Връзки за достъпност

Извънредни новини

Те отричат COVID-19 и вярват, че всичко се дирижира от САЩ. Как "Възраждане" стигна до парламента


Костадин Костадинов

Те отричат пандемията от COVID-19. Настояват България да напусне НАТО и ЕС. И вярват, че всичко в страната се дирижира от посолството на САЩ. Как обаче успяха да влязат в парламента?

За да има разговори с останалите политически сили, първо трябва да отпаднат всички ограничителни мерки срещу разпространението на пандемията от COVID-19. Така прозвуча във вторник първото послание след изборите на партия "Възраждане", която успя да прескочи 4-процентовата бариера и вече е представена в Народното събрание.

Видно от позицията, изразена от лидера ѝ Костадин Костадинов "Възраждане" е партия, която защитава набиращата сила скептичност към COVID-19.

Малка, но организирана, партията успя да проведе три предизборни кампании за годината, а подемът ѝ тръгна от антиправителствените протести през 2020 година.

Оттогава насам тезите на "Възраждане" са основно три: отпадане на ограниченията, наложени вследствие на коронавируса; отказ на България от въвеждане на еврото, както и настояването страната да напусне НАТО и Европейския съюз.

В годините след създаването си през 2014 г. проектът на Костадин Костадинов беше подчертано проруски и националистически. Самият Костадинов пък стана известен с призивите си за разправа с "русофобската паплач в България", която според него е съставена от "прости отрепки", които трябва да бъдат "избити като вреден дивеч".

Постепенно лидерът на "Възраждане" започна да оспорва, че е проруски настроен и замени изказванията си в полза на Москва със сходни, но антизападни.

В последния месец преди изборите Костадин Костадинов обвиняваше всички останали партии, че политиката им се определя от САЩ, а тезите им, свързани с налагане на ограничения заради коронавируса, са "ненормални". Той често казва, че "всичко се определя от "Козяк". Това е улицата, на която се намира американското посолство в София.

Костадинов се кандидатира и за президент, а адвокатката от Пловдив Елена Гунчева беше кандидат за вицепрезидент. Именно нейни думи по време на кампанията предизвикаха посолството на Израел да протестира срещу "зачестили прояви на антисемитизъм". Поводът беше неин коментар, че кандидатите с еврейски имена са "само гости", защото "тук е земята на българите".

Костадинов спечели 3,93% от гласовете, а партията му - 4,86 на сто. Така "Възраждане" вече е в парламента, а останалите участници в бъдещото 47-о Народно събрание вече три дни игнорират тази новина. Във вторник обаче победителите от "Продължаваме промяната" проведоха първите разговори за съставяне на коалиционно правителство, на които "Възраждане" не беше поканена.

Какво иска "Възраждане"

Във вторник Костадин Костадинов и колегите му от партията взеха инициативата в свои ръце и на пресконференция обясниха с кого и при какви условия възнамеряват да преговарят за кабинет.

Костадинов каза изрично, че за да има преговори с "Възраждане", останалите партии трябва да се откажат от мерките срещу коронавируса.

Той каза, че сближаване на позициите може има едва след отмяната на заповедта на здравното министерство за зеления сертификат и ограниченията в училищата.

"Ще се борим с хората, които подкрепят тези ограничения, защото това е престъпна политика", каза Костадинов.

Приоритетите на "Възраждане" са:

  • забрана за приемане на еврото;
  • отказ от Зелената сделка на ЕС;
  • незабавна смяна на главния прокурор;
  • приемане на стратегия за решаване на демографския проблем;
  • връщане на учениците в клас;
  • отмяна на всички противоепидемични мерки.

На следващо място Костадинов разкритикува намеренията на "Продължаваме промяната" да се търси нов подход за решаване на спора между България и Северна Македония. От думите му стана ясно, че "Възраждане" ще е категорично против по-гъвкава позиция на София - т.е. отмяна на ветото и даване на възможност на Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС.

"Господин Петков знам, че познава Канада, но не познава Македония", каза той.

По-късно пред Свободна Европа Костадинов доразви вижданията си. Попитан дали след като в приоритетите на "Възраждане" не се открояват познатите послания за напускане на НАТО и Европейския съюз, партията се е отказала от тях, той каза, че "няма нищо подобно".

"Ние съзнаваме, че това са въпроси, които няма как да се решат веднага. Чака ни работа по тази тема. Сега ще започнем да запознаваме обществото с негативите на тези организации и после ще организираме референдум за излизането на България [от НАТО и ЕС]", каза Костадинов.

Пътят на Костадинов, нишата на "Възраждане"

Призивите за напускане на Северноатлантическия пакт и Евросъюза не са нови в българската политика. Те са познати още от ранните години на "Атака", когато Волен Сидеров все още беше във възход и развиваше вижданията си, че "България е колониална страна".

Именно приликите между Сидеров и Костадинов са в основата на сравненията между "Възраждане" през 2021 и "Атака" от 2005 г., когато партията изненадващо влезе в парламента.

Пробивът на "Атака" навремето проправи път към властта и на други партии, издигнали се на крилете на култа към отечеството и любовта към Русия.

Постепенно влезли в различни управленски конфигурации, националистическите партии в България се изчерпаха електорално и освободиха ниша, която Костадинов зае.

Костадинов не е нова фигура за политическата сцена. Кариерата му започва в края на 90-те години с ВМРО. През 2011 г. Костадинов беше арестуван, защото след етнически конфликт в Катуница, беше повел към ромската махала във Варна команда от младежи с бръснати глави.

Продължава кариерата си във ВМРО до 2013 г., когато напусна организацията заради несъгласия с неизменния ѝ лидер Красимир Каракачанов. През същата година Костадинов се опита да влезе в парламента чрез НФСБ на Валери Симеонов. Опитът не беше успешен и така през 2014 г. беше учредена "Възраждане".

Партията се открои на национално ниво още на предсрочните парламентарни избори през 2017 г., когато получи над 1% от гласовете на избирателите.

Субсидията и разследването за присвояване

Заради това формацията получи право на субсидия от 1.6 млн. лева за следващите 4 години. Въпреки че Костадинов декларира, че ще се откаже от субсидията, парите бяха получени от партията, след което той обяви, че ще ги дари за благотворителност.

Нова телевизия твърдеше, че Костадинов си е купил къща за 200 000 лева на брега на морето и кола за 40 000 лева.

В разследване на Нова телевизия тогава се твърдеше, че впоследствие партийният лидер си е купил къща за 200 000 лева на брега на морето и кола за 40 000 лева, а съпругата му Велина се е сдобила с нов апартамент във Варна за 100 000 лева.

Медията посочваше още, че от отчетите пред Сметната палата е станало ясно, че "Възраждане" е получила вече 1 милион лева от субсидията, а направените дарения са за 250 000 лева. В сметката на партията са останали 60 000, което означава, че 700 000 лева са изхарчени от ръководството за друго. Самият Костадинов пък тогава обясни, че е имал спестени 15 000 лева, а за да си купи въпросния имот е изтеглил заем за още 199 000 лева.

След изнасянето на тази информация Окръжната прокуратура във Варна се самосезира и беше образувано досъдебно производство, за чийто развой към момента липсват публични данни.

Обвинение за всяване на паника

През последните две години Костадинов нееднократно привличаше вниманието на държавното обвинение, но засега нито един от тези случаи не е довел до реални последствия за политика.

В разгара на извънредното положение, въведено в България през март 2020 г. заради започващата тогава пандемия от COVID-19, лидерът на "Възраждане" получи обвинение за разпространяване на невярна информация, която може да провокира паника.

Причината беше негово интервю пред телевизия "Евроком", в което беше определил въведените от българските власти ограничителни мерки като "пропаганда за отклоняване на вниманието" и като нещо, което не е "в интерес на гражданите".

Другата част от обвинението му беше свързана със "заблуждаващи твърдения за липси на стоки от складовете на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с думите: "Там има всичко по документи, а на практика няма нищо, всичко е ограбено, опоскано, изядено".

Делото по този случай започна чак в края на септември тази година в Софийския районен съд. Костадинов изтълкува това забавяне като предизборна атака срещу "Възраждане", но каза, че тя всъщност помага на партията му.

Искане за забрана на "Възраждане"

Прокуратурата предприе и друга офанзива срещу партията. През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура внесе в съда искане за заличаване на регистрацията на "Възраждане".

Мотивите бяха свързани с резултатите от прокурорска проверка. Тя е показала, че са били декларирани неверни данни за присъствието на най-малко 500 граждани с избирателни права на Учредителното събрание на партията. Към датата на провеждане на събранието 86 лица, вписани като учредители, са били в чужбина, твърдеше прокуратурата.

От 580 учредители, 108 са заявили, че подписите в списъците не са техни, а 87 лица са заявили, че не са подписвали Декларация за индивидуално членство по Закона за политическите партии. Други 120 души пък са свидетелствали, че изобщо не са присъствали на Учредително събрание на "Възраждане", се посочваше в искането.

В края на февруари тази година обаче то беше отхвърлено от Софийския градски съд с аргумента, че всички тези обстоятелства са били предмет на проверка от страна на съда по време на производството, при което "Възраждане" е била официално регистрирана шест години по-рано. Магистратите посочиха още, че по закон тогава участие е взел и представител на прокуратурата, който не е протестирал регистрирането на партията с такива съображения.

А сега накъде?

Какви ще са действията на "Възраждане" в парламента на този етап не е ясно. Знаем заявките им, знаем и историческите прилики с "Атака". По тази причина и политологът Иван Кръстев коментира в интервю за Свободна Европа, че явлението не е ново и може би затова не предизвиква реакции на шок. "Атака" дори участва в управляващо мнозинство", напомни Кръстев.

Всъщност "Атака" два пъти е подкрепяла управление. Първият път беше през 2009 г., когато ГЕРБ направиха правителство на малцинството. А вторият - през 2013 г., когато Волен Сидеров символично осигуряваше кворума на кабинета "Орешарски" на БСП и ДПС, за който липсваше един депутатски глас.

Според социолога Алексей Пампоров влизането на "Възраждане" в 47-я парламент не е особено притеснително. "Концепцията на мразещата политика винаги губи. Ако имаме едно позитивно правителство, което прави уверени стъпки в правилна посока, това, че ще има една малка мразеща парламентарна група, не е кой знае какво", казва той.

Проблемът, според социолога, би настъпил ако "Възраждане" влезе в управленска конфигурация. "Видяхме колко поразии направи ВМРО, когато влезе в предишното редовно правителство с ГЕРБ. Докато такива партии нямат достъп до властта, те стоят в тяхната си ниша. Проблемът идва, когато бъдат привлечени към управление", смята той.

И допълва, че на този етап се вижда, че никой не иска да привлича "Възраждане", където и да е.

Facebook форум

Най-ново видео

Да засадиш дърво за бъдеще. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:14 0:00
XS
SM
MD
LG