да бъдат намерени механизми за овладяване на непрестанната икономическа несигурност.
Турбуленциите едва сега започват.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
