България встъпи в делото на Украйна срещу Русия в Международния съд, съобщи институцията късно вечерта в петък. По това дело се твърди, че Русия е нападнала Украйна под фалшив претекст – да защити рускоезичното население на Донбас, срещу което Киев е извършвал геноцид.
За да разреши спора, съдът трябва да установи дали Украйна действително е нарушавала Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Всяка държава, която е ратифицирала конвенция, разглеждана от Международния съд, има право да „влезе“ в съответното дело. Това не означава, че „влизащата“ държава заема нечия страна в конкретния спор, а че помага на съда в интерпретацията на конвенцията.
Новината идва след осем месеца война, в които Висшият съдебен съвет (ВСС) и две български правителства - на Кирил Петков и на Гълъб Донев - бяха критикувани за слаба или никаква ангажираност с търсенето на справедливост за престъпленията в Украйна. През август стана ясно, че кабинетът Петков е отпуснал 50 000 евро за разследвания на Международния наказателен съд (МНС), но почти всички останали инициативи, призоваващи за експертна правна помощ и политическа подкрепа на съдебни инициативи, бяха отклонени.
![Антон Кориневич (вляво), "постоянен представител на украинския президент в [превзетия от Русия] Крим", и Оксана Золотарьова, директор на департамента по международно право в Министерството на външните работи на Украйна. Хага, 7 март 2022 г.](https://gdb.rferl.org/26E95C8B-ED0F-4A1C-9FF5-7931BA57DD5C_w100_r1.jpg)
В петък България стана 24-ата страна в света и 20-ата в ЕС, която пряко встъпи в делото на Украйна срещу Русия. Формалният акт се казва "подаване на декларация за встъпване" (filing a declaration of intervention).
Първите две държави, които направиха това, бяха Латвия и Литва. Те внесоха своите искания на 22 юли 2022 г. След това се присъединиха и други държави в следната последователност: Нова Зеландия, Великобритания, Германия, САЩ, Швеция, Румъния, Франция, Полша, Италия, Дания, Ирландия, Финландия, Естония, Испания, Австралия, Португалия, Австрия, Люксембург, Гърция, Хърватия, Чехия.
Москва бойкотира делото. Тя твърди, че Международният съд няма юрисдикцията да се произнася по него.
Делото, в което България встъпи в петък, е първото, което беше заведено във връзка с войната в Украйна. Жалбата беше подадена от Киев само 4 дни след началото на руската агресия.
Какъв е този съд
Международният съд е създаден през октомври 1945 г. и до днес е главният съдебен орган на ООН. Централата му е в Хага, Нидерландия. Той разрешава спорове между държави, а не между физически лица.
Съдът тълкува конвенции, договори и въпроси, предвидени в Устава на ООН. Освен това той дава и съвещателни мнения по правни въпроси на Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност.
Жалбата на Украйна, внесена в Международния съд на 27 февруари 2022, е единствената, известна до този момент, която се отнася до повода за руската инвазия. Всички останали разследвания, които десетки международни екипи и днес извършват на украинска територия, се отнасят до военни престъпления, извършени от руската армия след нахлуването й, както и до самото престъпление агресия, за което се очаква създаването на извънредно съдилище.
Какво казва Москва
Според основната теза на руската пропаганда Украйна е извършвала геноцид срещу рускоезичното население в Донбас в продължение на 8 години – от 2014 до 2022 г.
Геноцидът е престъпление, което задължава страните да действат, за да го предотвратят или накажат.
Журналистическа поверка на действията на Москва показва, че през 8-те години на предполагаем геноцид срещу хората в Донбас Русия не е предприела адекватни стъпки в международното поле, за да спре толкова тежко престъпление, което е смятала, че протича. Но през това време пропагандата на Кремъл го е представяла като доказан факт, срещу който светът бездейства. По-късно Русия е стъпила на това свое повтарящо се твърдение, за да оправдае агресията си.
Русия бойкотира заседанията по делото в Международния съд и не изпълни привременните мерки, които институцията й наложи – да прекрати военните действия.
Какво казват страните, встъпили в делото
Най-малко три държави твърдят, че влизат в делото, водени от убеждението, че с конвенцията за геноцида не бива да се злоупотребява. Това са Латвия, Литва и Полша.
Сред аргументите на Германия фигурира изречението, че „като се има предвид собственото й минало, тя има специфичен интерес от това съдът да упражни своята юрисдикция по случая“.
САЩ влизат в делото, защото страните, подписали конвенцията, „имат значителен интерес да осигурят [нейната] коректна интерпретация.
В декларацията, подадена от България, присъства глаголът "наблюдавам", отдесен към делото. София казва, че страната "желае да наблюдава" пълноценната интерпретация на конвенцията.
