Българският художник Румен Гашаров твори с любов към града, в големи количества и много чувство за хумор. Всичко това си личи и в най-новата му изложба "Бруто - нето" в Софийска градска художествена галерия (СГХГ), която се закрива в неделя, на 12 февруари.
За тази изложба в началото на месеца Гашаров получи Националната награда за живопис “Владимир Димитров - Майстора” за 2022 година и дари 1000 лв. от нея за закупуването за генератори за Украйна, където Русия започна непредизвиканата си война преди близо година.
Изложбата се състои от 90 картини, създадени от началото на творческата му кариера преди 60 години до днес. Сред по-известните произведения, които могат да се видят следващите два дни, са „Час пик“, „Спирка по пътя“, „София – триптих“, „Централна гара“.
Гашаров казва пред изданието Култура, че темата за приспособяването на човека към менящата се среда на големия град винаги е била важна за него. За заглавието на изложбата добавя, че днес свързва термините бруто и нето с "разликата между очевидните неща и нещата, които носят скрит смисъл".
Гашаров е роден през 1936 г. в Пловдив, като живее в София през по-голямата част от живота си. Занимава се с изкуство от малък, завършва с отличие Художествената гимназия и по-късно Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ при Борис Митов и Илия Петров.
Днес има зад гърба си над 15 самостоятелни изложби в България и чужбина и е носител на редица награди. Освен различните лица на града в картините му важно място заемат женското тяло и натюрмортът.
"Обичам малкия човек, на него съм посветил много картини. Скромността е най-характерната му черта. Харесвам личните истории, които са без претенции и без самоизтъкване", казва още Гашаров за Култура.
Освен афинитет към скромността и личното той показва и силна социална ангажираност към обществото, в което живее. За да изрази тази ангажираност възможно най-искрено по време на тежката цензура на социалистическия режим, му помага сатирата.
"Аз не харесвам безобидния хумор, обичам сатирата", добавя той. "Затова картината ми има сложна композиция, защото я правих като сатиричен разказ за помпозните организирани посрещания на многобройни партийни величия (Хрушчов, Брежнев)".
По негови думи предпазливостта е била от ключова важност по времето на тоталитаризма, който не позволява да се казват неудобни неща. "Точно това ме предизвика да нарисувам едни от най-сатиричните си картини, които осмиват тази демагогия", казва още Гашаров.
