Връзки за достъпност

Извънредни новини

Хърватия може да приеме еврото през 2023 г. България има две задачи за изпълнение


България трябва да адаптира законодателството си и да реши проблема с нестабилността на цените и инфлацията.
България трябва да адаптира законодателството си и да реши проблема с нестабилността на цените и инфлацията.

България все още се проваля в изпълнението на две от условията за приемането на еврото. Това става ясно от доклада за конвергенцията на Европейската комисия (ЕК) за 2022 г.

В доклада се оценява прогресът, който всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) е отбелязала по пътя си към единната валута на Стария контитнент. От него се формира и оценката за решението на Съвета на ЕС, с което отделните страни могат да приемат еврото.

Четирите основни критерия включват стабилността на цените, свързана с инфлацията, състоянието на публичните финанси във връзка с дефицита и дълговете, стабилността на обменния курс, както и нивата на дългосрочните лихви.

Според оценката на ЕК България все още не отговаря на критериите, предвиждащи приемане на законодателство за еврото и стабилността на цените и нивата на инфлацията.

София изпълнява условията, свързани със състоянието на публичните финанси, обменните курсове и дългосрочните лихвени проценти.

В две от направленията се проваля и Швеция. От Стокхолм също се очаква напредък по законодателството, както и по отношение на обменните курсове.

Останалите европейски държави, които не са част от Еврозоната – Полша, Румъния, Унгария и Чехия не отговарят на повече от задължителните за изпълнение критерии.

Единствената друга държава, която е член на ЕС, но не използва единната европейска валута, е Дания. Тя обаче се възползва от изключение в Договора си за присъединяване, което ѝ позволява да не приема еврото.

Всички държави членки на ЕС са задължени да приемат европейската валута, след като изпълнят необходимите условия. От всяка отделна страна зависи как ще подходи по пътя си към Еврозоната и нито една от тях не е ограничена с времева рамка.

ЕК отчита, че Хърватия, която последна влезе в ЕС през 2013 г., е напълно готова да приеме еврото на 1 януари 2023 г. Преди дни парламентът в Загреб прие закон за приемането на еврото от началото на следващата година. Хърватия подаде заявка за влизане в еврозоната през лятото на 2019 г., една година след България.

Преди седмица българското правителство прие плана за въвеждане на еврото в България, а срокът, в който кабинетът заложи това да се случи, беше 1 януари 2024 г. Основна част от него беше свързана именно с извършването на промени в законите, които да се адаптират към стандартите, заложени от ЕК.

Въпреки че решението беше прието от Министерския съвет, срещу него гласуваха министрите на БСП и „Има такъв народ“. Те оправдаха действията си с липсата на икономически анализ за възможните последствия от приемането на единната валута, както и с липсата на дискусия между участниците в коалицията.

Ден след решението лидерът на проруската „Възраждане“, която е за излизането на България от НАТО и ЕС, Костадин Костадинов каза, че партията започва консултации за иницииране на национален референдум за или против приемането на еврото. Самото решение беше определено от Костадинов като „поредно национално предателство“ от страна на кабинета на Кирил Петков.

Срещу решението е и бившият служебен премиер и лидер на новосформиращата се партия „Български възход“ Стефан Янев. Той определи ситуацията като закриване на „последния остатък от суверенитет на българската държава“.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG