Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ришард Капушчински и неговият "магически журнализъм"


Ришард Капушчински

Ришард Капушчински, журналист, писател, пътешественик, фотограф (1932 – 2007)

Произход: Полша, бедно учителско семейство

Образование: История във Варшавския университет

Интереси: философия, поезия, литература, политика, фотография, езици

Най-известни книги: „Императорът“, „Шах-ин-шахът“, „Футболната война“, „Империята“

Признание: Определят работата му като „магически журнализъм“, в Полша е признат за „журналист на столетието“, писател от световна величина, номиниран за Нобелова награда

Наричат трудовете на Ришард Капушчински „магически журнализъм“ по аналогия с „магическия реализъм“ на Маркес. В Полша е „журналист на столетието“, а по света - писател от световна величина.

Капушчински обикновено смесва журналистика с литература, освен по време на работата си като кореспондент на полската информационна агенция ПАП. Там той се придържа стриктно към професионалния стандарт.

В книгите си обаче, въпреки че са представяни за документални, си позволява повече свобода. Използва алегории, метафори, сравнения и други похвати, считани за чисто литературни. Дори разказва за места и събития като очевидец, макар да не е бил там в съответния момент. А най-голямото „престъпление“ е, че си „измисля“ факти.

Примерите са много. Един от тях е прочутата му книга „Императорът“, която описва падането на етиопския сатрап Хайле Селасие. Тя е всъщност остра сатира на комунистическия режим в Полша. В книгата Капушчински описва Тираволо, квартал на Адис Абеба, където съветските генерали, които крепят режима, живеят в къщи с басейни и градини, на фона на етиопската мизерия.

Такъв квартал наистина съществува, но единственият басейн там е общински, а градини никой не е сънувал заради липсата на вода. Някои се дразнят от подобни волности, но всъщност истината тук е от друг порядък – където стъпят ботушите на руснаците, те се държат като голям бял господар спрямо местните роби. В Полша, в България, в цяла Източна Европа беше така, защо в Африка да е било иначе?

Друга прочута история на Капушчински е за Уганда и кървавия диктатор Иди Амин. В книгата пише, че рибите в езерото Виктория изведнъж нарастват неимоверно, защото се хранят с тела на убитите от Иди Амин.

„Това е цветна и смразяваща метафора – казва журналистът Артур Домославски. "Но истината е, че рибите растат, защото точно тогава по Нил в езерото навлиза много по-дребна риба“. Макар това да е истината, във версията на Капушчински няма нужда дори от точни цифри за жертвите на диктатора. Цифрите са стерилни и не предизвикват вълнение, а метафората казва всичко.

Капушчински така и не получава Нобел за литература, за какъвто е номиниран няколко пъти. Но тази липса не обезценява влиянието му като автор. След смъртта му през 2007 „Гардиън“ го нарича „велик разказвач на истории“, а „Дейли Телеграф“ - „най-известният полски чуждестранен кореспондент и свидетел на голяма част от бурното раждане на Третия свят“. „Париж ревю“ го величае като „един от нашите – на целия свят – велики писатели“, а „Ню-Йорк таймс“ пише, че „работата му е оцветена с магически реализъм“.

Ришард Капушчински е роден през 1932 година в Пинск, днес в Беларус. Семейството е много бедно и той казва, че заради това в Африка се чувства като у дома си. Завършва гимназия във Варшава, занимава се с бокс и футбол, пише поезия и репортажи за вестник „Младежко знаме“.

През 50-те учи във Варшавския университет, след това работи във вестник и се жени за Алисия Миелчарек. Те имат дъщеря и остават заедно цял живот, въпреки че той има много афери по време на пътуванията си. През 1953 Капушчински става член на комунистическата партия, но вътрешната му раздяла с комунистите идва рано. Според Адам Михник това става още през 1956, когато полски военни и милиционери потушават масови демонстрации и стачки в Познан. По това време руснаците сломяват Унгарската революция.

През 1955 Капушчински пише за тежките условия при строежа на краковския квартал Нова Хута. Вместо да го пратят в лагер за това, стъписаните власти го награждават с орден и го пращат кореспондент чак в Индия. Така започват пътешествията на Капушчински, от които се раждат някои от най-добрите му творби.

Той отразява 27 преврата и революции, „отговаря“ за 50 страни, основно в Африка, Азия и Латинка Америка, изкарва тежка малария, арестуван е многократно, понякога е на косъм от смъртта. Освен полски, владее английски, руски, испански, френски и португалски. Чете много литература преди да замине, социален е и веднага намира приятели, има нюх за събитията и често се оказва на най-важното място. Полски дипломат пише, че „щом пристигне някъде, Капушчински за 3-4 дни научава повече, отколкото ние за години“.

Освен „Императорът“, сред най-известните му книги са „Шах-ин-шахът“ за падането на режима на Реза Пахлави в Иран; „Футболната война“ - за конфликта между Хондурас и Салвадор заради два футболни мача; „Империята“ – за разпада на СССР.

Някои твърдят, че Капушчински е агент на съветските тайни служби, затова може да скита по света и да пише. Това е малко вероятно, като се има предвид истинското му отношение към комунизма в Полша и съветската система изобщо. Още през 1978 един от най-големите полски режисьори Анджей Вайда създава герой, вдъхновен от Капушчински, във филма си „Без упойка“. Вътрешната съпротива на героя срещу режима го убива.

Капушчински работи почти до края на живота си през 2007. Издава нови репортажни текстове, два албума с фотографии, две поетични книги."Затварям очи, тъмнината ме обгръща, самотата и страхът ме поглъщат. Защо така високо те издигнах,че не мога вече да те видя?", пише той в загадъчното си стихотворение „Вместо молитва“.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Професия Ютюбър. Кой е Слави The Clashers и какво работи
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:59 0:00
XS
SM
MD
LG