Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли да е частна? Кога България ще има истинска детска болница


Надежда Цекулова

България е единствената страна в ЕС без Национална детска болница. Сега частен инвеститор иска да строи такава болница. Ще проработи ли това? Краткият отговор, оказва се, е "не", пише Надежда Цекулова.

Педиатри и активисти в сферата на детското здравеопазване се събраха на съвместна пресконференция, за да попитат кога България ще има истинска детска болница.

Формален повод е заявеното инвестиционно намерение от частен инвеститор за строеж на Национална детска болница в София. Основните въпроси обаче бяха отправени към държавните институции, а те, в лицето на здравното министерство, веднага отговориха, че детската болница остава държавен приоритет.

Може ли Националната детска болница да бъде частна

След като десетилетия наред държавата не успява да изпълни ангажимента си за създаване на национална детска болница, в края на септември стана ясно, че дни след встъпването в длъжност на служебното правителство в Министерството на здравеопазването е внесено инвестиционно намерение от частен инвеститор.

Компанията „Търговска лига – национален аптечен център“ ЕАД е заявила желание да строи частна многопрофилна болница, с акцент върху майчиното и детското здраве. Проектът е мащабен – 29 различни специалности в 22 структури и над 400 легла.

Логично, заявеното намерение разбуни духовете и постави въпроса възможно ли е толкова дълго чаканата Национална детска болница да бъде частна. Краткият отговор, оказва се, е „не“.

Лекари, представители на инвеститора, нарекоха твърдението, че планираната болница ще работи като национална, „спекулация“ в ефира на БНР. И обясниха, че става дума за многопрофилна болница, в която има и детски отделения. Поне 12 детски специалности остават извън плановете на проекта.

В същото време публикувано в clinica.bg факсимиле от документите на инвеститора показва, че обосновката на инвестицията започва именно с изречението „България е единствената държава в ЕС, която няма специализирана национална детска болница“. Продължава с кратко резюме на провала на държавата да създаде такава, и рисковете за живота и здравето на децата, породени от този провал. В свое интервю собственикът на „Търговска лига“ Тихомир Каменов казва, че тъй като няма да е държавна, болницата няма да се нарича „национална“, а „всенародна“, но пак ще лекува всички деца.

Аргументите на противниците

В София няма нито достатъчно пари, нито достатъчно лекари за издръжка едновременно на две огромни детски болници. Нещо повече. В София няма нито достатъчно пари, нито достатъчно лекари, за издръжка едновременно на сега съществуващите детски звена и клиники, и на заявената от „Търговска лига“ мащабна структура.

Това опасение декларираха на съвместната пресконференция представители на Българската педиатрична асоциация, Специализираната детска болница „Проф. Иван Митев“, други детски клиники и звена, инициативата „ЗА истинска детска болница“ и фондация „За доброто“.

Според д-р Благомир Здравков, директор на предиатричната болница, има реален риск от загуба на съществуваща експертиза:

Държавното детско здравеопазване в София ще бъде обезглавено.
Благомир Здравков

„В момента в различни бази в София има окомплектовани екипи, по направленията които работят. Ако този проект се реализира, ще има частичен екип в държавната структура и частичен екип в частната структура. Ако все пак инвеститорът продължи дълго време да налива пари в тази дейност, държавното детско здравеопазване в София ще бъде обезглавено“, смята Здравков.

Болничният директор изнесе данни, че за лечебно заведение от мащаба на предлаганото, ще са нужни над 1000 здравни специалисти и над 300 лекари, а по данни на здравното министерство от април 2022 г., в края на 2021 г. в детските болнични звена в София са работили малко над 240 лекари, само 148 от които – със защитена специалност.

Надежда Рангелова-Бояджиева от фондация „За доброто“ подчерта, че подобен сценарий поставя в риск достъпа на деца до лечение. "Ако ние като граждански организации можем да изискваме от държавата да провежда политики и да спазва конкретни отговорности, то не можем да направим това с частния сектор", допълни тя.

Според председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко „не трябва да се търси бързо и краткосрочно решение“. По думите му е необходима цялостна политика.

„Нямаме насоки в които ще се развива детското здравеопазване, нямаме достатъчна обезпеченост с кадри, особено професионалистите по здравни грижи, които са дефицитни навсякъде, но още повече в педиатрията“ , заяви председателят на БПА.

Той посочи, че националната детска болница е част от тази политика, а нейната най-важна цел е най-после да има лечебно заведение, в което децата да могат да получат комплексно лечение на най-високо ниво.

Аргументите на инвеститора

От „Търговска лига“ разпространиха коментар, в който нарекоха каузата на противниците на болницата си „двулична“. Те обвиниха участниците в пресконференцията, че защитават „частни, групови и лични интереси“, и ги попитаха „търсите ли безлимитни и безотчетни субсидии в допълнение на установения в страната и добре работещ здравноосигурителен модел“.

Не сме очаквали, въобще, друго отношение освен възхищение.
Тони Веков

В свое интервю от 7 октомври пред сайта epicenter.bg проф. Тони Веков, който е член на УС на „Търговска лига“ казва още, че проектът не е обсъден с педиатричната общност, защото „не сме очаквали, въобще, друго отношение освен възхищение и затова не сме съобщили предварително намеренията си на всички, стотици, педиатри в София, особено някои титулувани“.

От компанията твърдят, че имат политическа подкрепа от три големи партии. Единствено представители на ГЕРБ обаче до момента са коментирали, че „няма нищо лошо“ да има такава болница. Контактите между ГЕРБ и представителите на инвеститора не са тайна – лидерът на партията Бойко Борисов посети болницата им в Плевен като част от откриването на предизборната си кампания.

„Търговска лига“ е един от най-големите корпоративни играчи в българското здравеопазване. Групата включва верига кардиологични болници, компания за търговия на едро с лекарства и медицински изделия, застрахователно дружество, компания за внос на медицинска техника, както и такава за провеждане на клинични проучвания. В групата попадат и акционерните дружества „Български кардиологичен институт“ и „Български онкологичен институт“, които освен с научна дейност, се занимават и със създаването и управлението на болниците от веригата.

През изминалата година името на компанията е попадало неведнъж в скандали с властта, включващи взаимни обвинения в корупция или лоши практики. Последният казус беше свързан с отказа на министър Асена Сербезова да разреши на групата да се разрасне, построявайки многопрофилна болница с 500 легла в Казичене, и с подадения от инвеститора по този повод сигнал в прокуратурата.

Обещанието на държавата

Часове след пресконференцията във вторник Министерството на здравеопазването обяви, че стои твърдо зад държавния проект за Национална детска болница и предприема стъпки за ускоряването му.

Отговор на въпроса какво смята да прави министерството със заявеното инвестиционно намерение обаче не дойде.

Приоритет“ вече повече от 40 години

България е единствената страна в Европейския съюз без Национална детска болница.

Сагата около построяването на детската болница започва в късните години на социалистическия режим с план за „Институт по педиатрия“ в медицинския комплекс около Александровска болница. Строежът е започван и спиран неколкократно в следващите две десетилетия. През 2004 г. се стига до решение България да построи напълно нова детска болница с помощта на австрийска компания и кредит от австрийска банка, но сделката се проваля.

През 2017 г. е учреден инициативен комитет от професионални и граждански активисти и организации, настояващи за изграждане на „Детски здравен парк“ – многопрофилен медицински комплекс, съответстващ на съвременната концепция за педиатрична грижа.

Година по-късно правителството на ГЕРБ решава да преструктурира Правителствената болница „Лозенец“ в детска, но само след месец отменя това решение и постановява да се довърши строежът в двора на Александровска болница – вече веднъж оценен като негоден през 2004 г. Кабинетът обявява обществена поръчка и въпреки предизвиканите от решението граждански протести и петиции, сключва договор за 100 млн. лв. с консорциум около „Главболгарстрой“.

През 2021 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството обявява, че строежът няма как да бъде довършен по законен начин, a преди дни стана ясно, че договорът с „Главболгарстрой“ е прекратен, но авансът от над 9 млн. лв. не е върнат на държавата.

Така вече повече от 40 години уж приоритетния проект се върти в омагьосан кръг.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG