Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Отлагането не е опция." Защо е важна реформата на детските ясли


Надежда Цекулова. Колаж.

Първите три години от живота са най-ключовият период за развитието на човека. В детските ясли в България обаче няма единни съвременни изисквания за грижата за децата на тази възраст. Има предложение за реформа, но то буксува. Надежда Цекулова обяснява защо това е проблем.

Реформата в яслите се отлага. Това стана ясно, след като миналия петък вносителите оттеглиха проекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, който трябваше да прехвърли детските ясли на подчинение на Министерството на образованието и да даде път за въвеждане на стандарти за ранно детско развитие и критерии за качество на грижата за най-малките.

Защо се стигна до там?

Само ден по-рано в парламента се проведе дискусия с повече от 50 участници от всички заинтересовани страни. Елисавета Белобрадова – депутат от „Демократична България“ и вносителка на промените - лично инициира срещата, с цел „да се изчистят неяснотите“.

А че промените са останали неясни или умишлено са тълкувани по начин, който да предизвика страхове и съмнения у родителите и работещите, стана ясно още след първото обсъждане на проекта в комисията по образование в парламента през декември. Тогава в няколко града се появиха регионални новини за подписки срещу него. Основният мотив на противниците беше, че не е редно яслите да се „закриват“.

Други слухове твърдяха, че след промяната яслите няма да приемат деца под 2 години или пък че ще бъдат принудени да работят и с такива над 3 години; че ще останат само яслените групи към детските градини, а самостоятелните ясли ще бъдат закрити; че целта на реформата е да бъдат намалени заплатите на медицинските сестри, заети в яслена грижа. Многократно беше изтъквано, че само медицински лица са в състояние да обслужват качествено физиологичните нужди на най-малките, и отсъствието им може застраши живота и здравето на децата.

„Ние защитаваме децата на България“, каза Соня Върбанова, председател на Медицинска федерация „Подкрепа“ и водещ опонент на предложението за промени.

Какво всъщност (не) се предлагаше?

„Нищо такова няма да се случи“, заяви вносителката на проекта Елисавета Белобрадова на организираната от нея дискусия на 12 януари.

Белобрадова каза, че след евентуалното приемане на проекта никой няма да загуби работното си място или месечното си възнаграждение, детските кухни няма да спрат да функционират, а Наредба 26 на Министерството на здравеопазването за устройството и дейността на детските ясли ще остане в сила, като само бъде адаптирана към промените.

България е единствената държава в Европейския съюз, която не прилага рамка за ранно детско развитие.
Елисавета Белобрадова

„България е единствената държава в Европейския съюз, която няма изработена и не прилага рамка за ранно детско развитие“, добави тя.

По думите ѝ в момента няма ресорно министерство, което да проведе реформа и да приложи такава рамка, а тя би поставила по-високи и съвременни изисквания за качество на грижите за най-малките.

Предложените промени трябваше да обединят всички детски ясли и градини в ресора на едно министерство (в случая – това на образованието), за да има кой да носи отговорността за въвеждане на тези стандарти, създаване на условия за обучение на специалисти по ранно детско развитие в университетите и провеждане на реформата в ранната грижа.

Какво означава „ранно детско развитие“ и защо е важно?

В българската нормативна уредба няма дефиниция за „ранно детско развитие“.

Според речника на ЮНЕСКО терминът „ранно детско развитие“ се отнася до „физическото, познавателното, езиковото и социално-емоционалното развитие на малките деца“ и обобщава интегрирана концепция, която обхваща множество сектори - здравеопазване и хранене, образование и социална защита. УНИЦЕФ борави с тази категория по отношение на деца от 0 до 7-годишна възраст.

В последните десетилетия все повече научни изследвания сочат, че най-ключовият период за развитието на човека започва с формирането му по време на бременността, и продължава до третата му година – време, в което се развива около 80% от обема на мозъка и до голяма степен се предпоставя потенциалът за развитие на бъдещия подрастващ и възрастен.

В най-ранните години на детето грижите за него изискват много повече от удовлетворяване на физиологичните му потребности.

Науката от десетилетия е утвърдила знанието, че в най-ранните години на детето грижите за него изискват много повече от удовлетворяване на физиологичните му потребности. Сред последните препоръки на Световната здравна организация (СЗО) за подобряване на ранното детско развитие са отзивчивата грижа, създаването на условия за ранно учене и пълноценно хранене.

„Ясленото дело“ в България

В България системата за грижа за най-малките деца включва детски ясли, както и детски градини с яслени групи. Дейността им се регламентира от наредба на Министерството на здравеопазването, която описва устройството, условията за дейността им и здравните изисквания към тях.

Документът не разписва и не препраща към стандарти за ранно детско развитие, а описва здравните показатели, които трябва да бъдат следени при децата, както и хигиенните норми за отглеждането и изхранването им. Наредбата изрично упоменава, че организацията на работа в постоянните ясли и в яслените групи на детските градини е една и съща.

Други нормативни актове обаче оформят значими разлики. От становище на Министерството на финансите, внесено по повод предложената реформа в сектора, става ясно, че финансовият стандарт за годишна издръжка на едно дете в самостоятелна ясла, и в яслена група на детска градина, не е един и същ. По изчисление на родителски организации за дете в самостоятелна ясла държавата плаща около 9000 лв. годишно, а за същото дете в същата услуга, но в рамките на детска градина – с близо 3000 лв. по-малко. Това би могло да доведе до разлики в качеството на услугата и в заплащането на персонала.

В същото време яслените групи в детските градини са задължени от Закона за предучилищното и училищното образование да „отглеждат, възпитават, социализират и обучават“ своите възпитаници по стандарти за ранно детско развитие, приети с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, а самостоятелните ясли нямат такова задължение. То обаче е само на хартия, тъй като споменатата наредба е предложена за обществено обсъждане през 2017 г., но и до днес не е одобрена.

Освен единен стандарт, липсва и персонал

В България за децата под 3-годишна възраст по наредба съвсем доскоро можеха да се грижат само медицински специалисти. Едва от 1 януари тази година беше разрешено при трайна липса на персонал, яслите да назначават и педагози за отглеждане на децата в групите.

България – освен единствена държава в Европейския съюз без одобрена национална рамка за ранно детско развитие – е и единствената, която изисква за здравите деца да се грижат медици. Острата кадрова криза в здравеопазването, засягаща с особена тежест професионалистите по здравни грижи обаче поставя въпроса докога системата може да поддържа тази екзотична национална традиция.

В отговор на запитване на Свободна Европа Министерството на здравеопазването отговори, че няма информация нито за броя на заетите в яслите сестри, нито за тяхната възраст. По данни на НСИ към 31. 12. 2021 г. в яслите и яслените групи на градините в страната са работили 3651 медицински специалисти, 93% от които – сестри.

Според информация, получена по Закона за достъп до обществена информация от организацията „Трайна образователна национална инициатива“, само в яслените групи на детските градини в София не достигат 54 медицински специалисти. Възрастовото разпределение на заетите е както следва:

  • 20 – 30 години – 6;
  • 31 – 40 години – 17;
  • 41 – 50 години – 51;
  • 51 – 60 години – 105;
  • 61 – 70 години – 208;
  • 71 – 80 години – 98;
  • 80+ години – 2.

Тази статистика означава, че около 63% от работещите в яслените групи на детските градини са в пенсионна възраст, а близо 10% от работните места са незаети.

Няма доказателства медицинската квалификация на отглеждащите целодневно децата в яслите да носи достатъчна добавена стойност.

В същото време няма доказателства медицинската квалификация на отглеждащите целодневно децата в яслите да носи достатъчна добавена стойност. През януари 2017 г. влезе в сила промяна на Закона за здравето, според която медицинските лица в градините и училищата следва да подпомагат лечението на децата с хронични заболявания по предписание на лекуващия лекар. До момента обаче не е променена Наредбата за здравните кабинети в детските заведения и училищата, в която да е разписано как точно да става това.

Няма промяна, която да задължава това да правят и сестрите, работещи в детските ясли, казва Ваня Добрева, председател на асоциация „Хипофиза“. И допълва, че „често се налага след поставянето на диагнозата един от родителите да напуска работа, за да може да е на разположение - да поставя инсулин или да дава други лекарства“.

Антонина Кенова от инициативата „За качествена и иновативна образователна система“ допълва, че по данни на Столична община, получени по Закона за достъп до обществена информация, в последните пет години в самостоятелните детски ясли са били официално регистрирани средно под 35 случая, изискващи медицинска реакция в едно заведение в рамките на една учебна година. В масовия случай това са деца, които са вдигали температура, проявявали са респираторни или стомашни симптоми или са имали леки наранявания.

Този брой предполага, че едно медицинско лице е достатъчно за обслужване на няколко групи деца, и поставя под въпрос ефективността му за целодневна грижа.

Отлагането не е опция

„Отлагането на реформата не е опция и това би било грях спрямо нашите деца“. Репликата принадлежи на акад. Николай Денков, депутат от „Продължаваме промяната“ и съвносител на оттегленото предложение за промени.

„Натрупаха се много становища, които ние трябва да разгледаме, и да сме сигурни, че проектът дава решение на всяко притеснение, а това ще отнеме техническо време“, каза Елисавета Белобрадова.

По думите ѝ, оттеглянето на този проект цели да се подкрепи по-бързото придвижване на другото предложение на същите вносители за промени в същия закон. Тя добави, че „ако нещо е сигурно, то е, че не сме се отказали от тази реформа“.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG