Всевъзможни международни институции се произнесоха по най-категоричен начин за инвазията на Украйна. Наскоро бяха приети нови два документа.
Единият е резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 13 октомври. Макар да не се представя така, Съветът има характер на правозащитна неправителствена организация. В него членуват 46 държави, а Асамблеята му има 100 члена. От тях 99 подкрепят, а 1 – турският представител – се въздържа по разбираеми причини, Турция иска да запази възможности за посредничество.
Резолюцията квалифицира настоящото управление на Руската федерация като „терористичен режим“ и настоява за ускорено установяване на ad hoc наказателен трибунал за руската агресия. Такъв съд ще работи независимо от постоянния Международен наказателен съд в Хага. Подобни трибунали имаше за Югославия и Руанда през 1990-те, аналогични са на Нюрнбергския.
Русия не се трогва и реагира с безразличие
Русия не се трогва и реагира с безразличие. За нея тази резолюция е като допитване до общественото мнение на социологическа агенция от друг континент или друга планета.
Подобно е положението и с последвалата резолюция, гласувана от Общото събрание на ООН (Асамблеята). Форумът е най-представителният в света. ООН, както по идея, така и в развитието си след средата на 1950-те е универсалната междудържавна организация. В нея парламентарно тяло е Асамблеята, а изпълнителен орган е Съветът за сигурност. Съветът има много широки правомощия, свързани основно с проблеми на мира, войната, международната сигурност.
Блокиране на ООН
Русия блокира опит за резолюция на Съвета за сигурност на 30 септември 2022. В текста на проекта беше определена като незаконна анексията на Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие, а Русия беше призована да оттегли незабавно и безусловно войските си от Украйна. От 15 члена на Съвета 10 гласуваха „за“, четири – Китай, Индия, Бразилия, Габон – се въздържаха. Проектът беше отхвърлен с ветото на Русия.
Така се стигна до проект за резолюция на Асамблеята. На специална извънредна сесия резолюцията беше подкрепена с огромно мнозинство. От 191 държави 143 гласуваха „за“, 35 се въздържаха, 5 бяха против (показателно - Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея, Еритрея).
Този внушителен резултат прави Резолюцията от 15 октомври 2022 високо легитимна. Някои я определят като историческа предвид факта, че от началото на войната това е най-силната подкрепа, която Украйна е получавала от най-висок световен форум.
Ако заплашваш с ядрено оръжие, за теб няма значение кой какво гласува и къде го гласува
Но какво следва от това? За Русия Асамблеята на ООН не се различава много от Асамблеята на Съвета на Европа. Русия е предприела най-опасната авантюра в историята си след Втората световна война. За държава, която заплашва с употреба на тактически ядрени оръжия (с мощта на атомна бомба над Хирошима) има ли някакво значение кой какво гласува и къде го гласува? Никакво значение няма, тези актове влизат в сметката, те са игнорирани от самото начало.
Какъв е пътят, ако нищо не работи
Изключването на Русия от Съвета по правата на човека към ООН и историята с последните две резолюции показва, че ресурсът на международните договорености е на изчерпване и вече не играе възпираща роля.
Има сериозни удари, които Русия може тепърва да понесе. Сред тях е възможното й обявяване за „спонсор на тероризма“ от Държавния департамент на САЩ. Такъв акт ще я изолира максимално като я постави в незавидната компания на страни като Иран, Сирия, Северна Корея, Куба. Но това е възможност за "в краен случай". С нея трябва да се борави внимателно, защото е едностранен акт на САЩ, който е близо до прекъсване на отношения.
Какво все пак може да се направи в тази посока и може ли изобщо? Отвъд обичайните за такива случаи резолюции няма други възможности, а наличните инструменти се провалят. Русия е заредена с достатъчна доза арогантност към ескалиращите реакции на международните институции и изобщо не се трогва.
Русия е заредена с достатъчна доза арогантност към реакцията на света
Точно това обстоятелство повдига въпроса дали нещо подобно на Руската федерация може да бъде член на ООН. От гледна точка на първичната задача на организацията, независимо че е неин фактически член, такава възможност е съмнителна. Ясно е, че ако Русия днес представяше кандидатурата си за членство, ООН нямаше да я приеме. Крайно време е този въпрос да се проучи и анализира, за да се обоснове възможността Руската федерация да бъде отстранена от ООН. По-реалистично е членството й суспендирано по някакъв начин (неясно засега какъв) докато тя руши мисията на самата ООН.
Има ли излизане от ООН
Несъмнено това е сложен въпрос. Директният отговор на юристите на ООН би бил: не, не е възможно. Но това съвсем не е очевидно, напротив.
Принципният ориентир, както за анализ и преценка, така и за действия в рамките на ООН, има друга посока. Всъщност в основата си той е сравнително ясен и прост.
Русия като член на Съвета за сигурност предприема действия, в резултат на които самата ООН губи смисъла си. Ако член на ООН може с действията си да разруши организацията, ООН е длъжна да вземе мерки за съхраняването си. На първо място тя трябва да неутрализира вътрешните фактори, които я водят до срив. Днес едва ли има друг толкова значим фактор, колкото руската агресия, военните престъпления и доближаването до кампания по геноцид, планирано изтребление на маси гражданско население.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
