Ръдиърд Киплинг – самотният, неразбран Маугли

Парадокс е, че всички харесват „Книга за джунглата“, но не и автора, Ръдиърд Киплинг. Никой не казва, че е слаб писател - но омаловажават гения му с обвинения като расист, империалист, колониалист, женомразец, краен консерватор и антиболшевик. Страшни обвинения, особено в нашия свят на политическа коректност.

Греховете на Киплинг включват написването на „Маугли“ и други неща, които се възприемат днес от западните общества като расистки. Освен това той открито изразява мнение, че британското присъствие по света по време на колонизацията носи цивилизационни ценности и води местните към развитие.

А за антиболшевизма какво да кажа? Перото му е така силно и красиво, че, въпреки греховете, болшевиките издават Киплинг, затова поколенията и отвъд, и отсам Желязната завеса израснаха с книгите му. И продължават да растат.

Ръдиърд Киплинг е роден през 1865 в Бомбай. Това е насред Викторианската епоха, в разцвета на Индустриалната революция, а Индия придава допълнителен цвят и аромат в живота на писателя. Ранният му детски език е индийският на бавачката с нейните омайни приказки и песни. А щом Ръдиърд е облечен за вечеря, прислугата го праща на масата: „А сега говорете на английски с мама и татко“. Малкият расте щастлив до шест, но после целият гаден свят му се стоварва на главата.

Киплинг е изпратен в Англия да се образова, но се чувства предаден и изоставен. А в пансиона е подложен на унижения, тормоз и дори бой от хазяйката. „Дотогава не знаех какво е ад, но бързо разбрах“ – пише той. И се научава да лъже, за да се спаси. Повечето изследователи смятат този тормоз за измислен, но е факт, че Киплинг цял живот послъгва – и това, както сам признава, му помага в писателския занаят.

Адът продължава 6 години, после той отива в училище за момчета, които се готвят за армията. Киплинг е дребен и, поне отначало, пак не е на място, но свиква и завързва приятелства, преживява и първата нещастна любов. В живота си той има връзки с доста жени - минава през публичните домове на Лахор, в Токио залюбва до смърт една гейша, флиртува с по-възрастни семейни жени и се жени за сестрата на приятел. Но винаги има още нещо. Жените в книгите на Киплинг, ако изобщо ги има, не са най-привлекателните образи, а, макар като консерватор да заклеймява хомосексуализма, има съмнения, че се отдава на мъжките наслади. Но нищо не е доказано, а и след смъртта му част от дневниците са унищожени, така че никога няма да научим истината.

Ръдиърд Киплинг завършва колежа, но, заради дребен ръст и късогледство, не отива в армията, а става журналист в Лахор. Лахор за Индия е нещо като Монмартр за Франция – център на културния и бохемски живот. Киплинг е на 17, но зрял за годините си и перото му се откроява, дори буквално - казват, че е като далматинец заради мастилените петна по белите панталони.

През 1887 излиза първата му книга с разкази, а на следващата - още цели 6 книги. За тях взима 250 лири, плюс аванс за пътеписи и тръгва за Лондон по дългия път – през Сингапур, Хонг Конг, Япония и САЩ.

В Лондон името му вече е известно, чакат го пари и растяща слава, така че довършва околосветското пътешествие до Индия. И веднага пак в Лондон, където умира приятеля му Уолкот Белестиър. Броени седмици по-късно, на церемония, която прилича повече на погребение, Киплинг се жени за сестра му Каролин, доведена пред олтара от самия Хенри Джеймс.

После банката на Киплинг фалира и той губи 2 000 лири. За по-евтино семейството се мести близо до роднините на Каролин във Вермонт, САЩ. Там построяват къща и той пише „Книга за джунглата“. След година има вече 5 хиляди лири и забравя финансовите притеснения. Но остават други.

Киплинг не обича шум около себе си и не се погажда с жадните за сензации американски медии. После между САЩ и Англия има напрежения и той не се чувства добре. А има и шурей - заядлив пияница, който го мрази. Веднъж на улицата онзи се заканва да му взриви мозъка - и Киплинг се връща в Англия, за да стане през 1907 първият англичанин и най-младият писател, получил Нобелова награда за литература.

Той вече е издал и „Ким“, романът, който затвърждава името му, но английското общество го неглижира заради консерватизма. Още по-голям проблем е ужасът около смъртта на сина му, Джон. Джон е силно късоглед, не го искат в армията, но Ръдиърд, който пише страстни антигермански и патриотични статии, го вкарва с връзки в полка на ирландските гвардейци. И през 1915 момчето потъва в небитието на войната.

За Киплинг това е началото на края. В следващите 21 години той продължава да пише и говори по политически и обществени дела, но активността му намалява. През 1936, вече многократно предупредил за нацистката заплаха, Ръдиърд Киплинг се оттегля в джунглата на небето като един самотен, донякъде неразбран, но все пак обичан от целия свят Маугли.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Ришард Капушчински и неговият "магически журнализъм"