Връзки за достъпност

Извънредни новини

Големите и малките изключения. Какво ни казва за тях преброяването на населението


Светла Енчева
Светла Енчева

Към официалното приключване на преброяването 18% от хората не са обхванати от него. Това е само един от факторите, които изкривяват резултатите от него. Излиза, че в следващите десетина години няма да знаем много за хората, които живеят в България, пише Светла Енчева.

Преброяването на населението на България приключи преди повече от година. Въпреки това пълните данни от него все още не са публично достъпни, а Националният статистически институт (НСИ) огласява отделни резултати на принципа „на час по лъжичка“.

Непреброеният слон в стаята. И някои „пренебрежими“ изключения

18%. Толкова са тези, които към официалното приключване на преброяването не са обхванати от него. За тях НСИ събира информация индивидуално и по административен път, като включва онези лица, за които има данни поне в два различни регистъра.

Ако институциите знаеха достатъчно за нас, нямаше да има нужда от преброяване.

Но ако институциите знаеха достатъчно за нас, нямаше да има нужда от преброяване. С „непоказана“ етническа принадлежност са 467 678 души (7,17%) от населението, а данните за „непоказания“ майчин език и „непоказаното“ вероизповедание са идентични – 616 681 (9,46%). Най-много не само в числово, а и в процентно отношение са „непоказаните“ в София – съответно 13,3% за етническата принадлежност и 17% за майчиния език и вероизповеданието.

Спомнете си това следващия път, когато чуете какъв е делът на една или друга етническа група в България. Отделен въпрос е как се установяват по административен път характеристики като етноса и религията, които са въпрос на самоопределение – дори според методологията на НСИ.

Други фактори, изкривяващи резултатите от преброяването, са заложени още в преброителната карта. В нея се допуска, че човек може да има само една етническа принадлежност и че няма билингви. Ако родителите ви принадлежат към различни етноси и/или имате два родни езика, се явявате изключение, за което НСИ не смята за нужно да събира данни. Въпреки че само данните могат да хвърлят яснота колко значимо изключение сте.

Другите, неопределилите се, нежелаещите да отговорят

Отвъд „слона в стаята“, сред обхванатите от преброяването има хора, посочили друга етническа принадлежност освен българска, турска или ромска. Както и отбелязали „не мога да определя“ или „не желая да отговоря“. Относителният им дял е различен в зависимост от това дали броим само отговорилите на въпроса, или слагаме в сметката и добавените по административен път. НСИ избира първия вариант – още една причина да имаме едно наум за резултатите от преброяването.

Като „други“ НСИ посочва 79 006 души, или 1,3% от отговорилите на въпроса за етническата принадлежност. В тази група влизат около 15 000, определили се като помаци, около 12 000 – като българомохамедани и 1143 – като македонци. Към нея, по логиката на изключването, следва да причислим и хората с чужд етнически произход.

Посочилите, че не могат да се определят, са 15 746 (0,3%). Преброителната карта не допуска вариант да не се определите етнически, езиково или религиозно не защото не можете, а защото има други причини, като например да имате смесен произход или да сте агностик. Нежелаещите да отговорят са съответно 63 767 (1%).

Тези групи са малки, но характеристиките им са интересни

Например най-голям е делът на хората с висше образование не сред етническите българи (25,5%), а сред „другите“ – близо 32%. Най-много деца до 14-годишна възраст има сред групата на тези, които не се самоопределят – 33,1% (при ромите те са 26,6%).

Жените, които не са се определили етнически, посочилите „друга“ принадлежност и нежелаещите да отговорят раждат обаче средно по-малко деца и от етническите българки – съответно средно по 1,22, 1,28 и 1,36 (една българка ражда средно по 1,44 деца, което е по-малко от децата на етническите туркини и ромските жени).

Делът на професионално заетите сред „другите“ и нежелаещите да отговорят е около 50% – по-малко от този на етническите българи, който е 2/3 – 66,8%, но повече, отколкото при етническите турци (44,1%) и много повече ромите (близо 21%). Заетостта на неопределилите се пък се доближава тази на етническите турци – 41,1%.

Най-малък е делът на хората с увреждания при „другите“ – сред децата до 16-годишна възраст такива са 1,5% (срещу средно 2,7%), а сред възрастните – 8,5% (срещу средно 12,4%). За хората с увреждания сред неопределилите се и нежелаещите да посочат етноса си НСИ засега мълчи.

Какво ни показват изключенията в преброяването

Според френския социолог Емил Дюркейм ако искаме да разберем нещо, трябва да го сравним с нещо друго. А по-късно живелият му сънародник Мишел Фуко смята, че за да си обясним нормата, трябва да проумеем отклоненията от нея.

Свикнали сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо образование, но пък българките раждат най-малко деца. Е, това може и да се окаже не съвсем така.

Вглеждането в хората, които не са се самоопределили етнически, отказалите да отговорят и „другите“ навежда на размисъл за представите, които имаме за мнозинството. Свикнали например сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо образование, но пък българките раждат най-малко деца. Е, това може и да се окаже не съвсем така.

Другата поука е, че в следващите десетина години няма да знаем много неща за хората, които живеят в България. А зад всеки циркулиращ в публичното пространство процент от преброяването ще стои чуденето – дали той се отнася до цялото население, или само до отговорилите на даден въпрос?

Ала тъй като чуденето е трудно да бъде всекидневно житейско състояние, ще привикнем да съжителстваме със слона в стаята, без да го виждаме. А мнозина така и няма да го забележат.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Светла Енчева

    Светла Енчева е завършила философия в Софийския университет. Преподавала е социология, работила е като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Редовна авторка е в "Тоест". Фокус на интересите ѝ са човешките права. Сега съвместява журналистиката, социологията и преподаването на немски език. Основателка е на сайта Genderland.

XS
SM
MD
LG