Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как се казва това, което Русия извършва в Украйна


Жена от анексирания Крим позира до знака Z, поставен върху автомобил. Буквата Z се превърна в символ на подкрепата за руската военна инвазия в Украйна. 18 март 2022 г.

Путин може да бъде осъден за убийство, без да е изстрелял и един патрон. Изречението идва твърде лесно в журналистиката, но трудно в правото. Зад него стоят десетки международни норми, които регулират войните и наказват престъпленията срещу националност, етнос или раса.

На 18 май 1899 г. руският цар Николай Втори празнува рождения си ден. В чест на този празник в Хага започва международна конференция, която той е предложил. В нея за първи път се обсъждат правилата, които трябва да се спазват по време на война.

Години по-късно, когато Николай е вече убит от болшевиките, а идеите му са доразвити в повече детайли, всичките забранени действия по време на война започват да се наричат военни престъпления.

Към средата на 20-и век към този израз се добавят други две понятия, с които се назовават най-тежките и най-мащабните престъпления - едното е геноцид, а другото - престъпления срещу човечеството.

Между трите понятия има едно общо нещо - хората по света ги бъркат. Тук внасяме малко яснота за това кое какво е. Защото точно по тези текстове, разпилени из конвенции, устави и стари присъди, ще бъдат съдени сънародниците на Николай Втори, започнали война срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

Трупове по улиците и масови гробове. Какво остава след руската армия
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:43 0:00

Какво е военно престъпление

С този израз се назовава огромен набор от престъпления срещу цивилни, пленници и войници, свалили оръжие.

За да може един съд да се занимава с такъв въпрос, трябва да е покрито едно основно условие: да има доказателство за широкомащабен военен конфликт.

Хагските конвенции забраняват умишлените убийства и изтезанията на цивилни.

В случая с Украйна наличието на широкомащабен военен конфликт беше признато от ООН, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и десетки държави. От този момент нататък беше отворен пътят за наблюдаване на нарушенията.

Конвенциите, започнали като инициатива на Николай Втори, забраняват умишлените убийства и изтезанията на цивилни, военнопленници и свалили оръжието войници. Те забраняват неоправданото унищожаване на граждански обекти, депортирането или преместването на групи от населението, вземането на заложници, използването на цивилни като жив щит, нападението срещу цивилни, служенето с отровни оръжия и много друго.

Как се доказва това

Във вторник зам.-генералният секретар на ООН Розмари ДиКарло съобщи, че именно цивилните в украинския град Буча са били цел на нападението. Това означава, че според нея цивилните са загинали не от случайно уцелил ги снаряд (в този случай смъртта им може и да не е военно престъпление), а от действия, изначално насочени именно срещу тях. Това е пример за логиката, която би следвал един съд, за да признае извършеното за военно престъпление.

За да се стигне до такова заключение, са нужни доказателства и видео записите са само малка част от тях.

Нужни са очевидци, експерти по военно дело и съдебна медицина, които да покажат кога е настъпила смъртта, местено ли е тялото, откъде е идвала стрелбата и кой се е намирал на мястото, от което е стреляно.

Тези доказателства не са достатъчни, ако се отнасят за един или двама убити. Военното престъпление е такова само ако е част от план или политика, или ако е част от широкомащабни действия.

Какво е престъпление срещу човечеството

Президентът на САЩ Джо Байдън, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, много лидери от ЕС наричат случващото се в Мариупол и Буча военни престъпления, но избягват другото определение, което един бъдещ съд би могъл да им даде – престъпления срещу човечеството.

Причината да избират единия израз пред другия е в едно негласно правило – изразът „военни престъпления“ се приема за по-общото и по-разбираемото понятие, то е с почти половин век по-старо от другото и е по-лесно за употреба и разяснение, защото изглежда като основа за доказване на всичко следващо. А първото „следващо“ е престъплението срещу човечеството.

Както каза един съдия в Трибунала за бивша Югославия, въпросът е дали едни военни престъпления могат да се сметнат за прераснали в престъпления срещу човечеството. Не всички юристи по света си представят тези понятия като „стълбичка“, в която едното е „над“ другото, но илюстрацията на съдията е все пак валидна.

Срещу всеки от нас, дори и физическите жертви да са съвсем далечни от нас хора.

Престъплението срещу човечеството е наречено така, защото се смята за извършено срещу всеки от нас, дори и физическите жертви да са съвсем далечни от нас хора.

Понятието покрива почти същите престъпления (убийства, депортиране, изнасилване и пр.), към които се добавят и някои други, например етническото прочистване. Независимо от приликите, престъплението срещу човечеството съдържа три големи разлики спрямо военните престъпления.

Първата е в това, че престъплението срещу човечеството може да бъде извършено и в мирно време, а не само по време на война. Втората важна разлика е, че зад такова престъпление трябва да стои държава, подобно на нея образувание или хора, действащи в тяхно име. Втората важна разлика е, че всички изброени престъпления трябва да са извършени не просто срещу цивилни, а на политическа, расова, религиозна или етническа основа.

В случая с Украйна съществените думи в това условие са „политическа“ и „етническа“ основа на престъпленията, които обаче като конкретно проявление си остават същите – убийства, изнасилване, мародерство и пр.

Руският президент Владимир Путин нееднократно посочи, че негова цел е да свали „режима“ в Киев, да „денацифицира“ Украйна и подкрепящите „режима“ ѝ „нацисти“. Той също така оспори съществуването на украинска държавност, а украинците определи като част от руската общност. В един бъдещ съд юристите ще трябва да докажат, че престъпленията срещу цивилни са извършени на политическа и/или етническа основа.

Какво е най-сложното: геноцид

С тази дума тече най-тежката публична злоупотреба, откакто е започнала войната в Украйна. Първо Путин каза, че геноцид е извършен от украинците „срещу Донбас“. После Зеленски каза, че руснаците извършват геноцид „срещу Украйна“. В понеделник Байдън беше попитан дали смята, че в Украйна се извършва геноцид.

„Мисля, че са военни престъпления“, каза Байдън.

Ето защо е трудно да се определи кое масово убийство какво е: защото има три понятия за него, които отстрани изглеждат като едни и същи, но всъщност се отличават по своите цели, по това дали жертвите могат да се обособят в точно определени групи и по това какъв е бил планът, довел до убийствата.

Геноцидът например изключва убийствата на политическа основа. Това означава, че ако Украйна настоява, че – примерно в Буча – е било извършено масово убийство именно на политическа основа, което е представлявало престъпление срещу човечеството, няма да е уместно тя да поиска същият инцидент да се признае и за акт на геноцид.

Къде е извършен съдебно признат геноцид

Геноцидът е най-тежкото престъпление в правото. Стандартът за доказването му е толкова висок, че дори 100 хиляди жертви в Босна, при очевидно за всички етническо престъпление, не бяха признати за жертви на геноцид. За геноцид беше признат един единствен епизод от войната в Босна – убийството на над 8000 мъже и момчета в Сребреница. Никъде другаде.

Причината е в това, че броят на убитите при геноцид е по-маловажното условие, за да бъде признат от съда. Ето какво „по-важно“ търси съдът: дали извършителят е преследвал геноцидната цел да унищожи една група хора като такава. Групата може да е само национална, етническа, расова или религиозна. Тя не може да е „Донбас“ или „Украйна“.

Що се отнася до целта, тя е призната от международното правосъдие за „умствен фактор“, който най-често се извежда не от документи, а косвено, „чрез фактологични презумпции“. Цитатите са от дело на Трибунала за Руанда, където почти всички дела завършиха с присъди за геноцид. Общо за тези дела беше заключението, че хуту са имали за цел да унищожат тутси именно като такива.

В случая с Украйна обаче затруднението идва дори не от думата цел [на Русия], а от понятието за група, набелязана за унищожение. Във вторник, след Буча, президентът Зеленски за първи път посочи коя, според него, е групата – „над 100 националности в Украйна“. Специалистите може би ще изменят тази формулировка с времето.

Къде е тук Путин

При доказването на тези три големи престъпления се прилага един израз, който в украинския случай води директно до руския президент. Изразът е "командна отговорност" или "отговорност на висшестоящия". Той често се схваща така: който е издал престъпна заповед, трябва да отговаря за нея. Само че не е само това.

Понятието се прилага и в случая, в който заповед няма, а военното престъпление е извършено. И въпреки това признатият за виновен ще бъде включително командирът. Този командир също има командир. Пътеката води до най-високопоставения в йерархията и се нарича верига на командната отговорност. В руския случай най-високо стои главнокомандващият, а това е президентът Путин.

За да се приложи принципът на командната отговорност, трябва да има не само доказано (военно) престъпление, но и няколко други неща - първо, да е имало замислено престъпление, второ командирът да е знаел за него или да е имал основание да знае, трето, командирът да не се е опитал да го предотврати, нито да накаже виновния.

В случая с Буча например е важно това, че руските власти отричат престъплението, вместо да се опитат да открият виновните и да ги накажат. Второто донякъде би ги защитило при бъдещ съдебен процес.

При търсенето на командна отговорност се разсъждава и за понятието за "знание". Повечето командири, изправени пред съд в Камбоджа, Сиера Леоне, Руанда и Хага, отричаха, че са знаели какво са извършили техните подчинени. Тогава прокурорите представяха например десетки доклади на международни мисии, изпратени до командирите и предупрежденията на международни лидери по време на срещи с бъдещия обивняем. Сигналът, който не си разследвал, е едно от най-често цитираните доказателства при такива дела.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG