Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Социален регрес". Защо пенсионната реформа на Макрон води до нови протести


Плакат с лицата на френския премиер Елизабет Борн и президента Еманюел Макрон. На преден план хора протестират срещу пенсионната реформа в деня, в който френското правителство представи пенсионната си реформа. Рен, Франция, 10 януари 2023 г.

Той вече спечели втория си и последен мандат. След него няма да е президент на Франция. Сега Еманюел Макрон е решил да направи най-оспорваната реформа: пенсионната. Много хора са против, в това число крайната левица и крайната десница. В четвъртък започват стачки и протести.

Франция пак е изправена пред социално недоволство. В четвъртък се очакват затворени училища, спрени влакове, намалено подаване на ток за предприятията. Летището Орли ще анулира всеки пети полет. Рафинериите ще спрат работа за 24 часа, а другата седмица - за 48 часа. В Париж няма да функционират три линии на метрото, а една ще работи с половината от капацитета си.

Причината за всичко това е решението на френския президент Еманюел Макрон да прокара пенсионна реформа в страната. Тя предвижда увеличение на годините трудов стаж и на възрастта, необходима за пълна пенсия.

Идеята на Макрон за пенсионна реформа датира от 2017 г., когато беше избран за президент. В първия му мандат тя беше посрещната с масови протести и стачки. Връщането на темата на масата от правителството му сега рискува да повтори историята - синдикатите стягат масови демонстрации.

Разликата е, че днес Макрон е вече във втория си и последен президентски мандат, след като спечели изборите през април 2022 г. През декември той каза, че е решен да осъществи реформата си през 2023 година. Ето какво предвижда тя.

Какво ще се промени

На 10 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн представи предложенията на кабинета за пенсионна реформа. Основната промяна е увеличаване на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 г.

Това ще се случи плавно, като всяка година от 2023 г. нататък минималната възраст за заявяване на пенсия ще се увеличава с три месеца. Така целта от 64 години ще може да бъде достигната през 2030 г.

Предвижда се и увеличаване на общия брой години, които хората трябва да работят, за да получат право на пълна пенсия - от 42 на 43 години. Това ще се случи от 2027 г.

Право на ранно пенсиониране продължават да имат хората с професии, които се смятат за физически или психически натоварващи. В тази категория са полицаи, надзиратели в затвори, пожарникари и ръководители на полети. Възрастта за ранно пенсиониране ще бъде увеличена със същия брой години, с който и в стандартните случаи.

Премахват се обаче т.нар. "специални режими" с ранна пенсионна възраст и обезщетения за железопътни работници, работници в сферата на електроснабдяването, газоснабдяването и други.

Борн също така каза, че реформата ще позволи минималната държавна пенсия за работниците с ниски доходи да се увеличи средно със 100 евро, като достигне около 1200 евро на месец.

Защо Макрон държи на реформата

Кабинетът на френския президент аргументира предложената реформа с това, че като работят повече, бъдещите пенсионери ще могат да получават по-високи пенсии.

Освен това твърди, че французите живеят по-дълго, отколкото преди, и трябва да работят по-дълго, за да бъде пенсионната система финансово устойчива.

Според доклад на Консултативния съвет по пенсиите (Conseil d'orientation des retraites) "между 2023 и 2027 г. финансите на пенсионната система ще се влошат значително", a до 2032 г. ще достигнат дефицит между 0,3 и 0,4 % от БВП. Това е равносилно на малко над 10 млрд. евро годишно.

По думите на Елизабет Борн би било "безотговорно" да не се предприемат действия по отношение на прогнозираните дефицити. "Това неминуемо би довело до огромно увеличение на данъците, намаляване на пенсиите и би представлявало заплаха за нашата пенсионна система", каза тя.

Реформата беше подкрепена и от основния съюз на работодателите във Франция МEDEF.

Телевизия Франс 24 отбелязва, че повечето съседни на Франция страни са увеличили пенсионната възраст до 65 години или повече, както и че цялата пенсионна система е струвала на френското правителство 14% от БВП през 2021 г. - повече, отколкото в останалите индустриални държави.

Защо реформата е спорна

Пенсионната реформа е предизборно обещание на Макрон още преди да бъде избран за президент за първи път през 2017 г. Агенция Блумбърг припомня, че я е наричал "реформата на реформите". Първоначалните опити да я прокара бяха неуспешни. Предизвикаха национални стачки и протести. По-късно пандемията от коронавирус допълнително забави намеренията на Макрон.

Тази година обаче френският президент е решен окончателно да реализира намеренията си, след като спечели изборите през април 2022 г. и получи втори президентски мандат. Това отново събуди силно обществено недоволство и предизвика критики от политическите му опоненти.

Осемте основни синдиката във Франция обявиха стачки на 19 януари. Неодобрение изразиха лявоцентристките и твърдо левите профсъюзи, които вместо увеличаване на годините труд предлагат да се увеличат вноските от заплатите, които работодателите плащат на държавата за пенсионно осигуряване на работниците.

Една от най-бруталните пенсионни реформи през последните 30 години
Лоран Берже

Ръководителят на профсъюза CFDT ("Френска демократична конфедерация на труда") Лоран Берже, каза по адрес на плановете на правителството, че това е "една от най-бруталните пенсионни реформи през последните 30 години". Филип Мартинес, генерален секретар на профсъюза CGT ("Генерална конфедерация на труда"), призова за стачки.

Според неотдавнашно социологическо проучване, цитирано от Би Би Си, 80 % от населението на Франция се противопоставя на увеличаването на пенсионната възраст до 64 години.

Лидерът на лявата партия "Непокорна Франция" Жан-Люк Меленшон нарече реформата "сериозен социален регрес", а лидерът на крайнодясната "Национален фронт" Марин льо Пен написа в Туитър, че тя е "несправедлива" и че партията ѝ ще я блокира.

Подкрепата на опозицията е нужна на Макрон, тъй като неговият центристки алианс загуби парламентарното си мнозинство в края на 2022 г., а повечето опозиционни партии са против промените в пенсионната система.

Затова правителството ще се стреми да търси компромис с някои от парламентарните групи. Най-реалистично е подкрепа да осигури консервативната партия "Републиканците".

В случай, че това не се случи, Борн има право да използва конституционно правомощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ позволява да прокарва закони без гласуване. Това обаче би могло да доведе до вот на недоверие, който ще има потенциала да свали правителството, пише Франс 24.

Очаква се парламентарните дебати по темата да започнат през февруари.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG