Решението на парламента от миналата седмица, с което задължи правителството и БНБ да ускорят работата си по приемането на еврото, цели преди всичко да изпрати сигнал към Европа. Това каза в Студио България на Свободна Европа икономистът и основател на дружеството "Експат капитал" Никола Янков.
По думите му, за да изпълни поставената си цел за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2024 г., правителството трябва да определи специален координатор, който да отговаря за всичко, свързано с процеса.
"Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен да се разпорежда на държавната администрация да свършва определен набор от дейности, които са задължителни, за да се случат нещата", посочи Янков.
Според него именно липсата на такъв координатор е сред причините процесът по присъединяване на България в еврозоната да се забави.
"От преговорния процес за присъединяването на държавата ни към Европа, когато имаше главен преговарящ с Европейската комисия за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединяване към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген", каза Янков.
Според него, особено след инвазията на Русия в Украйна, "разумните гласове" по темата с еврото са били заглушени "от доста шумните крясъци в обратна посока" на хора, които искат България да излезе от ЕС и НАТО.
"Аз не съм чувал някой български предприемач да е против еврозоната", отбеляза Янков.
По думите му един от положителните ефекти на приемането на еврото, ще бъде дългосрочното поевтиняване на стоките. Въпреки че в момента левът е фиксиран за еврото, търговците винаги калкулират и определен валутен риск. Причината е, че обвързването на лева към еврото може да бъде лесно отменено от Народното събрание.
Това кара вносителите да слагат с до 4-5 % по-високи цени на стоки като автомобили, бяла и черна техника и други. Когато България приеме еврото, цената на подобни стоки ще падне, прогнозира икономистът.
Янков посочи и друг положителен ефект - според него приемането на еврото ще помогне на България и в борбата с корупцията.
"Когато заменяте пари – левове с евро, трябва да ги изкарате на светло и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е голям проблем за тези хора. Така че ще има и такъв процес. И това е много важен процес за България, защото е крайна време да се каже, че сивата икономика на България е проблем", обобщи Янков.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
-Налага ли се наистина да бързаме с приемането на еврото?
-Категорично да. България изпусна 15 години в този процес като той постоянно беше започван, отлаган, спиран. Първата заявка за стартиране на процеса за присъединяване към еврото беше дадено 2009 г. от министъра на финансите тогава Симеон Дянков. 2012 г. при същия министър Дянков в първото правителство на Бойко Борисов - решиха, че ще спрат този процес с аргумента, че е станало много опасно, страшно, турболентно в еврозоната и не било сега момента България да се присъединява. Трябвало да се изчака.
От 2012 имахме пауза до 2018 г., когато държавата ни беше председател на ЕС. Тогава се започна отново да се говори за членството след силна, публична кампания от много организации. Премиерът Борисов най-накрая се съгласи да подаде официално апликация за членство юли 2018 г., срещу което България получи пътна карта за присъединяване през 2023 г. заедно с Хърватия.
Работата по тази пътна карта тогава беше практически стопирана. Освен че предадохме лист хартия и получихме някакъв документ, с който се поставят изисквания, които трябва да изпълним, ние спряхме да работим по този въпрос.
Не беше определен главен преговарящ или координатор на процеса за присъединяване към еврозоната. За вашите слушатели и зрители трябва да кажем, че този процес се води не от БНБ, а от правителството на България. БНБ има консултативен характер. Те трябва да се намесят най-накрая от техническа гледна точка да се уточни процесът на замяна на валутата, т.е. на едните хартиени пари с другите. Техническите особености като срокове, дизайн на българските банкноти и т.н. Нищо повече. Те не участват в преговорите директно и нямат законова или конституционна роля в този процес. Правителството на България движи процеса.
-Можете ли да преведете на по-разбираем език – какво означава това решение от миналата седмица, с което беше възложено и на правителството, и на БНБ да „ускорят работата“. Какво значи това ускоряване?
-Това беше по-скоро знаково политическо решение, което беше насочено към нашите партньори от Европа, преди всичко. Правителството си знае какво трябва да направи и няма нужда парламентът да му го казва, т.е. с или без решение на парламента, българското правителство си има задачи, които то трябва да изпълнява, но то не изпълнява.
Не само това правителство. И предишното правителство, коалиционното, не се придвижи дори на милиметър напред по този път, нито последното правителство на Бойко Борисов. Така че в момента, ако трябва реално да поискаме и изпълним това като стратегическа и реална цел, правителството трябва да определи координатор.
Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен за целта да се разпорежда на държавната администрация, да свършва определен набор от дейности, които са задължителни, за да се случат нещата. Този координатор може да е зам.-министър на финансите, може да е самият министър на финансите, но е по-добре да е отделен човек, защото министърът на финансите е достатъчно зает човек, натоварен с публично очакване.
-България всъщност никога не е имала такъв човек.
-Това е проблемът, да. Никога не е имала. Всъщност от преговорния процес за присъединяването на държавата ни към Европа, когато имаше главен преговарящ с Европейската комисия (ЕК) за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединяване към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген. И в момента все още нямаме такава администрация, нямаме такова административно решение от страна на правителството, за съжаление. Надявам се след решението на парламента това нещо да се случи. Сега, веднага.
-След като трябва да бързаме, означава ли, че и за други неща закъсняваме? Кои са те? Кои са сроковете, за които България закъснява?
-Всяка година, юни месец, ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) излизат с доклад за готовността на държавите за присъединяване към еврозоната. Говорим за тези държави, които не са членове на еврозоната. България е една от тях. В този доклад ще се коментира дали България е във форма, дали ще е в състояние да бъде приета и да въведе еврото от 1 януари 2024 г. Т.е. ние имаме някъде около 6-7 месеца да предизвикаме положителна оценка от ЕК и ЕЦБ за нашата готовност.
За тези месеци, които ни остават, трябва да свършим останалата работа по пътната карта, която до момента не е свършена. Това са няколко законови промени. Имаме и други теми, които трябва да засегнем. Те са описани в предишния доклад на ЕК, така че всеки може да го прочете. Не са много нещата, не са сложни за работа, но трябва да се свършат спешно и веднага.
-Споменахте, че с това решение се цели да се даде сигнал към Европа. То е политическо и действията, които трябва да се предприемат, са по-скоро политически, отколкото експертни или технически. Това беше споменато и от управителя на БНБ. Какво значат обаче политическите действия и какъв прозорец има опасност да изпуснем?
-Политическите действия значат точно това, което казах. Да се излъчи един преговарящ, който да се обади в Европа и да каже „аз съм главният преговарящ на България“ на ЕЦБ, на хората, които трябва да вземат решението и да дадат положителната оценка за готовността на държавата.
„Какво трябва да направим според вас?“ Т.е. главният преговарящ трябва да зададе този въпрос. „Какво остава според вас да направим, ако нещо не сме разбрали, което в следващите месеци трябва направим?“ Той ще получи отговор и ще започне една активна, ежедневена, подчертавам, комуникация. Интензивна, конкретна и аз се надявам публично, защото в България има много мъгла по тая тема, т.е. няма прозрачност как се движат тия процеси, а те са важни и засягат всеки един гражданин и всеки един бизнес в България.
Добре е ние да знаем на месечна база какво се свършва, кой го е свършил, какво остава да се свърши и защо не го е свършил, за да се иска и ускоряване на темпото и да се търси отговорност за несвършена работа. Това трябва да се направи. Това означава политическата воля, за която говореше и управителят на БНБ.
-Липсва донякъде и комуникацията за това какви са ползите. Защо всъщност го правим, не само какво трябва да се направи.
-Тази комуникация съществува в публичното пространство от над 10 години. Тези теми са предъвквани много пъти. Но напоследък, с последните няколко месеца особено, особено с инвазията на Русия в Украйна, те бяха заглушени от доста шумните крясъци в обратна посока. Т.е. опитът на хората, които опитват да откъснат България от ЕС и НАТО, а еврозоната категорично е окончателно присъединяване на България в ЕС, в икономическото сърце на Европа. Тези хора, които искат България да излезе от ЕС и НАТО, те бяха изключително шумни напоследък и наложиха отново дезинформацията сред населението. Страховете излязоха на преден план. Колко страшно било, не се знаело какво ще стане. Започнаха да се говорят пълни глупости.
Реално хората, които са разумните гласове – българският бизнес например. Аз не съм чувал някой български предприемач например да е против еврозоната. Това е абсурд. Това са само ползи за нашата икономика. Както и нормалните хора в обществен план, които могат да мислят сериозно, разбират, че това е положително.
-Всъщност в последните дни няколко хора споменаваха, изброяваха какви са ползите. Включително шефът на БНБ в парламента, депутатите, които подкрепиха решението, вицепремиерът Атанас Пеканов. Те изброиха плюсове като покачване на кредитния рейтинг, това че ще се спестят разходи по превалутирането. Но това са все технически термини, които можете ли да ги преведете на не толкова бюрократичен език. Какви ще са, например, ползите за хората с малък и среден бизнес?
-Да започнем от лихвените проценти. В България лихвените проценти за кредитите, т.е. разход за бизнеса и за домакинствата между другото, защото от хората всеки има някакъв кредит – потребителски, ипотечен, ще спаднат. Ще спаднат значително спрямо сегашните нива, които са в левове, защото в еврозоната лихвите са много по-ниски от тези в България.
Второ кредитният рейтинг на България ще се покачи задължително от тази стъпка. Това ще повиши и възможността за приток на повече чуждестранни инвестиции. Защото когато имате една по-силна, по-стабилна, от макроикономическа гледна точка държава, тя е по-харесвана от чуждите инвеститори.
В една международна обстановка, която е доста несигурна, тези държави обират лъвския пай от инвестициите. Държавите, които са извън тази селектирана група, с по-непредсказуем политико-икономически образ, каквато е България в момента, те губят състезанието за чуждестранни инвестиции. Т.е. България ще загуби, ако не влезе в еврозоната, защото тука няма да има чужди инвестиции скоро, или поне съществени такива. Това значи по-малко работни места, по-ниски заплати. По-ниски нива на технологии в икономиката ни. По-ниска конкурентноспособност.
Освен това разходите за всеки бизнес от превалутирането не трябва да се подценяват. Те са, може би, процент, процент и половина до два процента.
-В момента?
-Да. Колкото е по-малък един бизнес, толкова са по-лоши валутните курсове, които той използва, за да обменя различни валути, спрямо българския лев. Това нещо ще изчезне изцяло.
Не на последно място, трябва да се каже, че ще стане по-евтино в България, когато сме в еврозоната, защото всички вносни стоки, които са деноминирани в евро или идват от държави, които са в еврозоната, ще спаднат като цени. В момента това, което се предлага в България, цените в лева са малко по-високи от аналогичните цени в евро в Западна Европа, защото има някакъв вид валутен риск. Ние можем да си мислим, че няма, защото имаме фиксиран валутен курс, но всъщност левът е фиксиран само с един закон, който може да се промени за 15 минути в българското Народно събрание.
Така че всички вносители, реално калкулират до 4-5% по-високи цени на вносните стоки в България, защото получават български левчета, които после трябва да обменят в евро. И говорим за скъпите стоки – за автомобили, за бяла и черна домакинска техника, за всичко останало, което България внася, машини и т.н. Така че ще стане наистина за по-важните неща, за по-големите стоки ще стане малко по-евтино за българския бизнес и за българите като цяло.
-Има и още нещо. В едно свое интервю при Асен Генов вие казвате, че приемането на еврото ще помогне на България и в борбата ѝ с корупцията, ще доведе до едно прочистване. Какво обаче значи това?
-Да, когато заменяте пари – левове с евро, трябва да ги изкарате на светло и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е голям проблем за тези хора. Така че ще има и такъв процес. И това е много важен процес за България, защото е крайна време да се каже, че сивата икономика на България е проблем. Тоест кешовите обороти, плащанията в брой, неплащането на данъци, неплащането на социални осигуровки – това нещо ще спадне. Ще се мине през един филтър и това ще е полезно за всички, повярвайте ми. Или най-малкото държавата ще може да обложи с данък изкарани на светло парични наличности, които в момента не са видими, но замърсяват средата със сигурност.
-Има и друго, Вие ще ми кажете дали правилно съм Ви разбрала. Целият процес по преминаване към еврото ще доведе и до промяна в ролята на БНБ. И това е добре, така ли?
-БНБ в момента в рамките на ситуацията на валутен борд няма някакви правомощия, свързани с парична политика в България, тоест тя не може да определя лихвени проценти, не може да печата пари, грубо казано, и да увеличава паричната маса в икономиката.
Тя е по-скоро един администратор или статистик или счетоводител, ако щете, на тези процеси. БНБ има запазена роля по отношение на банковия надзор и това е всъщност силната функция на БНБ в момента, в която тя, разбира се, се е провалила неколкократно през последните години, защото знаете за банковите фалити.
След влизането на България в еврозоната ние минаваме изцяло под банковия надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това би било добре, защото ще се премахнат всякакви въпроси, свързани със зависимости на БНБ – политически зависимости или пък личностни зависимости, които позволяваха на някои банки да избягват строгия надзор и да предизвикат в края на краищата голяма щета на икономиката и на българските граждани, като фалираха и изчезнаха милиарди пари. Това няма да е толкова възможно, когато вече банковият надзор премине към ЕЦБ.
-Но БНБ ще продължи да съществува и тогава?
-Да, тя ще има функцията, която имат и други централни банки в Еврозоната. Това е една доста по-лимитирана роля, която е свързана и с контрол на паричното обращение, печатане на пари, обмяна на банкноти. Говорим за такъв тип неща. И БНБ ще се превърне по-скоро в една технологична платформа за обработка на плащания като част от системата на ЕЦБ.
-Добре, ще Ви върна на това, което казват противниците на еврото. Основният аргумент, който се чу особено от страна на БСП през последните дни, беше, че след приемането на еврото в България инфлацията ще се покачи още повече. Ще обеднее ли българинът наистина от такова покачване на инфлацията?
- Това не е вярно. Да започнем оттам. Това твърдение не е вярно и оттам нататъка можем да спрем да го коментираме. Всъщност е точно обратното. В еврозоната инфлацията е доста по-ниска, отколкото инфлацията в България. Така че няма причина инфлацията да се покачи нито еднократно, нито постоянно в България от приемането на еврото. Никъде не се е случвало това.
Нито една страна, която е приела еврото, не е пострадала от по-висока инфлация, напротив – във всичките държави, които са въвели еврото, забележете, инфлацията оттам нататък е спаднала значително спрямо предишните години, когато те са ползвали собствената си валута. И това може да се провери. Така че тези приказки в стил – една жена каза, трябва да ги игнорираме. Доста често чуваме – „ама братовчед ми в Холандия, ти знаеш ли какво стана там, като въведоха еврото, всичко стана двойно, всичко стана тройно“. Това са глупости, градски легенди, които се носят из социалните мрежи, разбира се, но това не е вярно.
Трябва да се каже категорично, че не е вярно – напротив, инфлацията ще спадне и причината за това е, отчасти, както обясних, спадането на цените на големите вносни стоки. Това ще се отрази на инфлацията. Ще се отрази на инфлацията и намаляването на разходите за бизнеса и от транзакционни такси и превалутиране. Това също ще влияе в обратната посока за инфлацията. Сигурността в икономиката, фактът, че ще се премахне от бизнеса рискът от девалвация на лева, защото както казах, той е закачен за еврото с едно решение на Народното събрание, което може да бъде отменено във всеки един момент. Този риск ще изчезне и това също ще доведе до по-ниски цени в дългосрочен план.
Така че това не е вярно, но ако трябва да минем през целия списък с аргументи, които се казаха против еврото, примерно миналата седмица в Народното събрание, трябва да кажем, че някои от нещата звучаха доста фрапиращо. Например – „вижте какво стана с Гърция“ – какво общо има това, което стана с Гърция, с еврото? Или мисля, че Костадин Костадинов каза – „Балтийските държави загубиха 20% от населението си, след като въведоха еврото“. Ама какво общо има еврото с това, че хората отидоха да работят и живеят в Европейския съюз.
Това е все едно нещо да ми стане на мене, не дай си Боже, и аз пийнах преди малко от Вашата вода и хората да си кажат – „видяхте ли – пи той една вода в Свободна Европа и умря от водата на Свободна Европа, значи не пийте водата“. Това е същата логика, това са фалшиви аргументи, които обаче повтаряни силно, с крясъци бих казал, от високи трибуни като Народното събрание, като национални медии, хващат дикиш. Тоест има хора, които в един момент започват да им вярват.
Това е доста лошо, защото в края на краищата това са фалшиви аргументи, това не е истина. И хората, които мислят в обратна посока, те знаят ползите, знаят за това, че ще има повече чужди инвестиции, ще има по-голяма сигурност, България ще стане окончателно член на демократична Европа, на Западния свят с главно „З“ – не онова руското „Z“, другото „З“. Тези аргументи не се споменават достатъчно силно и достатъчно ясно от големите трибуни.
-Има обаче освен тези страхове, в които популистки се играе, и някои отворени въпроси, които остават без отговор. Аз например самата си ги задавам. Единият е свързан със закръглянето на цените. Например, взех един абсолютно нецеленасочен пример с аналгина, който в някои големи аптеки струва 2,55 лв. Как тази цена ще бъде закръглена, защото 5-те стотинки грубо казано се равняват на 2,5 евроцента. Каква е технологията?
-Всеки търговец сам си определя цените. Няма технология. Вие сте собственик на аптеката, Вие ще си определите цените, на които продавате Вашите продукти. Вие имате конкуренти, които също ще си определят техните цени. Така че в края на краищата конкуренцията решава проблема с ценовото ниво за всяка една категория стоки или за всяка една конкретна стока. Няма нужда държавата да се намеси в този процес. Не говорим за някакъв вид социалистическо ценообразуване тук. Аз имам моя фирма, която също определя своите цени – аз ще реша какво да направя с тях в евро.
-А чия отговорност е всъщност да отговаря на подобни въпроси, които имат хората?
-На правителството. Само че в България липсва информационно кампания от правителствена гледна точка. Тоест за разлика от другите държави, където това се провежда активно. Говоря за позитивни кампании, в които се говори какви са плюсовете, какво ще се случи всъщност с държавата, с икономиката, с всеки един от нас на битово равнище. Такава кампания в България липсва и причината да липсва е, че последните няколко правителства не са фенове на идеята България да се присъедини към еврото и изобщо на дълбоката интеграция в Европа. Имаме правителство в момента – служебното, и може би до известна степен и предишното, които не бяха особено ентусиазирани да вкарат България в Шенген и в еврозоната.
-Предишното редовно правителство обаче прие Националния план за въвеждане на еврото.
- Да, след като предишното служебно отложи приемането на еврото с една година – без аргументи, от 2023 към 2024 г. Защо го направиха не знам. Финансов министър беше Асен Василев, икономически – Кирил Петков.
-А говорейки конкретно за политиката на предишните правителства и настоящото служебно, последно видяхме, че служебното правителство реши да продължи действието на Закона за бюджета за 2022 г. и за 2023 г. Това просто като пример за едно действие от последно време. България тегли няколко пъти и заеми. Тази политика, която се води, приближава ли ни към еврозоната?
- Не, това е основният аргумент да се каже, че предишните правителства бяха против членството на България в еврозоната. Не е достатъчно да кажете само на думи в някое студио като Вашето, че сте за еврозоната. Трябва като политик да предприемете конкретни действия, които приближават България към еврозоната, а такива не бяха предприети.
Нещо повече, бяха предприети действия в обратна посока. Например, бюджетните дефицити. Знаете, че съществуват Маастрихтски критерии за присъединяване към еврозоната. Един от тези критерии е бюджетният дефицит, който не трябва да надхвърля 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Заложеният бюджетен дефицит в бюджета за 2022 г. беше 4,5% още януари месец. След актуализацията от юли мина 5,5%, а сега се говори за 6,5% евентуално за следващата година.
Заявките за харчене, които се чуват от някои политически партии, ако човек ги подреди в една колонка и ги сумира отдолу, ще доведат до бюджетен дефицит над 10% от БВП. Виждате, че тук не говорим за членство в еврозоната. Тук говорим за някакви други популистки приоритети, които нямат нищо общо с интеграцията на България в ЕС. Има разминаване между действия и приказки. Приказките са за предизборна консумация, за да може да се хване по-голяма група избиратели, включително и тези примерно като мен, които биха подкрепили и искат България да е член на Еврозоната и Шенген, и другите, които не са чак там.
-Казвайки това, сега на края на разговора, каква е Вашата прогноза – реалистична ли е датата 1 януари 2024 г.?
-Да, и 2023 г. беше реалистична дата, преди служебното правителство миналото лято да я отложи. Хърватия, както знаете, си спази условието в тяхната пътна карта и след 2 месеца ще въведе еврото. Нямаше никаква драма там. България беше в една лодка с Хърватия. Защо нашето правителство без никакъв мандат, без никакви аргументи миналата година лятото реши да изостави тази идея аз не мога да кажа.
Всъщност видяхме какво се случи след това – разхитителните бюджетни политики бяха всъщност причината България тогава да се откаже от пътя си към еврото. Притеснявам се, че доминиращите фактори в момента в служебното правителство са от същия характер. Тоест там нямаме убедени евроатлантици. И присъединяването на България към еврозоната е по-скоро устна заявка, но не и нещо, което те ще направят на практика.
Ако не се създаде едно правителство, което да е доминирано от евроатлантически ориентирани партии, най-вероятно България ще изпусне този шанс. Аз подкрепям тезата на управителя на БНБ Димитър Радев, че ако сега България изостави този процес, не знам дали следващите 10 години ние ще бъдем поканени отново. Ние се отказваме сами.
Така стана горе-долу и с Шенген, тези неща са свързани между другото. Хората трябва да знаят – когато една държава не е в еврозоната, тя най-вероятно няма да е и в Шенген. Защото вие сте просто двойкаджията – никой не иска да си играе с Вас, вие сте винаги на опашката накрая, в задния двор до тоалетната до кучешката колибка. Там ли искаме да бъдем като държава? Трябва да си зададем този въпрос. Това ли искаме да оставим като перспектива за следващото поколение българи?
Така ще загубим може би още 1 милион души, млади хора, които ще емигрират в Европа окончателно. Вместо България да мигрира в Европа като държава, да се присъедини към икономическото и политическо сърце на Европа, ние ще губим население, което ще гласува с краката си, ще ходи там, изоставяйки родината си и хората, които ще са все по-бедни и по-объркани в тази територия.
-А защо точно 10 години?
-Казвам 10, за да не каза 30, за да не плаша повече хората. Според мен може и никога да не се случи това.
-Румъния например последно отложи приемането на еврото за 2029 г., ако не се лъжа.
- Да, но както виждате аз съм притеснен за България. Румъния може да има някакви други ангажименти, аргументи, цели. Проблемът на България е, че България е най-разкачената държава от ЕС. Ние нямаме почти нищо общо – физически сме разкачени, икономически сме разкачени, политически сме все по-разкачени, също и от НАТО. Ние практически не участваме в НАТО, само на хартия имаме един подпис там като член.
Докато това продължава да е така, в България няма да има съществени чужди инвестиции, на]ият глас няма да бъде чут за важните решения, които се взимат в Европа. Така че това да стоим на опашката винаги, самоизолирайки се, разбира се, хората, които искат да оставят България като васал на Москва или като част от някаква нова Руска федерация, не знам точно каква им идеята на тези хора, те биха приветствали един такъв процес. Това е всъщност тяхната цел - да отлагат докрай. Вечно да се отлага този процес, никога да не се случва, никаква еврозона, никакъв Шенген, никаква интеграция на оперативно ниво в НАТО. И всъщност оттам идват и големите гласове против, включително от служебното правителство в момента за съжаление. Но надявам се една по-добра конфигурация за управление в този парламент, която да рестартира процеса спешно.
-Да обобщим: датата остава реалистична, но е въпрос на политическо желание?
-Нищо не спира България, освен самите българи.
