Връзки за достъпност

Извънредни новини

Каква е поуката за България от членството на Хърватия в Шенген и еврозоната


Димитър Бечев. На фона се виждат работници, които поставят табела с надпис "Свободно преминаване" на границата на Хърватия

Хърватия се присъедини към ЕС шест години след България. Въпреки това Загреб вече е част от Шенген и еврозоната, а София още не е. Каква е поуката? Димитър Бечев предлага отговор.

По-малко от десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз Хърватия е вече част от еврозоната и Шенгенското пространство.

На 1 януари 2023 г. еврото замени куната. По границите със Словения и Унгария бяха премахнати контролно-пропускателните пунктове. Идния летен сезон милиони туристи от цяла Европа ще могат да стигнат до адриатическите плажове без паспортна проверка, и то след като Хърватия отчете своеобразен рекорд през 2022 г. с 15 милиона чуждестранни посетители.

Постигнатото от Загреб трудно може да се отрече. И то може да служи като поука за България.

Как Хърватия постигна това

Хърватия влезе в т.нар. Европейски валутен механизъм (ЕРМ-2) – грубо казано, чакалнята на еврозоната - през юли 2020 г. В рамките на година и половина доказа, че покрива ако не всички, то поне главните условия за приемането на единната валута.

Основният проблем беше публичният дълг, който заради фискалните мерки около COVID-19 достигна 86.3% от БВП през 2021 г. Към средата на миналата година обаче нивото спадна на 74.3%, като се очаква към 2025 г. то да е 65% от БВП. Това е с пет пункта над прага, установен с т.нар. Маастрихтски критерии, но все пак финансовите министри на еврогрупата решиха миналия юли да дадат зелена светлина на Хърватия.

Това показва освен всичко и доверието спрямо премиера Андрей Пленкович, но и спрямо икономическата политика в страната.

Загреб кандидатства за присъединяване към Шенген през 2016 г. И три години по-късно вече получаваше положителни оценки за готовността си от страна на Еврокомисията.

Освен хармонизацията на законодателството и повишаването на капацитета на институциите с помощта на еврофондовете, Хърватия затегна и режима по дългите над 1300 км граници с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Според правозащитни организации над 25 000 търсещи убежище не са допускани всяка година от хърватската гранична полиция - в противоречие на международното право.

И не на последно място, Хърватия никога не е била обект на допълнителен мониторинг в областта на правосъдието и борбата с корупцията. За разлика от България и Румъния и злополучния Механизъм за сътрудничество и проверка страните членки на ЕС не са обвързвали хърватското присъединяване към Шенген с вътрешнополитически реформи.

Какво печели Хърватия

Приемането на еврото дава тласък на икономиката. На първо място то вдига кредитния рейтинг на страната и способства за понижаването на лихвените проценти. Това е особено важно в сегашния момент, когато икономическата конюнктура се влошава, както в Хърватия така и в Европа като цяло. Загреб получава потенциален достъп до средства по Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), създаден за овладяването на фискални кризи по подобие на тази в Гърция миналото десетилетие.

Разбира се, съществуват и притеснения. Мнозина хървати изпитват основателно опасение за скок в цените, предизвикан от преминаването към евро. Но въпреки това ефектът от закръгляването нагоре в стойността на стоките и услугите ще е еднократен и незначителен на фона на вече високата инфлация, която към ноември отчете нива от 13% на годишна основа.

Хърватия се превърна в част от ядрото на ЕС, където се вземат ключови решения и се коват дългосрочните политики.

Обратно, инфлацията в еврозоната е с няколко пункта по-ниска и приемането на общата валута ще спомогне в средносрочен план за овладяването на растежа на цените. Още повече че Европейската централна банка (ЕЦБ) не е изложена на политически натиск както Хърватската народна банка и съответно може да се очаква да спазва по-отговорна политика в перспектива.

Но най-главната придобивка от еврозоната и Шенген е политическа. Хърватия се превърна в част от ядрото на ЕС, където се вземат ключови решения и се коват дългосрочните политики на 27-те. Страната получи много по-широка възможност да влияе върху действия на Евросъюза, които така или иначе засягат националната сфера. Казано иначе, укрепи суверенитета си, споделяйки го с останалите членуващи във вътрешния кръг на ЕС.

Каква е поуката за България

Тук е и поуката за България. Надигащата се популистка реакция срещу приемането на еврото е в разрез с националния интерес. На практика страната взе решението още през 1997 г. с въвеждането на валутния борд и отказа от парична политика.

България отдавна е платила цената за членството в еврозоната, която включва невъзможността на централната банка да използва валутния курс като икономически инструмент и съблюдаването на строга фискална политика. И това не е случайност, имайки предвид Виденовата зима и хиперинфлацията.

Преминаването към евро ще позволи на страната да консумира оставащите икономически ползи като понижаване на лихвите, повишаването на кредитния рейтинг, минимизирането на валутния риск, достъпа до финансиране по линия на ЕМС и т.н.

Но еврото означава и възстановяването на изгубения в средата на 90-те суверенитет. След почти три десетилетия София ще може да формира парична политика през участието си в еврогрупата и гласа си в борда на ЕЦБ.

Членството в еврозоната и Шенген е неимоверен шанс за България да скъси поне малко политическата дистанция с европейското ядро.

България се присъедини към ЕС буквално на късмет и оттогава, за съжаление, е член втора ръка. Затова и членството в еврозоната и Шенген е неимоверен шанс за страната да скъси поне малко политическата дистанция с европейското ядро.

От тези две цели приемането на еврото ще има по-важни и дългосрочни последици. За щастие, въпросът не е политизиран, за разлика от Шенген. От 2020 г. България е в ЕРМ-2, което прави прехода към единната валута почти технически процес.

Който и да дойде на власт в София, трябва да направи всичко възможно България да последва Хърватия на 1 януари 2024 г.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Оксфорд. Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG