Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Абракадабра". Кой лъже хората с референдуми и "предоговаряне" на членството в ЕС


Костадин Костадинов пред знамето на ЕС в Народното събрание

"Възраждане" обещава да предоговори членството на България в ЕС и да организира референдуми за напускане на ЕС и НАТО. В тези обещания има поне три проблема. Първо, те противоречат на водената досега външна политика. Второ, те са мотивирани с неверни твърдения. Трето, те са невъзможни за изпълнение.

Половината от партиите, които ще участват в изборите в България, са открито проруски или антизападни. Сред формациите, които според социологическите проучвания ще влязат в следващия парламент, обаче, една се отличава с радикални послания по отношение на участието на България в Европейския съюз (ЕС) и НАТО. “Възраждане” открито и без доказателства говори за “вреди”, които страната търпи от членството си в тези организации, и предлага “решение”.

Представители на партията казват, че ако управляват, ще “предоговорят” условията на членството на България в ЕС. А ако Европа не изпълни условията им, ще организират референдум, на който българите да гласуват дали да напуснат Съюза. Кандидатите от партията обещават такъв референдум и за членството на България в НАТО. Тези предизборни обещания звучат от изяви на кандидати на “Възраждане” по БНТ, БНР и други национални медии.

Само че тези обещания са “абсолютно невъзможни” за осъществяване, казаха пред Свободна Европа двама експерти. България нито може да договори различни условия за своето членство в ЕС от това на останалите държави, нито може да проведе референдуми за членството си в ЕС или НАТО. Последното е недопустимо не за друго, а защото именно българската конституция и българският закон не го разрешават.

Освен невъзможни за осъществяване обаче, тези предизборни обещания на “Възраждане”, които идват паралелно с проруските позиции на партията, са и опасни, смятат експертите.

“Според мен зад тези позиции на “Възраждане” се крие целенасочено действие за настройване на колкото е възможно по-голяма част от българското общество срещу ЕС, за откъсване на България от Обединена Европа и свободния свят, за превръщането ни в периферна на руския режим авторитарна репресивна държава”, каза пред Свободна Европа Христо Христов, преподавател по право на ЕС в Софийския университет.

Какво обещава “Възраждане”

Конкретните неща, които обещават кандидатите на “Възраждане” по отношение на членството на България в ЕС и НАТО, са три:

  • “предоговаряне” на членството на България в ЕС;
  • референдум за членството в ЕС, ако Европа не се съгласи с българските условия;
  • референдум за членството в НАТО.

Тези обещания идват на фона на неверни твърдения, че България губи икономически, политически и социално от членството си в двете организации. Кандидатите от “Възраждане” ги разпространяват редом с обещания за сближаване на България с Русия и твърдения, че това е необходимо за икономическото развитие на страната.

“Затова говорим за предоговаряне на условията за членство на България в ЕС”, каза лидерът на партията Костадин Костадинов пред БНТ на 10 септември.

“Единственият референдум, който може да се проведе, е за членството на България в ЕС. За предоговарянето не е нужен референдум. Създава се преговорен екип, който поставя своите условия в ЕС, и се разговаря като равен с равен.”

Костадинов обещава “нормализация на отношенията с Русия" и референдум за членството в НАТО, защото България е загубила "три пъти от своя отбранителен потенциал.” Други представители на партията също повтарят това обещание в своите предизборни изяви и пред медиите.

Обещание за предоговаряне на условията за членство в ЕС даде и друго популярно лице на партията, Цончо Ганев пред бТВ на 10 септември.

“Това смятаме да направим. И когато “Възраждане” управлява, именно това ще направим първо – предоговаряне на условията с ЕС.”

Подобни обещания на кандидати от “Възраждане” се срещат и в други техни предизборни изяви, без в тях да има повече подробности за това по какъв начин точно те смятат, че трябва да бъде “предоговорено” членството на България в ЕС. Това не е уточнено и в програмата на партията на официалната ѝ страница.

Свободна Европа изпрати до пресцентъра на партията покана за интервю по повод политиката и приоритетите ѝ към ЕС, НАТО и Русия, но до публикуването на текста не получихме отговор.

В тези обещания има поне три проблема. Първо, те противоречат на водената от България външна политика през последните десетилетия. Второ, те са мотивирани с неверни твърдения. И трето, те са невъзможни за осъществяване.

Възможно ли е “предоговаряне” на членството в ЕС

Не е възможно една държава да “предоговори” условията на членството си в ЕС, казаха пред Свободна Европа двама експерти - преподавателят по право на ЕС в Софийския университет доц. д-р Христо Христев и директорката на портал “Европа” Юлиана Николова.

“Това е абсолютно невъзможно”, каза Николова в телефонно интервю.

“Договорът за членството на България в ЕС определя как България участва в процеса на вземане на решения и как прилага приетото преди нашето членство законодателство. [...] Няма клаузи, които да могат да бъдат предоговорени.”

“Тази абракадабра “предоговаряне на условията за членство на България в ЕС”, не е разумна формула, която съответства на правото и обективната реалност, а опит за пропагандно-комуникационна магическа хватка”, каза Христев.

“Чрез нея обикновено субектите на крайната десница или крайната левица в Европа ловят наивни избиратели или се опитват да опаковат по-приемливо антиевропейската си политика.”

България участва във вземането на решения на европейско ниво чрез своето участие в Съвета на ЕС и чрез своите евродепутати. В Съвета на ЕС участват всички държави членки и всяка от тях има глас. Той участва в приемането на решения и законодателни актове заедно с Европейския парламент. За някои решения - например по отношение на външната политика - се изисква единодушие в Съвета, което значи, че всяка държава има право на вето. Такъв пример е наложеното от Унгария вето на пълното европейско петролно ембарго срещу Русия.

“България от 2007 г. участва във всяко едно решение”, което се взима на ниво ЕС, каза Юлиана Николова.

Освен това, всички държави участват в ЕС при едни и същи условия, добави Христев.

“Няма различни условия за членство на различните държави. И няма как да има, защото това би нарушило принципа на равенство на държавите членки”, каза преподавателят по право на ЕС.

Представителите на “Възраждане” сравняват обещанията си за “предоговаряне” на членството на България в ЕС с идеи за реформа на Съюза, предлагани от Европейската комисия, френския президент Еманюел Макрон и други европейски лидери. Място за сравнение между двете обаче няма, казват експертите.

Ако в бъдеще се стигне до промени в договорите, това ще включва продължителни дебати между всички държави членки, които трябва да се съгласят какво и как да променят, каза Юлиана Николова.

Възможен ли е референдум за излизане от ЕС и НАТО

Като следваща стъпка кандидатите от “Възраждане” обещават референдум за членството на България в ЕС. По думите им те биха я предприели, ако условията на страната за предоговаряне на членството в ЕС не се приемат. Това обаче също е невъзможно - забраняват го законът и българската конституция, казаха Юлиана Николова и Христо Христев.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвижда, че “референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация”. Договорът за присъединяването на България към ЕС е ратифициран от българския парламент през 2005 г.

Конституцията предвижда, че “ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.” Това според експертите изключва възможността да се провеждат референдуми за членството на България в ЕС, а и в НАТО, поне при действащата конституция.

“Конституцията, законът и здравият разум не позволяват да провеждате референдуми по определени въпроси”, каза Христо Христев.

“Това може да стане само при промяна на конституцията”, каза Юлиана Николова. Дали “Възраждане” би успяла да събере мнозинство за промяна на конституцията според мен е спорно, особено ако промяната цели това.”

Кандидатите от “Възраждане” дават пример с Великобритания, която през 2016 г. проведе референдум за членството си в ЕС и след това напусна Съюза. Но националното право на Великобритания позволява провеждането на такъв референдум, а българският закон и българската конституция - не.

Защо тогава “Възраждане” обещава това

След като изпълнението на тези обещания е невъзможно, защо тогава кандидатите от “Възраждане” продължават да ги повтарят?

Христо Христев вижда пряка връзка между тези послания на партията и проруските ѝ позиции.

“Казано накратко, смятам, че зад това, което прави “Възраждане” се вижда ясна връзка с дневния ред, целите и действията на режима на Путин и че те са инструмент на въздействието на новата руска диктатура в България.”

Юлиана Николова смята, че кандидатите от “Възраждане” “разчитат на невежеството на избирателите” като дават обещания, които са невъзможни за изпълнение.

“Аз искам само да задам въпроса – и като излезем от ЕС какво? Като излезем от НАТО какво? Кой пази небето ни, когато излезем от НАТО?”, попита Николова.

“Да се отрича положителният ефект от членството в ЕС е отказ да се отразява действителността, такава каквато е”, каза Христов.

Официалните данни показват, че европейските фондове оказват положително влияние върху икономиката на България, а след присъединяването към ЕС брутният вътрешен продукт и доходите се повишават.

България е членка на ЕС от 2007 г., а на НАТО - от 2004 г.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG